"Градинарят и смъртта" на Георги Господинов (откъс)

"Градинарят и смъртта" на Георги Господинов (откъс)

"Градинарят и смъртта" на Георги Господинов (откъс)
"Жанет 45"
Новият роман на Георги Господинов - носителя на Международен "Букър", "Градинарят и смъртта" от днес е по книжарниците, а представянето на книгата ще бъде на 1 септември в Созопол в рамките на празниците на изкуствата на "Аполония".
Издателство "Жанет 45" предостави на "Дневник" откъс от нея.
Изброяване на болестите... Баща ми изброява болестите си, както Омир изброява корабите във Втора песен на "Илиада" или описва изковаването на щита на Ахил в Осемнайсета песен.
Тази книга би могла да се отвори и така. Когато баща ми започна да изброява болестите си пред док­тора, навън грееше сутрешно зимно слънце, после започна да се смрачава, после пак съмна, снегът тръг­на да се топи, появиха се първите кокичета, задуха белият вятър (дядо ми все виКаше - дойде ли белият вятър, няма страшно, свършено е със зимата), от­някъде се чуха птички, а сред тях най-ясно се чуваше кукувицата, която не спираше да кука и отпускаше щедро на всички година след година, дърветата се разлистиха, мина Великден, дойде Гергьовден... Баща ми все разказваше и разказваше, докторът слушаше с полуотворена уста...
Тази Шехерезада - баща ми!
"Градинарят и смъртта" на Георги Господинов (откъс)
"Жанет 45"
Не спираше, печелейки ден след ден с всяка исто­рия, сякаш знаеше, че спре ли за малко, зимата ще се върне и той няма да доживее ни кокичета, ни куку­вица, ни Гергьовден...
Лекарят просто беше попитал имате ли пре­дишни заболявания.
А баща ми само това чакаше. Цялото му тяло беше изписано с историите на тези заболявания. Вече не беше тяло, а свитък.
През 195..., като ученик, си счупих китката, а то стана така... После скъсах менискус, после ми оперираха коляното, ето тук белега... Трябваше да играя баскетбол на държавното първенство и треньорът ми вика... А ря­заното тук на стомаха е от 197..., голямо клане беше, трийсет и седем шева... А после пък вадиха жлъчката, есенно време, по гроздобер, и усещам, че нещо... Децата бяха малки още, имам двама синове... После язвата на дванайсетопръстника една Коледа, събрали сме се, прасето квичи, врява и... После черният дроб, биопсии на сляпо... Имаше един стар лекар в Александровска... Неговата история пък беше такава... А след това пътувам един ден и напипвам една бабунка тук на врата, айде пак клане, имаше един много стреснат доктор, не умирай, вика, докато съм на смяна, моля ти се, и аз стискам... Преди две лета, работя в градината, имам рози, чушки, домати, лалета, и поч­вам да усещам, че всичко отказва, краката, гърбът, сила нямам, бре, мама му стара, едва си вземам сулука...
Изброяването на неговите болести наистина звучеше епично като изброяването на корабите в "Илиада". Даже беше още по-обилно и картинно, като изковаването на щита на Ахил. Всичко имаше В тези истории - и небето, и земята, и двата града, и селото с всичките му сезони, лете по жътва, есен по гроздобер, зиме по Коледа, а клането на прасе беше отделна глава, така го разказваше, че кръвта шурте­ше в кабинета и изцапа малко бялата престилка на доктора, но той, заслушан в разказа, дори не помръд­на. После баща ми разказа за градината, уж започна с болките в кръста, докато копаел, но разказът така се разлисти в рози, череши и сливи, че цялата стая разцъфна. А ехографът в ръката на доктора се разпъпи като лале и вече нямаше да намери и сянка от метастази.
Разказваше баща ми, на живот и смърт разказва­ше. Знаеше, че спре ли, всичко, което докара в каби­нета, ще изчезне като сутрешната роса по ягодите в градината.
Само докато разказваше, ребрата не го притис­каха, кръстът не го режеше, гърдите не го пробожда­ха, нямаше и следа от болка.
Тихомълком в кабинета се бяха събрали по-мла­дите лекари и сестрите, иззад вратата надничаха другите болни да видят какво е това чудо, какви са тези агнета, прасета, цъфнали череши и истории. И който слушаше, не го болеше вече.
Разказваше баща ми, разказваше, а гласът му си отиваше бавно, и накрая, когато последният звук се изгуби, започна да описва само с ръцете си...
Така ще го оставя да разказва, защото искам в неговия роман да е светло и защото така беше. Пи­тайте лекаря, ако не вярвате, в пепелника му още има прашец от цъфнала череша и капка кръв в долния край на престилката.