Новият роман на Бернхард Шлинк излезе на български

Дори и в превод, стилът изглежда нелош, но това мирише на политкоректност и пропаганда:
"Петдесет години по-рано, малко преди да избяга при него на Запад, Биргит е родила дете от друг мъж. Търсейки отговори, Каспар решава да направи това, за което жена му така и не е събрала смелост - да открие дъщеря ѝ. Пътуването му през болезненото минало и настояще на Германия го отвежда до общност на неонацисти, сред които живее внучката на Биргит - четиринайсетгодишната Зигрун. Надеждата му е да я спаси, като ѝ покаже един напълно различен свят. Но дали ще успее?"

Еретик

• 2 0
• Докладване

А според мен е обратното колега. Стилът е шит, сапунка без стилистични достойнства.

Докато един Маккарти или Ъпдайк и от такава тема биха направили бонбонка, да ти е кеф да четеш.

Разбира се не е задължително да се показват стилистически умения. Но т.нар. "пестелив, но проникновен стил" имат Карвър или Хаммет, а не Шлинк. Безличен и безсилен не значи пестелив и проникновен. Има разлика м/у Кундера или Мураками от една страна и Даниел Стийл или Сидни Шелдън от друга, и хер Шлинк е много по-близо до бозата на вторите.

Да пишеш турски сериал и просто вместо да описваш кой как ридае да сложиш драматична точка точно преди това, не прави от човек някакъв майстор на човешката душевност, а литературен швест*ър, който прекъсва драматичните сапунени сценки една минута преди чупенето на чиниите, и после само показва парченцата порцелан и "ах аз съм Чехов как ги умея нюансите".

Само че Стийл и Шелдън и средната чик лит мадамка поне нямат претенции и честно си пишат бозите. На една страница на Рос Макдоналд или дори в ш*баното Мълчание на агнетата има повече литература отколкото в роман на сапунените пестеливи проникновенци.

• 1 0
• Докладване

Харесвам Шлинк и го чета с удоволствие!

• 0 1
• Докладване