Сборник с разкази за Шерлок Холмс отбелязва 165 години от рождението на Конан Дойл

Издателство "Лист"отбелязва 165 години от рождението на сър Артър Конан Дойл със сборника "Шерлок Холмс и кървавият диамант".

В солидното издание (твърди корици) са включени 18 разказа и новели, в които легендарният детектив и помощникът му д-р Уотсън демонстрират уменията си да разгадават сложни криминални случаи.

Всички произведения в колекцията са в превод на Милена Попова, а корицата е на Емил Марков.

В "Шерлок Холмс и кървавият диамант" са включени истории, които Дойл пише в края на XIX век, както и по-късни.

"Сред бисерите в колекцията са както истории като "Сребърен пламък" и "Ритуалът на рода Мъсгрейв", писани през 90-те години на XIX век, така и произведения, създадени след цяла декада авторово мълчание на тема "Шерлок Холмс".

В периода 1893 - 1903 г. Артър Конан Дойл загърбва детектива, за да има време за историческите си романи. Читателите и издателите обаче са крайно недоволни, затова през 1903 писателят отново пали лулата на Шерлок в разказа "Запустялата къща".

Искрата не загасва до 1927 г., когато излиза сборникът "Архивът на Шерлок Холмс" с последните 12 истории за приключенията на гениалния следовател. Част от тях са и в колекцията на "Лист" - "Кралският диамант", "Лазещият професор", "Тримата мъже с фамилия Гаридеб", обясняват от "Кръг".

Сър Артър Конан Дойл е любопитна фигура в света на литературата. Шотландецът е роден 22 май 1859 г. Известен е най-вече с образите на детектива Шерлок Холмс и неговия партньор д-р Уотсън, които оставят дълбока следа в масовата култура. Но Дойл пише и фантастика, поезия, исторически романи и пиеси. Той е сред първите автомобилисти в Обединеното кралство и запален масон. Заради неговите усилия е въведена втора инстанция в наказателните дела на Острова.

Конан Дойл е и страстен спиритуалист, писал е активно за спиритическото списание "Лайт". През 1916 г., в разгара на Първата световна война, пише статия, в която акцентира, че спиритизмът е това, което той нарича "Ново откровение", изпратено от Бог, за да донесе утеха на опечалените". Две години по-късно публикува и самостоятелен спиритуален труд "Новото откровение". През 1920 г. посещава Австралия и Нова Зеландия, където пропагандира силата на спиритизма. До смъртта му през 1930 г. основното му занимание са именно беседите за спиритуалистичните му убеждения, които той изнася във Великобритания, САЩ и различни европейски страни.

Публикуваният откъс е предоставен специално за читателите на "Дневник" от издателство "Лист".

Из "Шерлок Холмс и кървавият диамант" от Артър Конан Дойл

Сребърен пламък

- Опасявам се, Уотсън, че се налага да замина - каза една сутрин Холмс, когато седнахме да закусваме.

- Да заминеш ли! Къде?

- В Дартмур, в Кингс Пайлънд.

Не се изненадах. Всъщност единствено се чудех как той все още не участва в разследването на този необикновен случай, за който толкова се говореше из цяла Англия. По цял ден приятелят ми се разхождаше из стаята с наведена глава и смръщени вежди, напълно глух за всичките ми въпроси и забележки, като час по час пълнеше лулата си със силен черен тютюн.

Щом дойдеше новият вестник, той го преглеждаше отгоре-отгоре и го захвърляше в ъгъла. Ала въпреки мълчанието му аз знаех за какво ставаше дума и от какво бе толкова погълнат. Само един въпрос, който занимаваше всички, би могъл да събуди аналитичните му умения - странното изчезване на фаворита в надбягванията в Уесекс и трагичното убийство на неговия треньор. Ето защо, когато изведнъж обяви намерението си да замине за мястото, където се беше разиграла драмата, аз го очаквах и дори се надявах точно на това.

- С най-голяма радост бих дошъл с теб, ако няма да ти преча - казах.

- Скъпи Уотсън, ще ми сториш голяма услуга, ако дойдеш. Освен това смятам, че няма да си изгубиш времето, защото някои детайли в този случай обещават да го направят съвършено неповторим. Струва ми се, че ще успеем да хванем влака от Падингтън, а по пътя ще ти обясня нещата по-подробно. Ще ти бъда много задължен, ако вземеш военния си бинокъл.

И така, след около час седях в ъгъла на едно първокласно купе, влакът се носеше към Ексетър, а Шерлок Холмс с напрегнато и нетърпеливо лице под шапката с наушници бързо прелистваше купчината нови вестници, които беше купил на гара Падингтън. Отдавна бяхме минали Рединг, когато той захвърли и последния под седалката и ми предложи табакерата си.

