Магическата спиритическа дъска

Спиритическата дъска лежеше в картонена кутия, избеляла от слънцето и годините. Беше омотана с вече изгнили силиконови ластици и дебела връв, която бе превъртяна няколко пъти, а след това завързана четири пъти на възел. Сякаш някой беше опитал да затвори нещо вътре.

- Трябва да пробваме! - каза Йорун. Именно тя беше открила старата дъска на баба си горе на тавана.

- Защо? - попита плашливо малката ѝ сестра Астрид.

- Нали не вярвате, че работи? - попита брат им Вегард - средното дете.

И тримата знаеха какво точно е спиритическа дъска.

Тяхната баба им беше разказала, преди да умре, че спиритическата дъска е връзка между нас, живите, и починалите.

Йорун беше открила дъската съвсем случайно. Родителите им най-сетне се бяха решили да продадат старата, порутена къща на баба им. Първо обаче тя трябваше да се почисти и изпразни. Йорун, Вегард и Астрид се бяха захванали с тавана, докато родителите им разтребваха първия етаж.

Спиритическата дъска лежеше в един скрин под купчина вестници и списания от края на двадесетте години на XX век.

- Чудно! - изсумтя Вегард.

- Звучи ужасно - каза Астрид.

- Но все пак е само за забавление! - отвърна Йорун.

С доста голямо усилие успяха да махнат ластиците и да отвържат връвта и четирите възела.

Тримата се взираха един в друг. Въпреки всичко баба им им беше разказвала някои доста страховити неща за дъската. Йорун беше чела за спиритическите дъски в едно списание и беше попитала баба си какво представляват те. Чувайки въпроса, тя беше пребледняла и ѝ беше отговорила, че е притежавала такава, когато е била малко момиче. Преди цяла вечност.

- Не трябваше да поемам в тази посока - беше казала тя.

- Тази посока? - беше попитала Йорун.

- Мислим си, че подобни неща са игра - беше отговорила баба ѝ. - Но са опасни. Опасни!

- Как е възможно една игра на дъска да е опасна? - беше попитал Вегард.

- Игра на дъска? О, но спиритическата дъска е нещо много повече!

- Как така?

- Спиритическата дъска е магическа. Да, магическа. Има сили, които не са от този свят. - Баба им беше останала така, замислена. - Спиритическата дъска е портал между този свят и царството на мъртвите.

Никое от децата не беше продумало. Царството на мъртвите беше прозвучало доста зловещо.

- Спиритическата дъска отваря тунел между два различни свята. Света на живите, където ние живеем. И света на мъртвите. Но понякога - и тук баба им беше понижала глас, - понякога спиритическата дъска задържа мъртвите.

- Задържа? - беше попитала Йорун.

- Къде? - беше попитал Вегард.

- Как? - беше попитала Астрид.

- Мъртвите остават заключени в нея.

- Защо? - беше прошепнала Йорун.

- Може би защото се нуждаят от някого, който да отговаря на въпросите на живите.

- Живите? - беше попитала Астрид

- които си мислят, че си играят със спиритическата дъска.

Баба им се беше поколебала, преди да отговори:

- О, не! Хвърлих я в огнището преди много, много години.

- В огнището?

- Да. Изгорих я!

Но явно не го беше направила.

Вместо това я беше скрила на тавана. Под старите вестници и списания.

- Защо ни каза, че я е изгорила? - попита Астрид.

Йорун вдигна рамене.

- Защото се е страхувала от нея - отговори Вегард замислено.

Йорун обмисли казаното от брат ѝ и кимна.

- Страхувала се е? От какво? - попита Астрид.

- Страхувала се е от това, което е можело да стане, ако я е изгоряла - каза Йорун.

- Да стане? Какво е щяло да стане?

Никой от тях не отговори. Без да продумат, погледнаха надолу към кутията.

- Да пробваме ли? - попита Йорун.

В момента, в който вдигнаха капака, сякаш мълчалив писък се откъсна отвътре, а бърза сянка премина през стаята.

