Често се обръщат към мен с молба да посъветвам за някоя книга за прочит - за отмора, върху конкретна тема, от определен автор... И винаги когато обяснявам защо посочвам тази или онази (а не друга), давам следното обяснение: "Защото е интересно." За мен интересно, разбира се.

При това давам този отговор и в академична, и в неакадемична среда (аз съм университетски преподавател). А не е прието така: в академична среда не се говори за "интересно" - някак е ниско, тук категорията "Интересно" сякаш снизява патоса на учебния и творческия процес, става тъждествено на битов разговор за лични предпочитания и вкус.

Според мен "Интересното" трябва да бъде разглеждано така, както се осмислят естетическите и етическите категории "Прекрасно", "Грозно", "Добро", "Зло". Т.е. трябва да разглеждаме "Интересното" като феномен, като явление - не какво и защо е интересно някому, а каква е природата на "Интересното". Един човек се интересува от риболов, друг - от хокей, трети - от фотография, четвърти - от философия: всички те намират за себе си нещо интересно в различните явления.

За проявленията на интересното става дума, т.е. абстрахираме се от субективните и обективните фактори (кой и защо проявява интерес към едно или друго) и насочваме вниманието си към феномена Интересно. В своята статия "Интересното" Михаил Епщейн твърди: "Интересното - това е съотношение, обикновена дроб, в числителя на която стои достоверността на доказателствата, в знаменателя - вероятността на доказуемото. Интересното расте при увеличение на числителя и намаляване на знаменателя. Колкото по-невероятна е тезата и по-достоверен е аргументът, толкова по-интересна е научната (и всяка друга) идея."

Разказвам всичко това, за да представя книгата на Черил Стрейд "Малки красиви неща" (изд. "Лайфтайм") по най-адекватния за мен начин: преди всичко е крайно интересна. Сетне идват останалите допълнения - тъй като става дума за приложна психология, текстът е полезен, посочените ходове за действие - ефективни.

В интернет рубрика (всички въпроси и отговори са публични) Черил Стрейд дава отговори на въпроси, свързани с различни житейски ситуации, конкретни тегоби, кризисни моменти.

Методът й на работа е следният: тя хем предлага напълно ясен отговор (и дори план за действие), хем представя своя история. Историята е нужна, за да си представим (ние и човекът с конкретния въпрос) един възможен път - от зараждането на проблема през пиковия момент на катастрофа до евентуален финал. Ако такъв финал ни се струва удачен, то би било логично да използваме рецептата, предложена от Стрейд.

Използваме ли посочените продукти в посочения ред, има голяма вероятност да направим точно такава гозба, каквато искаме.

Ето защо е от огромно значение, че всеки съвет, даден от Стрейд, е съпроводен с нейна лична история. И тук идва най-важното (това, с което започнах): тези истории са разказани крайно интересно.