Блажни и вегетариански менюта: Какво са готвили старите софиянци

Сладкото от бели череши :)
Не го обичах, защото аз бях отговорен за махането на костилките. Майка ми връчваше уреда. Беше само за това с едно бутало, завършващо с гнездо за черешата и се държеше с два пръста. И така, череша по череша. Освен това не ми харесваше мириса на индрише (така го знаех, кой знае какво е името).
Сега обаче бих си хапнал

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 2 11
• Докладване

Ще помоля скъпата да ме поглези с някой от тия рецепти.

Мутрите от 90-те поеха открито държавата, а ние ги последвахме. Sapienti Sat

• 0 3
• Докладване

Припомнихте ми вегетарианския на Графа, евтино и вкусно беше и голям разнообразие от гозби. Има ли го или и той си замина?

• 0 4
• Докладване

До коментар [#1] от "penetrating":

А накисването във варова вода на сините сливи за сладко? И там се вадеха костилки, а после дебнехме да измъкнем по някоя от буркана, без чаша студена вода, та ядяхме и бой когато майките канеха гостенки и в буркана плуваха единични бели сливи...

• 1 4
• Докладване

До коментар [#3] от "daskal1":

Къде на Графа е имало вегетариански?

• 2 1
• Докладване

Моят избор от цитираните рецепти е кремът от кестени с добавен "капкомер" ром за аромат.
Мисля, че трябва да се преосмислят рецептите, преди да се готви по тях. "половин килограм бели череши, на които са махнати костилките, килограм захар..." - ами много е захарта. :) Да е жива и здрава мама, тя е майсторката на сладкАта. Вместо индрише, тя ароматизира белите череши с умерено количество карамфил.

"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

• 0 4
• Докладване

И двете менюта са страхотни . Чорбата със зелев сок е велика!
А кифличките с шунка ги правя редовно . Децата им казват бомбички.

• 2 7
• Докладване

До коментар [#4] от "daskal1":

Там не съм бил ангажиран като малък, защото майка ми го правеше с нощ, разполовяваше ги. Послед едната част, поръсена със захар и "подправки" дразнещото за мен беше карамфил, го пъхаше във фурната.
Иначе за варната вода се сещам за рачел. В къщи така приготвяхме тиквата - като сладко. Майка ми я пълнеше и с месо и зеленчуци (нещо подобно ядях често в Ереван, те там го наричат капама). Спомням си смътно, че баща ми обикаляше фурните около нас да купи печена тиква. После те явно са изчезнали и започнахме да печем тиквите у дома :)

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 4
• Докладване

До коментар [#5] от "kalimanata":

В безистена след КейЕфСи по Графа. Там наблизо сега има италиански сладоледи

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 7
• Докладване

До коментар [#3] от "daskal1":

Замина си

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 3
• Докладване

До коментар [#9] от "penetrating":

Не знаех че там е имало такъв ресрорант!

• 0 1
• Докладване

До коментар [#11] от "kalimanata":

Чудесни гъби с ориз. Сега бих го нарекъл ризото :)

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 3
• Докладване

[#6]

Преди години по-възрастен колега, специалист по езикови изследвания в Етиопия (беше един от петимата световни специалисти по нило-сахарски езици и наречия) беше дал на жена ми, негова аспирантка, сборник с рецепти от етиопски майстор-готвач. Беше текст писан на пишеща машина, явно превод. Запомних първата рецепта. Започваше с "слагаш в тавата два черпака масло..." :-)

• 0 2
• Докладване

Половината от рецептите по-горе са със заемки от френската кухня. Всъщност нищо, имам някои готварски книги на майка ми от 50-те години, с абсолютно неизпълними рецепти с празните ни магазини. И въпреки това поне за празниците родителите ни правеха сизифски усилия, за да ни зарадват с нещо по-хубаво, било то бишкотената торта, било то сладкото от вишни или сливи пълнени с белен бадем.
Но оттогава кухнята много се промени - кремът за торти от разбито краве масло се прави от супер лека сметана, простите картофи и ориз са най-различни видове.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#10] от "penetrating":

Жалко, толкова спомени, а и възрастните хора от района го обичаха...

• 0 2
• Докладване

До коментар [#15] от "pontius_glarus":

Мисля че през 1957г. бе, когато варненски готвачи от курорта "Дружба" (сега Св. Константин) спечелват общо републикански конкурс с гювеч "Балкантурист". Тайната добавка били зърна от грозде димят, нещо като манджа с грозде, но вероятно добавени зърна придали неочакван свеж вкус. Когато се прави някаква яхния с добавка домати за да се елиминира възкиселото някои добавят малко захар. Пробвайте със стафиди, ще бъдете приятно изненадани!

• 0 1
• Докладване

До коментар [#6] на "bramasole":

Открих нещо подобно в Сърбия. Там му казват "кестен ко̀лач". Много вкусен. Като крем е но добавят леееко брашно, забъркват го с малко шоколад и става торта (за брашното може и да бъркам, но има още нещо сякащ). Пак е лек и наситен, но не са само кестени.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 1
• Докладване

До коментар [#16] от "daskal1":

Беше вкусно. Майка ми го смяташе за конкуренция :)

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 2
• Докладване

До коментар [#5] от "kalimanata":
Имаше един около кино Култура. Избомбихме го с една приятелка на бившата жена от Хасково..май Лилянова и беше фамилията.

