Пътуване от хиляда мили започва с една-единствена стъпка", казва изтърканата от използване в корпоративни презентации китайска поговорка. За Боян Китанов тази стъпка се оказа имейл, който прочете в девет часа сутринта на 28 август 2051 година. Въпросният имейл изискваше присъствието му на килимчето точно в 11:00. И то не на кое да е килимче, а на онова, най-голямото - при Старото куче. Боян мразеше седмицата да започва с такива стресови ситуации. Тъкмо си се настроил да планираш следващите пет дни, да отхвърлиш някои неотложни задачи, и получаваш покана, на която не можеш да откажеш и от която спокойно могат да произлязат непредвидими неприятности. Допи кафето, дояде баничката, закупена на идване от кварталната пекарна, след това прехвърли всички неотговорени имейли в папката "За после" и изпрати съобщение на шофьора си Тодор да го чака в гаража.

Сградата на Министерство на външните работи не се беше променила от 80-те години на миналия век - комунистическа бастилия с очарованието на уводна статия в "Работническо дело". Боян беше виждал един брой от този вестник на дъното на стар скрин в къщата на дядо му на село. Тогава беше дете и вестници все още имаше, но никога не беше попадал на такъв.

Зачете се и го порази сухотата и еднаквостта на всички материали в него. Бяха извадени като под индиго. Дори и снимки те сякаш бяха от един и същи негатив - целуващи се възрастни мъже пред стълбата на самолет. "Не че днес журналистите хвалят лидерите по-малко", помисли си той. Всички онлайн медии бълваха само дитирамби за пожизнения министър-председател Костадин Мутаков. Той беше вече на преклонна възраст, но нямаше никакво намерение да излиза в заслужена пенсия след почти половин век начело на държавата. Лекарите го държаха в отлична форма, дори се говореше, че си е намерил любовница на една трета от възрастта му. Това не беше кой знае каква изненада - Мутаков беше сменил поне дузина такива млади птички, които се опиваха от властта, която той излъчваше, и от възможността да придобият луксозна кола или дори апартамент.

Сутрешният трафик вече беше понамалял и служебният мерцедес бързо се добра до Орлов мост. Боян замислено гледаше през прозореца, докато Тодор умело провираше почти тритонната лимузина между автобуси и коли. София беше един от тези градове, в които човек има много възможности за развитие, но не е длъжен да ги обича. В колата беше тихо като в църква - Боян не обичаше да слуша радио, а Тодор добре усещаше кога шефът му не е в настроение за разговор. Трилитровият двигател на колата работеше на водород, който зареждаше електрическия мотор, и също не произвеждаше никакъв шум.

Преди Софийския университет Боян погледна наляво, където в небето се възвисяваше огромна статуя на хан Аспарух. Беше висока поне петдесет метра. Боян си спомняше чудесно откриването ѝ преди 15 години - то не бяха речи, не бяха фойерверки, а накрая имаше дори възстановка на битката при Онгъла, изобразена от светещи дронове във вечерното небе.

На Мутаков много му допадаха такива неща. Самият Аспарух все така гледаше лошо изпод шлема си, а стиснатият в ръката му меч сякаш опираше в надвисналите ниско над града оловносиви облаци. "Интересно откъде ли знае скулпторът как е изглеждал ханът - помисли си Боян, - май никой никога не е виждал негов оригинален портрет. Добре поне, че не му светеха очите. Все пак беше далеч по-добре от онова недоразумение, Паметника на Съветската армия, който беше на същото място преди това."

Малко след него, точно до Ректората на Софийския университет, Боян видя плакат, който не беше забелязал досега. Беше поне петдесет квадратни метра и на него бяха изобразени границите на България, Сърбия, Черна гора, Румъния и Гърция, защитени от нещо като силово поле. Под цялата тази композиция имаше надпис: "Консервативната конфедерация - 20 години просперитет и защита на традиционните ценности!".

