Мики Гибсън работеше за "ПроАй", като използваше компютърните си умения. Компанията се беше специализирала в проследяването на активи на богати измамници, които продължаваха да се радват на луксозен живот, подигравайки се на съдилища и кредитори, скрити зад стена от безскрупулни адвокати, ловки счетоводители и специалисти по черен пиар. Толкова много хора бяха натрупали богатството си по престъпен начин, че "ПроАй" - и съответно Гибсън - бяха затрупани с работа.

Някои богаташи очевидно не обичаха да плащат задълженията си, сякаш смятаха себе си за изключение от правилата. И докато данъчните редовно проверяваха представителите на по-обикновените професии като автомобилен механик, касиер в супермаркет или общ работник в склад - и то за суми от порядъка на хиляда-две хиляди долара, тъй като очевидно бяха лесна плячка, - армиите от счетоводители и адвокати, с които разполагаха баровците, явно плашеха ревизорите.

Гибсън лично беше присъствала на снемането на показания на милиардер, обвинен в укриване на данъци. Магнатът бе заявил, че неговият бизнес създава хиляди работни места и неговите служители плащат данъци, докато той самият получава твърде ниски приходи, тъй като по-голямата част от милиардното му състояние е вложена в ценни книжа (които милиардерът залагаше като обезпечение по кредити, за да покрива екстравагантния си начин на живот и да избягва плащането на данъци), освен това дарява сериозни суми за благотворителност.

Когато юрисконсултът на данъчните изтъкна, че това не е оправдание да избягва плащането на данъци върху реалните си доходи, милиардерът не го наруга. Той просто отвърна: "Изчакайте, докато започнем ние да правим законите. Това ще стане съвсем скоро". След което вече наруга представителя на данъчната служба.

Тя отпи от чая и отхапа от курабийката, сложи си слушалките и затрака по клавиатурата. Сегашната ѝ работа не можеше да се сравнява с полицейските разследвания и прилива на адреналин, който ги съпровождаше. Но животът е пълен с компромиси. И това беше един от тях. За доброто на семейството ѝ. Всяка майка би я разбрала.

След време Мики Гибсън може би щеше да срещне мъж, с когото да прекара живота си, но сега вероятността за това бе доста ниска. Защо? Защото Питър Гибсън ѝ беше отнел твърде много неща, на първо място сред които вярата. Вярата в мъжете и - което бе несравнимо по-лошо - вярата в себе си.

Тя се приготви да продължи работата си по издирването на мошеник, който имаше активи в размер на два милиарда долара, но уви, също и задължения в размер на четири милиарда. Поредният свръхбогат измамник. Просто един от многото. Преди двайсет години в света имаше по-малко от петстотин милиардери. Сега броят им наближаваше три хиляди. Това беше огромно богатство, съсредоточено в ръцете на малцина избраници. За всички други оставаше далеч по-малко.

И тогава телефонът иззвъня.

Това бе моментът, в който целият живот на самотната майка Мики Гибсън отиде по дяволите.

- Госпожо Гибсън, обажда се Арлийн Робинсън от "ПроАй". Работя със Зеб Браун. Знам, че преди малко разговаряхте по телефона с него.

- Точно така. Има ли проблем със запорирането на активите?

- Не, всичко върви отлично. Колегите работят с Бермуда, ще се свържат с Цюрих и Чад веднага щом банките там отворят. Както винаги, справили сте се отлично.

- Благодаря. Май не сме разговаряли досега - каза Гибсън, отхапа от курабийката и отпи от чая си.

- Така е. Работя за "ПроАй" от осемнайсет месеца, но едва преди три седмици ме прехвърлиха в отдела на господин Браун. Той винаги се е изразявал много ласкаво за вас - засмя се Робинсън.

- Какво има? - попита Гибсън.

- Той ми каза, че ви е посъветвал да се позабавлявате някъде тази вечер. За сметка на компанията, разбира се.

- Да, така е - отвърна Гибсън развеселена.

- Разпитах колегите за вас, преди да ви звънна. Вие сте самотна майка с две деца, нали?

Сега Гибсън разбра защо Робинсън се бе засмяла.

- Да. В момента, в който казвах на Зеб да блокира онези сметки, синът ми повръщаше върху мен.

- У дома имам три хлапета, ненавършили пет, затова напълно ви разбирам. И съм наясно, че няма как да зарежете децата си и да излезете да празнувате.

- Говорите като истинска майка - усмихна се Гибсън. - Къде сте базирани?

- В Олбани. Разбрах, че преди десетина години тук е била централата на "ПроАй", преди компанията да стане глобална.

- Точно така. Работя с тях от около две години. Добра фирма.

- И позволява на служителите си да работят дистанционно, което е чудесно.

- Да, така е. Какво мога да направя за вас, госпожо Робинсън?

- Моля, наричайте ме Арлийн. Работата е там, че... поръчението е малко необичайно, но въпреки това ме помолиха да се свържа с вас и да попитам дали ще го приемете.

- Слушам ви - подкани я Гибсън.

- Има едно старо имение с просрочена ипотека край Смитфилд, Вирджиния, на брега на река Джеймс, което вече е собственост на банката. Шефовете се сетиха за вас, защото живеете наблизо.

- За какво, по-точно, са се сетили?

- Искат да отидете в имението и да направите опис на имуществото. Според информацията, с която разполагам, ключът е оставен под статуя на котка, разположена до входа. Можете ли да повярвате?

- Това наистина е малко необичайно. Аз обикновено работя по интернет.