- Добре се движим - рече, като ту гледаше през прозореца, ту хвърляше поглед на часовника си. - В момента скоростта ни е петдесет и три и половина мили в час.

- Не забелязах да има знаци на всяка четвърт миля - казах аз.

- Аз също. Но телеграфните стълбове по тази линия са през шейсет метра и не е трудно да се изчисли.

Предполагам, че вече си запознат със случая за убийството на Джон Стрейкър и изчезването на Сребърен пламък?

- Прочетох онова, което излезе в "Телеграф" и "Кроникъл".

- Това е един от случаите, в които умението да разсъждаваш логично трябва да се използва по-скоро за разнищване на подробностите, отколкото за събиране на нови доказателства. Трагедията е толкова необикновена и засяга толкова много хора, че за жалост, се натрупа изобилие от догадки, предположения и хипотези.

Трудно е да се отдели голият факт - абсолютният, неоспорим факт - от измислиците на разни теоретици и журналисти. А след като стъпим на тази здрава основа, наш дълг е да видим какви изводи могат да се извлекат и кои са особеностите, върху които се основава цялата загадка. Във вторник вечерта получих две телеграми - от полковник Рос, собственика на коня, и от инспектор Грегъри, който разследва случая. И двамата ме молят за помощ.

- Във вторник вечерта! - възкликнах аз. - А днес е четвъртък. Защо не замина вчера?

- Защото сгреших, драги ми Уотсън. Това, за съжаление, се случва по-често, отколкото би предположил човек, който ме познава само чрез твоите спомени. Просто не можех да повярвам, че е възможно да остане скрит най-прочутият жребец в Англия, особено в толкова рядко населено място като северната част на Дартмур. Вчера очаквах всеки миг да науча, че са го намерили и че похитителят му е убиецът на Джон Стрейкър. Но тази сутрин, като разбрах, че освен задържането на младия Фицрой Симпсън не е направено нищо, усетих, че е време да се намеся. И все пак ми се струва, че вчерашният ден не бе изгубен напразно.

- Значи, вече имаш хипотеза?

- Поне проучих основните факти по случая. Ще ти ги изброя, защото най-добрият начин да изясниш нещата, е да ги изложиш пред някой друг. Освен това едва ли мога да очаквам от теб някаква помощ, ако не ти покажа откъде тръгваме.

Облегнах се на възглавниците с пура в ръка, а Холмс се наведе към мен и като отброяваше фактите с дългия си тънък показалец върху лявата си длан, очерта събитията, довели до нашето пътуване:

- Сребърен пламък е потомък на Равноправни и славата му е не по-малка от тази на предшественика му.

Сега кара петата си година и е донесъл на щастливия си собственик полковник Рос една след друга всички награди на хиподрума. Преди да се случи трагедията, е бил безспорният фаворит за надбягванията в Уесекс със залози три към едно. Той обаче винаги е бил любимец на публиката и никога не я е разочаровал, така че дори при тези разлики за него са се залагали огромни суми. Ето защо явно мнозина биха извлекли голяма изгода, ако нещо му попречи да стартира във вторник.

В Кингс Пайлънд, където се намира конюшнята на полковника, това, естествено, се е знаело много добре. Били взети всички мерки за безопасността на фаворита. Треньорът Джон Стрейкър е бивш жокей, който яздел с цветовете на полковник Рос, докато не натежал. След пет години като жокей работил при полковник Рос още седем като треньор и имал име на ревностен и честен служител. Подчинени му били трима коняри, защото конюшнята била малка, само с четири коня.

Един от конярите всяка нощ оставал да дежури в конюшнята, другите спели в плевника. И тримата се ползвали с отлично име. Джон Стрейкър бил женен и живеел в една виличка на по-малко от двеста метра от конюшнята. Нямал деца, държал само една прислужничка и материалното му положение било прилично.

Мястото е много уединено, но на километър на север има няколко вили, построени от някакъв предприемач от Тависток за болни и за хора, които биха искали да се наслаждават на чистия въздух в Дартмур. Тависток се намира на три километра на запад през полето, а също на три километра е Мейпълтън, по-голяма конюшня, която принадлежи на лорд Бекуотър и се управлява от Сайлъс Браун.

Във всички други посоки полето е съвсем безлюдно и се навъртат само цигани чергари. Така стояли нещата през нощта на миналия понеделник, когато се случило нещастието. Вечерта разходили и напоили конете както обикновено и заключили конюшнята в девет. Двама от конярите отишли в къщата на треньора, за да вечерят, а третият, Нед Хънтър, останал да пази. Малко след девет часа прислужничката Едит Бакстър тръгнала да му занесе в конюшнята вечерята, овнешко с къри.