Тримата замръзнаха и се взряха един в друг. "Забелязахте ли нещо?" питаха погледите им. Но никой от тях не промълви. Никой не се осмели.

Спиритическата дъска беше изработена от тънка лакирана дървена плоскост. Числа, букви и мистически знаци бяха изрисувани с черна и червена боя. Когато я поставиха на пода, слънцето, процеждащо се между гредите на покрива, я освети.

- Как работи? - попита Астрид.

Йорун посочи към показалеца на дъската.

- Това е показалецът - обясни тя. - Ако всички го хванем внимателно, той ще се завърти така, че върхът да посочи всяка една буква, една след друга. Накрая тези букви ще формират дума или може би цяло изречение.

- Ужасно - отбеляза Астрид.

- Ще повярвам само ако видя - каза Вегард.

Поставиха показалеца на дъската, а след това и ръцете си върху него.

Не се случи нищо.

- Трябва да зададем въпрос - каза Йорун.

- Какъв? - попита Астрид.

- Има ли някой дух тук? - изкрещя Вегард шеговито.

Нищо.

- Не - въздъхна Вегард. - Ще се занимаваме ли още с това?

- Трябва да опитаме още веднъж - каза Йорун.

- Но не работи!

- Задай въпроса отново - каза Астрид.

Йорун го стори.

- Има ли някой с нас тук?

Първоначално не стана нищо. Но след това изведнъж усетиха как показалецът леко извибрира.

- Какво беше това? - попита Астрид.

Бавно започна да се движи. Плъзна се нагоре към буквата П.

- Какво става? - изхленчи Астрид невярващо.

- Ние го движим - каза Вегард. Гласът му беше неспокоен.

- Не съм аз - каза Йорун.

- Ние го правим, но несъзнателно - измърмори Вегард.

Показалецът се премести бавно към О.

След това към М.

И, О.

Накрая Щ.

П-О-М-О-Щ

Йорун, Вегард и Астрид се погледнаха.

- Помощ? - повтори Астрид въпросително.

Вегард преглътна.

Йорун погледна към дъската.

- На кого трябва да помогнем? - попита тя.

Показалецът започна да се движи отново. Към М, после към Е и накрая Н.

М-Е-Н.

- Как можем да ти помогнем? - попита Йорун.

С-П-А-С-Е-Т-Е М-Е

- Как? - повтори Йорун.

О-С-В-О-Б-О-Д-Е-Т-Е М-Е

- Къде си? - попита Астрид.

Показалецът се задвижи толкова бързо, че тримата почти го изпуснаха.

З-А-К-Л-Ю-Ч-Е-Н С-Ъ-М В-Ъ-Т-Р-Е

- Къде? - попита Вегард.

В Д-Ъ-С-К-А-Т-А

- Заключен си вътре - в спиритическата дъска? - повтори Йорун колебливо, поглеждайки брат си и сестра си.

Д-А

(ПАУЗА)

З-А-Л-О-В-Е-Н

- Как е възможно?

Д-У-Х-О-В-Е-Т-Е

- Кои духове?

М-Ъ-Р-Т-В-И-Т-Е

- Кои мъртви?

Т-У-К С-А

(пауза)

З-А-Е-Д-Н-О С М-Е-Н

- Тук? Къде?

Н-А-В-С-Я-К-Ъ-Д-Е

- Кой си ти?

А-З

Показалецът спря рязко. Дълго остана напълно неподвижен. Йорун шептеше, когато повтори въпроса си:

- Кой си ти?

А-З С-Ъ-М

Показалецът спря отново. Не се случи нищо.

- Да? - каза Йорун тихо.

Показалецът започна да вибрира под пръстите им.

Т-Е М-Е З-А-Т-В-О-Р-И-Х-А В-Ъ-Т-Р-Е В С-П-И-Р-И-Т-И-Ч-Е-С-К-А-Т-А Д-Ъ-С-К-А

- Кой си ти? - прошепна отново Йорун.

Показалецът лежа спокойно върху спиритическата дъска цяла минута, преди да отговори:

А-З С-Ъ-М Б-А-Б-А