- Знам. Но това се отнася за повечето служители на "ПроАй". Предавам ви това, което ми казаха. Шефовете биха искали да отидете там още днес, ако е възможно. Можете да говорите със Зеб, ако желаете, но в момента е в среща. А работата трябва да се свърши бързо. Предполагам, че ще получите хубав бонус, ако изпълните задачата.

Гибсън се замисли. Излизането щеше да ѝ се отрази добре и да ѝ донесе малко разнообразие от взирането в компютърния екран през следващите няколко часа. А бонусите винаги бяха добре дошли. Налагаше се да позвъни на родителите си и да провери дали могат да дойдат. Гибсън разполагаше с графика им. Отвори файла и... Днес никой от тях няма записан час при лекар. Истинско чудо!

- Мисля, че ще успея. Какво можете да ми кажете за имота? Какъв е интересът на "ПроАй"?

- Информацията е на екрана ми. Имението е построено през двайсетте години на миналия век от Мейсън Ръдърфорд. Богат индустриалец, натрупал пари от железници, дърводобив, рудници... Притежавал имение в Колорадо, пететажна градска резиденция в Ню Йорк и въпросната къща във Вирджиния. Построена е на мястото на имението на британски благородник, опожарено по време на Войната за независимост. Нищо чудно там да се навърта някой и друг призрак - добави шеговито Робинсън.

- Винаги съм си мечтала да стана ловец на призраци.

- Ръдърфорд починал през хиляда деветстотин и четиресета година, а съпругата му Лаура, която била доста по-млада, живяла там чак до деветдесет и осма. Тя починала на стогодишна възраст, след което имението било занемарено. Поддръжката му сигурно струва цяло състояние.

- А сегашният собственик? - попита Гибсън, която вече се чудеше какво ще облече.

- А, това е прословутият Рутгер Новак. Той купил имението преди седем години и похарчил доста пари, за да го реновира.

- Рутгер Новак? Чувала съм го.

- Не се съмнявам. Преди време пътищата му с "ПроАй" се пресекли... Простете, ако ви разказвам неща, които вече знаете, но Новак е германец. Преди трийсетина години бил крупен бизнесмен, но все се замесвал в разни тъмни сделки. Търгувал с оръжие, подкрепял разни близкоизточни диктатори. Имал репутацията на двуличен и ненадежден партньор.

През годините претърпял някои неуспехи и мнозина очаквали да слезе от сцената и да се наслаждава на парите, които му били останали. Но той очевидно взел някои грешни решения, в резултат на които фалирал и започнал да трупа заеми. Впоследствие се оказа, че активите, с които е обезпечавал кредитите, не струват абсолютно нищо. "ПроАй" го издирваше в продължение на години от името на дузина клиенти, но разследването се оказа пълен провал, компанията не успя да открие и един долар.

- Много добре знам - отвърна Гибсън. - Това се е случило, преди да постъпя в "ПроАй", но фирмата не е забравила случая. Той се е превърнал в нещо като легенда. Разказват за него по време на обучението като един вид предупреждение какво може да се случи, ако проявим самодоволство и не положим достатъчно усилия.

- По всичко изглежда, че Новак си получил заслуженото. През последните няколко месеца изгуби и последния си цент.

- В страната ли е, или отново е избягал както миналия път?

- Според досието, с което разполагаме, Новак е изчезнал безследно. Той дължи толкова много на кредиторите, че те се опитват да сложат ръка върху всичко, което някога е притежавал. Включително върху имението. Затова фирмата иска да отидете там. Шефовете искат да се реваншират за случилото се преди време.

- Споменахте, че имението се намира близо до Смитфилд. По-конкретно?

Робинсън натисна няколко клавиша и обяви:

- Разположено е между Богартс Бийч и Ръшмир, на брега на залива Бъруел - каза тя, след което продиктува точния адрес.

- Добре, знам къде се намира. Най-краткият път до там включва пътуване с ферибот, но ще ми отнеме само час, ако се съобразя с разписанието му. По-дългият маршрут изисква да тръгна с колата на юг към Нюпорт Нюз, да пресека река Джеймс, да продължа към Смитфилд, след което шосето описва полукръг с дължина десетина километра... това също ще ми отнеме около час в зависимост от трафика. Да, ще тръгна по този маршрут.

- Виждате ли? Добре е човек да познава местната география.

- Изненадана съм, че досега никой не е отишъл в имението.

- Научихме за него преди малко, затова Зеб не го е споменал по време на разговора ви. Нотариалният акт е издаден на името на фиктивна компания. Едва сега разбрахме, че Новак е свързан с нея. Той е заложил цялото си имущество пред нашите клиенти и е подписал документи, с които им предоставя достъп до всичките си имоти. Надяваме се да е избягал набързо и да не е успял да опразни имението.

От информацията, с която разполагаме, знаем, че обича лукса. Там сигурно е пълно със скъпи вещи - картини, мебели, скулптури... Предполагам, че кредиторите ще отнесат ориенталските килими и сребърните прибори, ще опразнят дори избата и библиотеката. Въпреки това ще извадят късмет, ако получат повече от пет цента за всеки долар, който Новак им дължи.

- Да, така е. Добре, ще тръгна колкото се може по-скоро.

- А децата? - попита Робинсън.

- Сега ще звънна на родителите ми. Те живеят наблизо.

- Имате голям късмет. Моите живеят на Западното крайбрежие. Мисля, че нарочно избягаха колкото се може по-далече от мен.