Не носела нищо за пиене, защото в конюшнята имало чешма, а на дежурния не се полагало друго. Взела и фенер, понеже било много тъмно, а пътеката минавала през полето. Едит Бакстър била на двайсет и пет метра от конюшнята, когато някакъв мъж изникнал от тъмното и ѝ извикал да спре. Под жълтеникавата светлина на фенера видяла, че на вид прилича на джентълмен - сив костюм от туид, сукнена шапка, гети и тежък бастун с топка на края.

Направили ѝ впечатление обаче изключително бледото му лице и нервното му поведение. Видял ѝ се малко над трийсет години.

"Бихте ли ми казали къде се намирам? - попитал той. - Вече почти бях решил да спя насред полето, когато зърнах светлината на фенера ви." "Близо сте до конюшнята в Кингс Пайлънд" - казала тя. "Наистина ли? Какъв невероятен късмет! - възкликнал той. - Разбрах, че един от конярите остава на пост всяка нощ. Вероятно му носите вечерята. Сигурен съм, че няма да откажете да спечелите пари за нова рокля?" Той извадил от джоба на жилетката си сгънат лист хартия.

"Погрижете се тази вечер конярят да получи това, и ще се сдобиете с прекрасна рокля." Младата жена се уплашила от настойчивостта му и побягнала покрай него към прозореца, през който обикновено подавала храната. Той вече бил отворен, а Хънтър седял до масичката. Тя точно започнала да му разказва какво се е случило, когато непознатият пак се появил. "Добър вечер - рекъл той, като надникнал през прозореца. - Исках да поговоря с вас." Момичето се кълне, че докато произнасял тези думи, от ръката му се подавал някакъв лист. "Каква работа имате тук?" - попитал конярят. "Такава, от която нещо може да влезе в джоба ви - отвърнал непознатият. - Два от вашите коне ще се състезават в Уесекс: Сребърен пламък и Баярд. Само ми кажете и няма да изгубите. Вярно ли е, че при сегашното си тегло Баярд може да надмине Сребърен пламък и че във вашата конюшня сте заложили на него?"

"Значи сте от ония проклети шпиони! - извикал конярят. - Ей сега ще ви покажа как се отнасяме с тях в Кингс Пайлънд!" Той скочил и се втурнал да пусне кучето. Прислужничката побягнала към къщата, но докато тичала, се обърнала и видяла, че непознатият се навежда през прозореца. След минута, когато Хънтър изскочил с кучето, него вече го нямало и макар че обиколил навсякъде, конярят не открил и следа.

- Почакай! - прекъснах го аз. - Когато е излязъл с кучето, конярят оставил ли е вратата отворена?

- Отлично, Уотсън, отлично - промърмори моят приятел. - Този въпрос ми се стори толкова важен, че сутринта изпратих телеграма в Дартмур, за да го изясня. Когато е излязъл, конярят е заключил след себе си. Освен това прозорецът не е достатъчно голям, за да може през него да се провре човек. Хънтър изчакал останалите коняри да се върнат и ги изпратил да съобщят на треньора какво е станало.

Стрейкър се развълнувал, като чул разказа, макар че явно не осъзнал напълно истинското му значение. Изглежда, все пак се разтревожил, защото в един часа през нощта госпожа Стрейкър се събудила и го видяла да се облича. В отговор на въпросите ѝ казал, че не можел да заспи от тревога за конете и смятал да иде до конюшнята, за да се увери, че всичко е наред. Тя го молела да си остане вкъщи, защото чувала как дъждът тропа по прозорците, но той пренебрегнал настояванията ѝ, облякъл си мушамата и излязъл.

Сутринта госпожа Стрейкър се събудила в седем и видяла, че съпруга ѝ още го няма. Облякла се набързо, повикала прислужничката и двете тръгнали към конюшнята. Вратата била отворена, Хънтър седял като вцепенен, яслата на фаворита била празна, а от треньора нямало и следа. Веднага събудили двамата коняри, които нощували в плевника. Те не били чули нищо през нощта, и двамата спели дълбоко. Хънтър явно бил под въздействието на някакво силно упойващо вещество, нищо не могли да научат от него и го оставили да спи, а двамата мъже и двете жени хукнали да търсят изчезналите.

