Есета, разкази и коментари на Александър Кьосев са събрани във "Вера и далавера"
"Вера и далавера. Есета и анализи, простотии и разкази 2000 - 2024" - това е заглавието на новата книга на филолога проф. Александър Кьосев. Тя ще излезе на 31 май, съобщи издателство "Колибри". Премиерата й ще се състои на 14 юни от 18.30 ч в столичния клуб "Каза Либри" (ул. "Цар Асен" 64) със специалното участие на Валентин Калинов - редактор на изданието, Райко Байчев и Иван Ланджев.
"Вера и далавера" е шарена, забавна и сериозна едновременно. В нея професорът е напуснал академичната поза и е писал като обикновен човек (това да не се обърква с лице, което не мисли и не анализира), пише в анотацията на книгата. Корицата, дело на Моника Вакарелова, използва огледалния ефект между "вера - далавера", а в социално-аналитичната рима на заглавието е допусната нарочна правописна грешка - тя трябва да създаде усещане за свобода и да дразни езиковата и други полиции.
Сборникът обхваща есета, колонки, спомени и разкази, писани по различни поводи.
| Мозаечният подход обаче има и свои предимства: прескачането на темите, жанровете и стиловете ражда неусетно доста пъстра и мащабна картина и на българския преход, и на съвременния свят. Ясно личи как личните страсти, завоите на живота, нерадостното българско дережде и планетарните сили люшкат човека от Женския пазар до Харлем и обратно. В реда на текстовете, писани през различни години, от началото на хилядолетието до 2023 г., се усеща също как времената тичат, летят, менят се по-бързо, отколкото в песента на Боб Дилън - почти със скоростта, с която новите поколения мобилни телефони излизат на пазара. Така "паметта за чудовищното", за която напразно ратува авторът, остава проблематична: май само виси самотно в пространството. |
Сборникът е разделен на седем тематични раздела, обхващащи типове и нрави, миналото и социализма, патриотизма и техно джаджите, променящи живота, обясниха от издателството. Последните части предлагат личен начин на изплъзващо се поведение под диктата на социалните мрежи и накрая разказват за американските впечатления на автора от горен и долен Манхатън.
"Дневник" публикува откъс от есе от последната, американска част, предоставено на редакцията от автора.
Четенето, или още веднъж за образованието по литература и език
Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по програма "Създаване".
Александър Кьосев (70) е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на Софийския университет и главен редактор на академичното електронно списание "Пирон". Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски и български език. Негови статии са преведени на английски, немски, френски, холандски, украински, чешки, полски, румънски и македонски. Той е едно от лицата на Движение "Реформи в културата".
Проф. Александър Кьосев: В образователната система се случва "културна шизофрения"
Из "Вера и далавера" от Александър Кьосев
ВТОРИ ХАРЛЕМСКИ ЕТЮД: БАСЕЙНЪТ НА РИВЪРПАРК
Понеже откакто се помня съм плувец, а нали си контузих и ръката, трябва да я раздвижвам, сега ходя доста редовно да плувам в басейна близо до нас. Той се намира в един известен Riverside park, който е прекрасен на първо място по-това, че по нищо не напомня да е нюйоркски. Тук има много място: общината в Харлем е построила огромно спортно съоръжение на брега на Хъздън, заобиколено от прекрасна, просторна градина с огради, пейки и площадки към реката. Има стадион, ледена пързалка, зали за баскетбол, там е харлемския театър за performing arts.
Аз съм senior, за мен това е recreational swimming и всичко ми струва един долар. По евтино от спанака, за обикновените хора е доста по-скъпо: два долара. В София като ходя на плуване най-най-евтиният вариант е 8 лева, 4 долара. Басейнът тук е голям и плитък, съблекалните са умерено чисти и с потрошени метални шкафчета, за които трябва да си носиш собствен катинар. Персоналът говори главно на испански и на всички, включително на най-младите, вика "сър".