"The glory of God is intelligence"

• 0 0
• Докладване

До коментар [#1] от "penetrating":
Освен това не ми харесваше мириса на индрише >>> Дааа, колега. Имаме сериозни различия с Вас и на ниво обоняние.:(

"The glory of God is intelligence"

• 0 1
• Докладване

До коментар [#14] от "daskal1":

Началото на готварската рецепта би било веселяшко, ако не я беше споделил етиопец.
Ако в днешно време той си помисли дори да я публикува на фона на ширещи се конфликти, сууша и масов глад... няма да е добре за физическото му оцеляване.
Отделен въпрос е, че след консумация на ястие, приготвено с два черпака масло, показанията при изследване на липиден профил със сигурност ще блокират апарата. :)

"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

• 0 0
• Докладване

До коментар [#14] от "daskal1":
До коментар [#18] от "penetrating":

Не мога да не споделя с Вас, джентълмени, нов за мене виц. Разчитам на чувството Ви за хумор, за да не ме анатемосате:

Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римският Папа!
- Папа, папа, - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава... Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смейки се до сълзи, идва и им казва:
- Помните ли риболовния кръжок, който организирах преди 2000 години? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!

"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

• 0 2
• Докладване

До коментар [#21] от "тулса":

“ На вкус и цвет това́рищей нет” :)
Няма лошо. Представяте ли си да сме отново в 1984. Тъкмо излязохме оттам

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 0
• Докладване

До коментар [#14] от "daskal1":
До коментар [#24] от "bramasole":

Добър е наистина :) Да го продължа. И Свети Петър като го пуснал да влезе в Рая нещата се уталожили. Било рано сутринта.
Към пладне огладнял и казал на свети Петър:
- Може ли нещо за обяд?
- Разбира се! Тъкмо ще ти правя компания, и отворил два пастета.
Поседели, поприказвали. Надвечер, Негово Светейшество пак се обадил:
- А, бе нещо - пак огладнях. Може ли нещо за вечеря?
- Нямаш никакви грижи, отвърнал Райският ключар
И отворил две консерви копърка.
Папата се прокашлял неловко и подхвърлил:
- Виж сега... То, аз не, че съм с големи претенции, ама... Нали от ада ни дели една прозрачна стена? И се вижда какво става там? Значи, направи ми впечатление, че на обяд грешниците ядоха супа топчета, мусака и крем карамел. А за вечеря имаше таратор, пълнени чушки и баница. Та, исках да те питам -защо тук я караме само на суха храна?
Свети Петър свил рамене:
- Какво да ти кажа, чадо? Не ми се готви само за двама души.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 3
• Докладване

И моите баби от Тракия готвеха чудни манджички, да си оближеш пръстите. А какви баници правеха...

• 1 1
• Докладване

[#24]

Щом сме тръгнали с папи, ето и от мен.
Папата и адвокат умират в един и същи ден и се преставят пред Свети Петър. С учудване Св. Петър намира имато на адвоката в тефтерите за Рая, а за папата раят си се полага екс официо.
Св. Петър тръгва да настанява новодошлите. Първо отиват в обитела на папата - скромна стая, единично легло, маса и стол, малка етажерка.
След това Св. Петър повежда адвоката и му отключва чудесен апартамент, с килими, мебелировка и кристали, самостоятелна баня. Адвокатът притеснено пита:
- Сигурно има някаква грешка, Свети Петре, това навярно е апартаментът за папата?
- Никаква грешка- строго му отговаря Св. Петър. Тук в Рая имаме стотина папи, но ти си единствения адвокат.

• 0 3
• Докладване

[#23]

И аз се чудих, но ми бе пояснено, че така се готви за рода от няколко семейства и поколения, сиреч доста солидна група хора. Реално има колкото всеки да си топне с инджира палачинката/хляба, не са преяждали в никакъв случай. За мой срам навремето аз си омитах всичко от чинията в етиопския ресторант, обикновено подлютено пиле бербер сос с този "хляб".

• 0 1
• Докладване

До коментар [#21] от "тулса":

На теб баба ти (или майка ти) сигурно е правила през зимата и компот от сухи плодове, демек ошаф, с индрише. Приятна миризма придобиваше

• 0 3
• Докладване

Мисирка, пълнена с кестени, и гарнитура кисело зеле
Супа от мисирка с грис

Някои от рецептите като нищо ще ни бутнат още по-назад в класацията за свобода на медиите...

• 0 1
• Докладване

Отпред се събираха известни софийски гъбари и продаваха. Баща ми ме е запознавал със Сечанов, който имаше книга, с чудесни цветни излюстрации на гъбки. Но мине-не мине и се чуваше за някой от тях дал фира...

• 0 2
• Докладване

До коментар [#26] от "penetrating":
До коментар [#28] от "daskal1":

Липсват ми подобни лежерни "разговори", ненатоварени с политически и др. негативи.
Беше ми приятно!
Желая ви приятен уикенд! У нас той ще е с ден по-дълъг и ще му се насладим с кеф! :)

"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

• 0 2
• Докладване

До коментар [#32] от "voodoo_child":

Надявам се не от гъби, а просто от старост.
Книгата на Сечанов я използвах с баща ми, но само когато майка ми тръгваше в командировка. Тогава, ако времето беше хубаво (мъгливо, топло, ръмящо) ме качваше веднага на Витоша. Тя не позволяваше да ядем гъби, които не са от магазина, а в магазина купуваше само печурки. Не даваше на баща ми и от сергиите да купува гъби (на женския пазар).

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 2
• Докладване

До коментар [#33] от "bramasole":

Лек и приятен уикенд!
Аз ще съм в “ада” още един ден заради срокове, които гоня, та ще съм на “ супа топчета, мусака и крем карамел” :)
Рая както се оказа е празен - един Свети Петър и консерва копърка :)

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 3
• Докладване

До коментар [#30] от "daskal1":
и компот от сухи плодове, демек ошаф, с индрише. Приятна миризма придобиваше
>>> Имаше такава работа. Направо ми се прииска да се върна в 1984, а и по-рано.:)

"The glory of God is intelligence"

• 1 0
• Докладване