Измамната радост на скоростта

==============
Съвременният човек е нарцистичен, консумативно настроен, втренчен в онова, което все не му е наред, все не му стига. Той е неспокоен, амбициозен, във вечна гонитба на нови завоевания. Ние преследваме сянката на все по-голямото си желание за успех и не умеем да бъдем щастливи с това, което вече сме спечелили, с хората, които ни обичат и са близо до нас.
==============================
Бих поспорил с автора на тези разсъждения.
Има хора, предоволни с живота си, нежелаещи да се развиват, да създават, да подобряват. Те били живеели “бавно”, те се наслаждавали на мига, били щастливи с това, което имат.
Извинявай, Авторе, искрено презирам тези хора, макар понякога да им завиждам.
Презирам ги, основно защото консумират, наслаждават се на неща, създадени (разбирай изстрадани) от други. Неспособността им за друго, освен за консумация, прибавя към презрението и съжаление - не могат друго, горките.
Презирам ги, основно защото консумират материални, телесни, лесни удоволствия. Коремни и околокоремни наслади - по-нагоре и по-навътре не идва.
Няма да научи френски език например, защото имало преводачи.
Няма да се научи да шофира, защото имало кой да кара.
Няма да се научи да готви, защото имало кой ....
“Съвременният човек” - това е неумно клише, изключващо от вниманието си несъвременния човек - пак същия човек, но нямал толкова средства да мечтае и да лети, като с “Хонда Файърблейд 900” например.
“ … втренчен в онова, което все не му е наред, все не му стига…. неспокоен, амбициозен, във вечна гонитба на нови завоевания” - извинявайте, това ли намерихте за критика у “съвременния човек”? Критикувайте ме, но не мога да бъда нещо друго. Другото е тъпо и скучно.
“По-добре да бъдеш нещастен човек, отколкото самодоволна свиня.” - беше казал Хайне - метафора, която заслужава да се подчертае.

• 1 3
• Докладване