Днес е събота и в басейна, който е разделен на две - коридори за плувци и широко пространство за всеобща забава, където е истински фраш. Там цари бурна детско-юношеска радост и смея да твърдя, че това е място в Ню Йорк, в което няма никакъв, ама никакъв расизъм, разноцветни деца равноправно се пръскат, играят и бият скачат и дигат такава врява, че се сетих за детските си години в Плавалнята в централната софийска баня. Ако имаш депресия, веднага ти се изпарява.
Коридорите са позаети, но една възрастна черна дама се загрижва за мен, кара ми се майчински ми че съм закъснял и скоро ще свърши работното време и ме пуска на нейното място, тя отива при децата. Плувам аз, стар плувец, но тук почти всички плуват по-добре и страшно по-бързо от мен, всички на състезатели приличат.
По едно време всичко затихва. В басейна влиза богинята на плуването. Не се разбира дали е красива, защото е толкова бърза, че мъжете направо се отчайват, повечето просто си тръгват, плавниците не им помагат. Тя плува всички стилове, повечето време е под вода, с дъска между коленете е три пъти по-бърза от мен, задминава ме като да съм спрял. Прави трийсетина свръхинтензивни дължини и си тръгва по същия трансцендентен начин, изчезва, няма я вече.
Врявата се възобновява. Спасителите, четирима на брой, мексиканци с бради, гледат важно от своите кули и от време навреме се провикват на доминикански към другата кула. Цари трудно разбираема смесица между пълна свобода и ужасна дисциплина: аз имах глупостта първия път да вляза с една голяма торба в залата, и веднага бях обискиран и върнат в съблекалнята да си я оставя в шкафчето.
Направих си дължините, установих, че ръката се е отпуснала още малко, и доволен отивам в банята. Там има 20 душа, но всички студени, има само един, който е топъл, но аз го знам и като местен вече първи се добирам до него, а след като свършвам, казвам Here is warm на един гол черен джентълмен, който ми благодари. В съблекалнята точно до мен е детската масовка. Очевидно предизвиквам голям интерес, защото по-едно време един черен младеж на около 10-11 години идва при мен и мe пита с добронамерено смайване: "How old are you?", очевидно това е първата и най-голяма разлика помежду ни.
Казвам, че съм много, много стар. "Where are you from?" Аз съм се научил вече и казвам "I am from Europe!", Оооh! Но после добавям по инерция - "From Bulgaria"- Оооооооооооооh! Do you have a son? е следващият по ред и важност въпрос. Разправям за Филип, разправям за Павел. Идва мой ред да питам. "Can you swim?", младежите се кискат смутено, никой нищо не казва. Аз им казвам, че трябва да се научат да плуват, а не само да скачат в басейна, те обещават.
Но аз съм вече набрал инерция, пусто даскал, продължавам "Do you know where Europe is?". Мълчание, не съм сигурен че разбират въпроса. Can you tell me what the continents are? Chicago, казва най-бързият, L. A, Dallas Аз обяснявам, че това са градове и пак питам за континентите: "Afrika!" казва един друг, по-дебеличък. Good! And more? China!, казва той. Обяснявам накратко разликата между Китай и Азия. More?
And what is the smallest continent? Напрежението расте. Argentina! - провиква се един. Друг го пресича: Spain! Сам не съм сигурен дали Австралия е по-малка от Антарктида, но уверено казвам "Аustralia!". Те са във възторг, само един продължава да повтаря недоверчиво Argentina
Аз си тръгвам, don't cry for me, Argentina... Пожелавам им всичко хубаво и да се научат да плуват. Have a nice day, sir!
Навън грее слънчице, Хъдзънът блести, целия Харлем е излязъл на трева, и стока и море и мака, а аз сядам да изпия една бира в едно мексиканско ресторантче на реката. Кажете сега, Австралия ли е по-голяма или Антарктида? Или Spain?
