Първият мач в историята на европейските първенства по футбол се играе на 28 септември 1958 г. на ст. "Ленин" в Москва. Пред повече от 100 000 зрители отборът на СССР побеждава Унгария с 3:1, а авторът на първия гол на първенствата е Анатолий Илин (СССР), който открива резултата в 4-ата минута. Още в зората на турнирите започват и треньорските кадрили.

В този мач "Сборная" е ръководена от Гаврил Качалин, но още преди ответния двубой в Будапеща той е сменен от Михаил Якушин. По ирония на съдбата обаче преди финалната фаза Качалин отново е назначен на поста си и впоследствие обира плодовете на своя труд. Бъдещите световни вицешампиони от Чехословакия успяват да стопят пасива от два гола на Ейре. По време на мача в Дъблин възниква куриоз - в 23-ата минута контузеният чех Мраз е заменен от Хилдебранд.

Днес това не би учудило никого, но по онова време смените са строго забранени. Ирландците и белгийският съдия Ван Нуфел обаче се оказват джентълмени и разрешават да се извърши смяна. Така Хилдебранд влиза в историята на европейските първенства като единственият играч, влязъл нелегално на смяна. А в реванша вратарят на Чехословакия Стахо става първият вратар, отбелязал гол от дузпа. Франция леко преодолява Гърция, но французинът Роже Марш пък става първият играч в европейските първенства, който си вкарва автогол.

В четвъртфиналът Франция - Австрия 5:2 прочутият стрелец Жюст Фонтен се вписва в историята като първият футболист с хеттрик на тези шампионати. Така при пресяванията и в четвъртфиналите изненади няма, като изключим мачовете Испания - СССР, които... не се играят.

Когато капризът на жребия противопоставя на четвъртфинал отборите на Испания и СССР, цяла футболна Европа с интерес очаква този сблъсък. Независимо от "желязната завеса", в СССР много добре знаят за великия "Реал" на Ди Стефано и Хенто, както и за "Барселона" на Кубала и Суарес. До края на 1959 г. футболните федерации на двете страни се договарят мачовете да се играят на 29 май 1960 г. в Москва и на 9 юни 1960 г. в Мадрид. Но... те остават само на теория.

Въпреки че 10 дни преди двубоя в Москва представители на двете делегации обсъждат последните детайли, само седмица преди първия четвъртфинал испанското правителство забранява на отбора да пътува за Москва, тъй като генералисимус Франко "не желае отборът на Испания да играе в комунистическа държава". Съществуват няколко версии за това странно решение, като най-правдоподобната е тази, че треньорът на Испания Хеленио Херера не може да обещае на "Каудильо" задължителна победа. Освен това на 19 май Херера гледа с очите си как в Москва СССР разгромява Полша със 7:1 и хвали съветския отбор, а думите му, тиражирани от испанските вестници, били сметнати от Франко като проява на слабост.

На 20 май на извънредно заседание на испанското правителство се разглежда въпросът "За целесъобразността от провеждането на международни мачове между съветски и испански футболисти и в частност за възможните посещения на испански граждани в Москва и на съветски граждани в Мадрид." На 25 май от УЕФА информират съветската делегация, че мачовете няма да се състоят.

Три дни преди първия двубой президентът на Испанската федерация Алфонсо де ла Фуенте с помощта на министъра на външните работи получава аудиенция при Франко, а отборът, начело с Херера, с надежда чака на летището положителен отговор, като на пистата два самолета са готови във всеки един момент да полетят към Москва. Отговорът обаче е "Не", като "Каудильо" единствено скланя двубоят да се играе на неутрален терен.

В навечерието на мача на извънредно заседание Изпълкомът на УЕФА отхвърля испанското искане, дисквалифицира Испания и наказва федерацията с 31 500 швейцарски франка като компенсация за съветската страна за всички разходи по организацията на първия мач. Тогава генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов в типичен за времето стил казва за Франко: "Той от позицията на десен защитник на американския престиж си отбеляза автогол, забранявайки на испанските футболисти среща със съветския отбор."

Любопитно е също така, че във връзка с първия мач в Москва е отпечатана програма, посветена на голямото събитие в тираж... 150 000 екземпляра. Съдбата на програмата обаче е незавидна - голяма част от нея е унищожена, а на редките запазени екземпляри се вижда печат: "Мачът е провален от правителството на Франко". Така без игра СССР се класира за финалната фаза през 1960 г. във Франция, а Европа така и не вижда вероятния зрелищен дуел между великите Ди Стефано и Яшин, намиращи се в зенита на славата си.

Финалният турнир се провежда в началото на юли 1960 г. във Франция. Любопитно е, че още през март същата година първият кандидат за организатор на финалната фаза е... Испания. Сметките на местната федерация обаче явно са правени без кръчмаря, т. е. Франко. В първия полуфинал в Марсилия СССР без проблеми се справя с Чехословакия с 3:0, като 22 минути преди края чехът Войта пропуска дузпа, биейки встрани.