Все още се надявали, че по някаква причина треньорът е извел коня на ранна езда, но щом се качили на хълма до къщата, откъдето се виждала цялата околност, не само че нямало и следа от жребеца, ами и забелязали нещо, което породило тревожни предчувствия в душата им. На около четиристотин метра от конюшнята върху един храст се ветреела мушамата на Джон Стрейкър, а в падината отзад открили трупа на клетия треньор. Главата му била разбита от жесток удар с някакъв тежък предмет, а на бедрото му имало още една рана, явно причинена от много остър инструмент.

Станало ясно обаче, че Стрейкър яростно се е съпротивлявал на убийците си, защото в дясната си ръка държал малък нож със съсирена кръв чак до дръжката, а в лявата стискал копринено шалче в червено и черно. Прислужничката веднага го познала - било на непознатия, който предната вечер бил дошъл в конюшнята. След като се съвзел, Хънтър също потвърдил кой е собственикът на шалчето. Освен това бил сигурен, че докато е стоял на прозореца, непознатият е пуснал в храната му нещо упойващо и така е лишил конюшнята от пазача ѝ.

Що се отнася до липсващия кон, многобройните следи в калта по дъното на съдбоносната падина сочели, че е бил там по време на схватката. Но след онази нощ изчезнал. И макар че била предложена голяма награда и всички цигани в Дартмур се заели да го търсят, не се чуло нищо за него. Анализът показал, че в остатъците от вечерята на коняря се съдържа значително количество опиум на прах, макар че хората в къщата били яли от същото ястие без никакви неприятни последици. Такива са основните факти по случая, изчистени от догадки и изложени възможно най-сбито.

Сега да видим какво е направила полицията. Инспектор Грегъри, на когото бил поверен случаят, е изключително способен полицай. Ако беше надарен и с въображение, би могъл да стигне до висотите на своята професия. Щом пристигнал, той открил и арестувал човека, върху когото явно падало подозрението. Не било трудно да го открие, защото живеел в една от вилите, за които споменах. Казва се Фицрой Симпсън. Оказал се човек с добър произход и образование, който бил пропилял цяло състояние на хиподрума и сега се препитавал като дребен букмейкър в лондонските спортни клубове.

Щом прегледали бележника със залозите му, установили, че е записал около пет хиляди лири срещу фаворита. Когато го задържали, доброволно признал, че отишъл до Дартмур с надеждата да измъкне някакви сведения за конете от Кингс Пайлънд, а после и за Десбъро, втория по сила фаворит, поверен на Сайлъс Браун от конюшнята в Мейпълтън. Не се опитал да отрече действията си от предната нощ, но заявил, че не бил имал никакви незаконни намерения, просто искал да събере сведения от първа ръка. Щом му показали шала, силно пребледнял и изобщо не могъл да обясни как се е озовал в ръката на убития.

Мокрите му дрехи свидетелствали, че предната нощ е бил навън по време на бурята, а бастунът с оловна топка би могъл да е оръжието, причинило чрез неколкократни удари ужасните рани, от които е умрял треньорът. От друга страна, по Симпсън нямало и помен от рана, а от ножа на Стрейкър личало, че поне един от убийците му трябва да е бил ранен. Така стоят нещата накратко, Уотсън, и ако можеш да ми подскажеш нещо, ще ти бъда безкрайно благодарен.

Изслушах с голям интерес разказа, който Холмс изложи с присъщата си яснота. Макар да знаех повечето факти, не бях в състояние да преценя доколко са важни и каква е връзката помежду им.

- Не е ли възможно - предположих аз - Стрейкър сам да се е наранил с ножа при конвулсиите, причинени от мозъчните увреждания?

- Повече от възможно е, вероятно така е станало - каза Холмс. - В такъв случай едно от главните обстоятелства в полза на обвиняемия отпада.

- И все пак още не ми е ясно каква би могла да е хипотезата на полицията.

- Боя се, че каквато и хипотеза да бъде издигната, срещу нея има сериозни възражения - отвърна моят приятел. - Вероятно според полицията, след като е упоил коняря и по някакъв начин се е сдобил с ключ, Фицрой Симпсън е отключил конюшнята и е извел коня с намерението да го отвлече. Юздата липсва - явно Симпсън му я е сложил. После, като е оставил вратата отворена, той е повел коня към полето и тогава треньорът го е настигнал.

Последвала е борба и Симпсън му е строшил черепа с масивния си бастун, без да бъде наранен от ножчето, което Стрейкър е използвал за самозащита. Накрая или крадецът е отвел коня в някакво скривалище, или животното само е избягало по време на борбата и сега се скита из пустошта. Така полицията вижда случая и колкото и да е нелепо подобно обяснение, по-добро от него няма. Аз обаче бързо ще проверя нещата, щом стигнем там, а дотогава не виждам какво може да се направи.