Няколко години преди това се беше върнал от обучението си в САЩ и работеше за една германска фирма за машини, когато всичко избухна с мигрантската криза от 2030 година. След мащабната война в Близкия изток и сушата в Африка, продължила две години, десетки милиони гладни мигранти атакуваха границите на Европейския съюз от всички посоки. Това доведе до тежка криза в Съюза и взаимни обвинения. В почти цяла Източна Европа дойдоха на власт крайнодесни или националистически управления, които първоначално подмолно, а накрая и съвсем открито започнаха да работят срещу Съюза. В крайна сметка се стигна до разпадането му, което, за щастие, мина без войни. Накрая държавите, изписани на плаката, се обединиха в хлабава консервативна конфедерация, базирана на православната религия. Всички я наричаха КонКон за по-кратко дори в официалните среди.

Боян тогава си мислеше, че целият този проект е обречен да живее малко, но ето че си беше все още тук след две десетилетия. В някои от държавите на КонКон управляваха откровени диктатури, Сърбия вече две десетилетия властваха военни. В други, като България, концепция за демокрация все още имаше, но на практика на власт все си беше една партия. Хората като че ли се бяха примирили със ситуацията и не мърмореха много-много. Протестите бяха рехави и все по-редки. Страните от Западна Европа, изглежда, спечелиха от раздялата със страните от КонКон. Те бързо се реорганизираха в нов, по-стегнат съюз, който сега имаше общ бюджет и единна армия. Отношенията между новия Европейски съюз и КонКон бяха неутрално сърдечни, сякаш никога не беше имало развод между тях.

Кабинетът на Иван Миладинов, наричан от практически всички Старото куче, беше в канцелария, забутана на гърба на Министерски съвет. От външния вид на кабинета човек никога не би предположил истинската власт на обитателя му - абсолютно стандартно бюро, шкафове с папки и книги, а в ъгъла заседателна маса за осем души. Единствено книгите на различни езици по лавиците подсказваха за интелекта на Миладинов. Той не беше завършил престижен университет в САЩ като Боян, а Милиционерската школа в Симеоново, но говореше отлично немски и руски и доста добре английски.

Официалната му длъжност беше съветник на Костадин Мутаков. Неофициално дърпаше всички важни струни в държавата, точно както го бе правил Ришельо в двора на крал Луи XIII. Хората го уважаваха и се страхуваха от него.

На заседателната маса вече седяха негово сиво превъзходителство Миладинов с още един човек - шефа на Външно разузнаване Георги Петков. Боян беше началник на отдел "Администрация" във Външно министерство, но добре знаеше кой е Петков. Често се налагаше да назначава кадрите му на ключови позиции в чужбина, понякога за сметка на собствените си протежета. Тримата се ръкуваха и след стандартното въведение за времето и мачовете през уикенда Старото куче взе инициативата. В стила му беше да не губи времето си и това на другите, имаше твърде много задачи на главата си.

- Бояне (той винаги говореше на първо име), поканили сме те тук с Георги по един много важен въпрос. Толкова важен, че от него може да зависи бъдещето на България. За него знаем само хората в тая стая плюс него - той посочи към портрета на Мутаков на стената. - Затова всичко трябва да остане абсолютно поверително. Ясно?

Боян само кимна. Нямаше смисъл да пита за какво е необходима тази тайнственост, така или иначе щеше да разбере.

- Чудесно. Георги, ти си.

Петков се наведе напред, за да остави кафето на масата. Беше едър, но не дебел човек, с рано побеляла коса и златни очила. Боян не го беше виждал да се усмихва.

- Господин Китанов

Старото куче го прекъсна с мека усмивка и потупване по ръката:

- Нека си говорим на "ти" и на първо име. Тук всички сме съмишленици и приятели, нали така!

- Добре, извинявам се, прав си! Та така, Бояне, ти си завършил в Университета в Бъркли, нали?

- Да, преди четвърт век. Тогава Калифорния още беше част от САЩ.

- Как се променят нещата, а? И си учил там бизнес администрация, нали?

- Точно така.

- Следиш ли какво се случва в Пасифика?

Боян беше внимателен в отговора си:

- Все още има хора там, с които от време на време поддържаме връзка. Не са много, но чрез тях горе-долу следя нещата.

Петков извади телефона си и го разгъна на четири, образувайки таблет с диаметър двайсетина сантиметра. Беше най-новият модел на Apple, а не копие на китайски модел, произведен по лиценз в Румъния. Извади на екрана някакъв файл и каза:

- Надявам се, че никой няма против да прочета кратката сводка за Пасифика, която съм приготвил за премиера.

