В нея актьорът разказва четири Шекспирови пиеси и една от Чехов - "Хамлет, принц датски", "Трагедия за Макбет", "Трагедия за крал Лир", "Бурята" и "Вишневата градина" - той така нарича пиесата на Чехов. Илюстрациите в книгата са на 6-годишната Матилда. Книгата е подходяща не само за деца и юноши, но и за възрастни, отбелязва авторът.

Докато пишех, си представях ту любознателни юноши, прочели доста книги, но никога пиеси, ту възрастни читатели, ходили на театър, но позабравили какво точно са гледали, ту хора, чули знаменити заглавия, цитати, виждали театрални афиши, но никога нестъпвали в театър.

Разбира се, избрах това заглавие, защото изниква (допуснах) у вас веднага въпрос каква е разликата, когато разказва неактьори това би могло да ви накара да си купите книгата.

А започнах с Хамлет. Задачата ми възложи Лиза. Каза ми, че ще бъде публикувано в нашата (с нея) интернет платформа "Филизи 33". И после, като ми каза, че ѝ харесва, продължих със следващите трагедии. (Въобще без нея нямаше да я има тази книга).

Стана ми забавно да разказвам трагедии. Взех да откривам обстоятелства, похвати, а и наивности, несъобразности на Шекспир. Да, на Шекспир. Как? На най-великия? На световния?

Бях чел, че Толстой не го считал за кой знае какъв драматург Имах близък приятел учен, професор по теоретична физика - също не му признаваше комедиите

Когато казах на моя син Самуел, че минавам на Чехов, той ме попита: "Ще може ли да бъде пак така интригуващо?"

Каквото и да е, имах много възвишени моменти и радости при писането. Познайте кога."