След мача той заявява, че причина за пропуска му са хипнотизаторските способности на вратаря Лев Яшин, който именно на това първенство си спечелва прозвището "Черния паяк" заради черния си екип и огромните си размери, с които като паяк обхваща рамката на вратата. Ефектен е вторият гол на Иванов, който технично преодолява Масопуст и излиза сам срещу вратаря Шройф. После рязко замахва с крак, сякаш че ще стреля и вратарят веднага се хвърля към предполагаемия ъгъл, а Иванов спокойно изпраща топката в незащитения ъгъл.

Във втория полуфинал между Франция и Югославия се разразява истинска драма. Въпреки че поради контузии в състава на "петлите" не са прочутите Фонтен, Копа и Пиантони, домакините са смятани за фаворити, а и те самите са уверени в победата. Югославяните повеждат с 1:0, но французите съумяват не само да върнат гола, но и да доведат резултата до 3:1, а после и до 4:2 в своя полза. Куриозен е четвъртият гол - Йот получава топката в явна засада, която е маркирана.

Той обаче е изнервен и с всичка сила рита топката във вратата на Шошкич, който въобще не реагира, тъй като има сигнал за засада. Но какво е удивлението на всички на стадиона, когато съдията Гранден от Белгия зачита гола. Тази явна несправедливост действа като истински допинг за "плавите", които се хвърлят в щурм на отчаянието. Все пак изглежда, че всичко вече е решено, тъй като до края на мача остават само 15 минути.

Тук обаче само в разстояние на три минути "плавите" предлагат на домакините триминутен кошмар, от който те дълго време не могат да се отърсят. Кнез и на два пъти Йеркович бележат три безответни гола във вратата на неуверения Ламия. Макар че до края все пак остават 12 минути, французите са изпаднали в шок. Краят идва при 5:4 за Югославия - "плавите" ликуват, а Ламия ридае, напускайки терена на "Парк де Пренс". Както пише вестник "Екип": "Йот предизвика гнева на боговете. Наказани сме." В утешителния финал Чехословакия бие психически разнебитената Франция с 2:0 и заема третото място.

По-малко от 18 000 зрители стават свидетели на коронясването на първия европейски шампион по футбол. Полупразните трибуни на стадиона навяват тягостно впечатление, но местните запалянковци още не могат да преживеят отпадането на Франция, а в деня на финала от сутринта вали почти есенен дъжд. "Плавите" започват остро, дори грубо и сякаш взимат страха на съперника си.

Яшин на няколко пъти трябва да прояви майсторство след мощни удари на Галич, Костич и Йеркович. Малко преди края на първото полувреме Йеркович пробива по десния фланг, а след прострелното му подаване топката се отбива от крака на съветския капитан Нето, от главата на Галич и... спира в мрежата зад Яшин - 1:0 за Югославия.

На почивката треньорът Гаврил Качалин запазва спокойствие, но играчите на "Сборная" взаимно се навиват да вземат реванш и излизат за второто полувреме като преобразени. Само няколко минути след почивката Бубукин стреля неочаквано, Видинич изпуска хлъзгавата топка и Метревели изравнява. Три минути преди края на редовното време Иванов пропуска отличен шанс да реши спора, като от четири метра бие над празната врата.

Тече 113-ата минута, а двата отбора вече си представят как ще преиграват мача три дни по-късно. "Плавите" изглеждат по-изтощени физически, като явно драмата с Франция си казва думата. Точно тогава Михаил Месхи мълниеносно пробива по левия фланг и центрира, а Виктор Понеделник се извисява и с глава насочва топката в противоположния на вратаря ъгъл - 2:1 за СССР.

Този гол носи и първата европейска титла за СССР! Началото на "Евро" започва с Понеделник... По-късно той си спомня: "Видях пробива на Месхи, а бранителите на съперника и вратарят Благойе Видинич закъсняха с реакцията си. Насочих топката в противоположния на вратаря ъгъл и така го хванах "в крачка"."

В този първи шампионат на Европа изгряват звездите на футболисти като Михаил Месхи (неговият знаменит финт по-късно е копиран от нашия Сашо Костов от "Левски"), Слава Метревели, Виктор Понеделник и Игор Нето от СССР, както и на своенравния футболен "магьосник" Драгослав Шекуларац, Милан Галич, Дражен Йеркович и Бора Костич от Югославия. Що се отнася до съветския вратар Лев Яшин, той отново доказва, че е номер едно не само в Европа, но и в света. С по два гола голмайстори на първенството стават Иванов и Понеделник (СССР), Галич и Йеркович (Югославия) и Ет (Франция).

СССР - Югославия 2:1 след продължения, 1:1 (0:1) в редовното време

Голмайстори: 0:1 Галич (41), 1:1 Метревели (49), 2:1 Понеделник (113)