На свечеряване пристигнахме в Тависток, малко градче, разположено по средата на обширния Дартмур. На гарата ни чакаха двама господа: висок блондин с брада и коса, буйни като лъвска грива, и с проницателни светлосини очи, и нисък, пъргав мъж, спретнато и дори елегантно облечен, с редингот и гети, подстригани къси бакенбарди и монокъл. Това бяха известният спортсмен полковник Рос и инспектор Грегъри, чиято репутация в английската детективска служба стремително нарастваше.

- Много се радвам, че пристигнахте, господин Холмс - каза полковникът. - Инспекторът направи всичко възможно, но аз искам и камък да не остане необърнат, докато не отмъстя за бедния Стрейкър и не си върна коня.

- Има ли някакви нови разкрития? - попита Холмс.

- Със съжаление трябва да призная, че не сме напреднали много - каза инспекторът. - Отвън ни чака файтон и бихме могли да обсъдим нещата по пътя, тъй като вие несъмнено искате да видите мястото преди смрачаване.

След минута всички се бяхме настанили в удобно ландо, което препусна по улиците на старинното девъншърско градче. Инспектор Грегъри, изцяло погълнат от случая, разказваше непрекъснато, а Холмс от време на време подхвърляше по някой въпрос или възкликваше. Полковник Рос се беше облегнал назад със скръстени ръце и нахлупена над очите шапка, а аз слушах с интерес разговора на двамата детективи. Грегъри излагаше почти същата хипотеза, която вече бях чул от Холмс във влака.

- Примката доста здраво се затяга около Фицрой Симпсън - отбеляза инспекторът - и самият аз смятам, че той е убиецът. Същевременно признавам, че доказателствата са изцяло косвени и евентуални нови разкрития биха могли да ги разколебаят.

- А какво ще кажете за ножа на Стрейкър?

- Стигнахме до заключението, че сам се е наранил при падането си.

- По пътя насам моят приятел доктор Уотсън направи същото предположение. Ако е вярно, това е във вреда на Симпсън.

- Несъмнено. У него не намерихме нож, няма и помен от рана. Уликите срещу него са много убедителни. Бил е силно заинтересован конят да изчезне, заподозрян е, че е упоил коняря, несъмнено е бил навън по време на бурята, носел е масивен бастун, а шалът му бе намерен в ръката на мъртвия. Убеден съм, че това е достатъчно, за да го изправим пред съдебните заседатели.

Холмс поклати глава.

- Един добър защитник ще направи на пух и прах всичките ви доказателства - заяви той. - Защо му е да извежда коня? Ако е искал да го нарани, защо не го е направил вътре? Открихте ли у него ключ? Кой аптекар му е продал опиума? И най-важното - къде той, чужденец в тази местност, би могъл да скрие коня, при това не какъв да е кон, а именно този? Как обяснява листчето, което е искал чрез прислужничката да предаде на коняря?

- Казва, че е било банкнота от десет лири. Намерихме една в портфейла му. Но другите възражения, които изброихте, не са толкова страшни, колкото изглеждат. Местността не му е непозната. Два пъти е отсядал в Тависток през лятото. Опиума навярно е донесъл от Лондон. А след като си е свършил работата, вероятно е изхвърлил ключа. Възможно е конят да лежи на дъното на някой ров или в изоставен рудник в полето.

- Какво казва за шалчето?

- Признава, че е негово, и твърди, че го е изгубил. Но тук изникна нещо ново, което може да обясни защо е извел коня от конюшнята.

Холмс очевидно се заинтригува.

- Намерихме следи, че в понеделник един цигански катун е нощувал на километър и нещо от мястото на убийството. Във вторник ги нямаше. Ако приемем, че Симпсън се е уговорил с циганите, не е ли възможно да е отвел коня при тях и сега той да е в ръцете им?

- Напълно е възможно.

- В момента търсим тези цигани навред. Освен това огледах всички конюшни и ферми в Тависток, а също в радиус над десет километра наоколо.

- Доколкото разбрах, съвсем наблизо има още една конюшня?

- Да, това е обстоятелство, което определено не бива да пренебрегваме. Тъй като Десбъро, техният кон, се смята за втори фаворит, те имат полза от изчезването на първия. Известно е, че треньорът Сайлъс Браун е заложил големи суми, а и не е изпитвал особено приятелски чувства към клетия Стрейкър. Ние обаче проверихме конюшнята и не открихме нищо, което да го свързва със случая.

- И няма никаква връзка между Симпсън и конюшнята в Мейпълтън?

- Абсолютно никаква.