Старото куче и Боян кимнаха. Всеизвестно беше, че премиерът е чел само една книга в живота си и тя определено не беше "Дипломацията" на Кисинджър. Знанията му по история и география едва ли бяха по-високи от тези на седмокласник. За сметка на това познаваше отлично психологията на гласоподавателите си и имаше инстинкта за самосъхранение на ранено животно, затова преуспя в политиката. Петков зачете с монотонния си баритон:

- Пасифика е държава, образувана през 2031 година вследствие на разпадането на тогавашните Съединени американски щати като резултат на Гражданската война, последвала опита на президента Тръмп да промени Конституцията и да си осигури трети мандат. Като резултат от този конфликт САЩ се разделиха на три части: Източната лига, обхващаща щатите по източното крайбрежие, истинските САЩ (True USA или TUSA), обхващащи така наречения "червен пояс" от традиционно гласуващи за републиканците до 2030 година щати, и Пасифика на западното крайбрежие.

Боян потръпна, спомняйки си колко близо беше светът до ядрената катастрофа, когато TUSА се готвеше да използва ракети срещу Калифорния, но гениалните програмисти на Пасифика блокираха кодовете за изстрелване. По-късно същия ден успяха да парализират и всички сателити на ТUSA, дроновете им, както и превозните средства на армията им. По-нататъшните военни действия бяха безпредметни и мирният договор бързо беше подписан. ТUSA така и остана без излаз на Тихия океан. Заслуша се пак в Петков:

- в Пасифика влизат бившите щати Калифорния, Вашингтон, Орегон, Невада и Аляска. Формата на управление на Пасифика е пряка демокрация, има почти непрестанни референдуми. Така се избира и Върховен съвет, чийто председател е и премиер, и президент за три години. Начело на Съвета сега е Джон Хъгинс, който се води центрист.

Тук Петков прекъсна четенето:

- Не че там и центристите са като тези в Европа, де.

Боян не каза нищо. В България и в КонКон центризъм, а и останалите разцветки на политическия спектър отдавна бяха празни понятия. Старото куче само се подсмихна и отпи от чашата с вода. Петков продължи:

- Отношенията между Пасифика и Източната лига са сърдечни, но не съвсем братски. Причината е, че и двете страни се съревновават за лидерската позиция на световната демократична общност. Изключително влияние в Пасифика имат няколко софтуерни предприемачи, които финансираха съпротивата срещу TUSA и я организираха чрез социалните си медии. Най-известен от тях е Тони Смол. Той е и нещо като култова фигура там и неофициален символ на Пасифика.

Името на Тони Смол беше широкоизвестно и в България, все пак той беше революционизирал няколко области на бизнеса и дори беше направил собствена база нa Луната. Боян знаеше, че премиерът Мутаков се е виждал веднъж с него в София, но нямаше представа какво са обсъждали. Можеше само да предположи, че е било нещо от конкретна полза и за двамата. Мутаков беше прагматичен човек и би правил бизнес и с Нечестивия, стига да имаше полза от това.

- Икономиката на Пасифика в момента е почти два пъти по-голяма от тази на TUSА, като в нея най-голям дял имат софтуерните продукти, хардуерът за компютърни системи, сложните машини и системите за управление, както и лекарствата. Това е, общо взето. Старото куче се наведе към Боян:

- Какво мислиш?

- Кратко и ясно. Не виждам никакви проблеми. Всичко си е точно така.

- Прекрасно.

Старото куче изглеждаше доволен. Бръчките около очите му и увисналата под бузите му кожа го правеха да изглежда като добродушен стар булдог, откъдето донякъде идваше и прякорът му. Враговете му обаче често научаваха по трудния начин, че в него няма нищо човеколюбиво. Изглеждаше поне на седемдесет години, но Боян знаеше, че е на шестдесет и две, само с десет години по-възрастен от него. Злоупотребата с цигари и алкохол си казваше тежката дума.

- Така, сега е време да ти кажем защо сме те повикали.

- Както знаеш, Пасифика е световен лидер във високите технологии, докато ние КонКон и конкретно България, де малко изоставаме.

- Та по наши си канали разбрахме, че са изобретили и са на път да вкарат в употреба наноботове за медицински цели. Тези наноботове много, ама много ни интересуват!

- Какво точно правят тези наноботове? - полюбопитства Боян.

