Откраднати ръкописи, плагиатство, измами - тъмната страна на писането и литературния свят често се оказват сюжет за успешни заглавия. Книги за книгите и най-вече за техните писатели, които търсят лесен път към успеха, но показват и до какво може да доведе той.

Пример е един от най-актуалните романи през последната една година - "Йелоуфейс" (Yellowface) на Р. Ф. Куанг, който на 29 август излиза и на български език от Orange Books. Запазено е оригиналното заглавие, защото yellowface (от англ. ез. "жълто лице") е термин, с който се обяснява практиката бели актьори да променят външния си вид чрез грим, за да играят персонажи от източноазиатски произход.

Историята в книгата разказва за Джун Хейуърд, която е напълно безизвестна. Когато нейната приятелка Атина Лиу, която е известен писател, умира при нелеп инцидент, Джун решава да открадне непубликуван неин ръкопис и да го представи за свой под името Джунипър Сонг. Успехът ѝ е очакван, но се оказва, че не е толкова лесно да излезе от сянката на Атина.

От "Букрайът" определят книгата като литературна сатира с множество драматични обрати, лъжи и фалшиви приятелства, а самата Куанг на финала пише, че е "просто хорър за самотата в тази динамична конкурентна индустрия", визирайки издателския бизнес. И наистина тя засяга темите за расовото разнообразие и културното присвояване, както и за негативната страна на социалните мрежи, които често са пълни с призраци и откраднати самоличности. От друга страна, показва целия процес около писането и издаването на една книга и как славата се е превърнала в самоцел, но никой не е подготвен за последиците от нея.

Самата Р. Ф. Куанг, която е едва на 28 години, има вече пет успешни романа зад гърба си. Родена в Китай, но израснала в Тексас, тя има магистърска степен по китаистика от "Кеймбридж" и магистърска степен по съвременна китаистика от "Оксфорд". Живее в Ню Хейвън, Кънектикът, където защитава докторска степен по източноазиатски езици и литература в университета "Йейл". Авторка е на трилогията "Войната на маковете" и на романа "Вавилон: Тайна история".

В интервю за списание "Ен Би" Куанг обръща внимание, че в книгата е засегната и темата за завистта към успеха на другите, но и тази за очакванията от страна на издателите към своите автори, като настояват те да бъдат много активни в социалните мрежи. "А това може да доведе до заплахи и обиди, нещо, с което много писатели се сблъскват", казва тя. Според нея все още съществува проблем и с расизма по отношение на цветнокожите писатели.

Отново около открадната идея се разгръща историята на страниците на "Сюжетът" от Джийн Ханф Корелиц (изд. "Сиела"). Някога успешният писател Джейкъб Финч Бонър не е публикувал нищо от години и преподава творческо писане. В курса му се появява Евън Паркър, арогантен студент, който му разказва сюжет, който е измислил и с който е убеден, че ще напише най-великата книга.

Той обаче внезапно умира и Джейкъб решава, че тази история трябва да бъде разказана и публикувана. Както Паркър е твърдял, тя предизвиква сензация в литературния свят. И в този роман, както и в "Йелоуфейс" започват да се появяват съобщения, които го обвиняват, че е крадец, и Джейкъб ще трябва да открие каква е истинската история зад романа и от кого наистина е открадната тя.

Пред "Гардиън" Джийн Ханф Корелиц разказва, че е написала "Сюжетът" по време на пандемията. Книгата повдига въпроси относно присвояването и кой има правото да разказва историята на някой друг, което е все по-голям проблем в издателския бизнес, казва писателката. "Сюжетът" дава ново измерение на термина литературен трилър и прави препратки към самия Стивън Кинг, който не само е писал за плагиатството, но е и обвиняван в него, пише "Гардиън".

Като осмиване на литературния свят с неговата зависимост от наградите, лицемерието на писателите и лавините от нови книги, които очакват похвала, определя "Гардиън" книгата на Джон Бойн - "Стълба към небето" (изд. "Лабиринт"). Още една история, в която амбицията за известност и успех оправдава всички средства и оръжия. Морис Суифт е красив, обаятелен и мечтае да стане писател, но му липсва само едно - талант. Докато работи като сервитьор в заведение в Западен Берлин, се запознава с прочут литератор, който го кани да му стане помощник и да пътува с него.

В малко друга, но не по-малко мрачна, е посоката на романа "По действителен случай" на Делфин дьо Виган (изд. "Колибри"), който преди няколко години беше екранизиран от Роман Полански. Главната героиня в него също се казва Делфин и историята започва с това как е постигнала успех с предишната си книга - "Силна е нощта" (което се случва и на самата Дьо Виган в реалността).

След поредното ѝ представяне притеснената от големия успех авторка се запознава с красивата и елегантна Л. Двете се сприятеляват все повече, докато постепенно от приятелка Л. се преобразява в демонична фигура и обсебва живота на писателката, започва да прилича на нея, да работи вместо нея, да се облича като нея и да се възползва от творческата ѝ криза.

Пред "Дъ Стандарт" Дьо Виган казва, че книгата е отговор на огромния интерес на обществото към това кое е наистина реално и нейната героиня непрекъснато се съмнява в автентичността на написаното от нея. Книгата несъмнено размива границите между истината и фикцията, между живота и литературата и когато от "Пари мач" питат Дьо Виган дали Л. съществува в реалността, тя казва: "Да, под една или друга форма."