Дори и не попита за каналите, по които са разбрали, защото подозираше, че въпросните силно намирисват.

Обади се Петков:

- Малко е трудно да се обясни от лаик като мен, но накратко, идва реч за милиони много миниатюрни роботи, които са програмирани да идентифицират самостоятелно медицински проблеми чрез изкуствен интелект и да лекуват, действайки заедно, като едно цяло. Например имаш, не дай си Боже, левкемия...

Тук Петков се прекръсти, последваха го и останалите, а Миладинов дори промърмори: "Сакън!".

На турцизмите в България не се гледаше с много добро око, все пак Турция беше позиционирана като най-големия исторически враг. Въпреки това тези заемки бяха станали пак модерни и много хора ги използваха под път и над път.

- тогава ти инжектират наноботовете, те идентифицират проблема, като се свързват със суперкомпютър, после започват да циркулират из тялото ти, унищожавайки раковите клетки една по една. След минути пациентът - тоест ти - си здрав.

Боян го гледаше зяпнал, а Старото куче само кимаше.

- Красотата е, че това чудо работи за практически всичко. Счупвания, открити рани, генетични малформации всичко! Доколкото знаем, има само някои заболявания на мозъка, върху които не може да въздейства, но като цяло може да излекува всеки и всичко. Мечтата на медицината, с две думи.

Старото куче се наведе напред и стисна с лапата си ръката на Боян:

- Ако можем да се докопаме до тази технология, това ще даде невероятен тласък на науката и икономиката ни.

Старото куче произнесе "науката" с ударение на първото А.

- Но какво общо имам аз с това? - промърмори Боян с ръка, останала все още в хватката на Старото куче.

Оня се захили:

- Ааа, стигнахме до момента, в който намираме ключа за бараката! Искаме ти да отидеш в Пасифика и хмм да придобиеш за нас технологията!

- Тоест да я открадна? - Каква груба дума! Нека използваме политически коректни думи, все пак отиваш в Пасифика, а там това е много важно! Нека да кажем, че ще я вземеш назаем за известно време - отново откри в усмивка големите си зъби Старото куче, доволен от собственото си остроумие. - Няма да обеднеят, може дори да не се усетят, особено ако го направиш тихичко. Не че би ни пукало много, ако се вдигне и малко шум, де. Нямаме какво толкова да делим с Пасифика, дори и да възникне потенциален проблем, няма да ни засегне особено. Но, разбира се, за теб, а и за всички нас би било по-добре всичко да е скрито-покрито.

- И какво точно трябва да търся? Технология е много общо казано.

- На нас точно наноботите не ни трябват, можем да произведем подобни. Е, няма да са толкова съвършени, но ще вършат работа. На нас всъщност ни трябва алгоритъмът, който им дава възможност да комуникират и да действат в синхрон.

- Хубаво, но защо точно аз? - продължаваше да недоумява Боян.

Тук се намеси Петков:

- Наноботите - между впрочем официалното име на системата е NB 123, та NB 123 е изобретена и се произвежда от фирмата на Скот Травис. Това име напомня ли ти нещо?

На Боян започна да му светва.

- Да, имах колега с такова име в Бъркли. Бяхме доста близки.

- Именно, за него става въпрос. Твоят нещо като приятел сега е много влиятелен човек. И много, много богат.

- Но как бих могъл да се впиша в картината там? Да не говорим, че не съм се чувал с него от десетилетия откакто завършихме университета всъщност. Пътищата ни се разделиха.

Старото куче вдигна показалец:

- За първото не се притеснявай. Отиваш в Сан Франциско като търговски представител, и то не само на България, а на целия КонКон. Ще заминеш с цялото семейство. Успях да уредя това назначение с много усилия. Самият Той - Старото куче пак вдигна пръст към портрета - се обади. На когото трябва. Както вече казах, лично Той е много, ама много заинтересован този проект да успее. Няма да ти казвам какви перспективи ще ти отвори евентуален успех Сещаш се. - И Старото куче драматично разпери ръце, сякаш сам се канеше да литне към светлото бъдеще и лично да отнесе Боян натам.

- Георги ще те осведоми за всички подробности и почваш усърдно да се готвиш.

После Старото куче впи булдогския си поглед в Боян и небрежно добави:

- Заминаваш след десет дни.