- Защото развива въображението ми и от всички изкуства сякаш в най-голяма степен ми позволява да съучаствам в преживяването на света. Също така заради езика, думите, които са може би първата ми любов. Почудата от това, което е възможно да се направи с думи, не е стихнала и до днес.

- От една страна чисто професионално има задължителни книги за мен, от друга просто следвам интуицията си. Ходя по книжарници и разглеждам, чакам някоя книга да ме привлече с нещо, след което прочитам първите няколко изречения. Или съм чел критически текст за някоя книга, отзиви от приятел, кратки списъци за награди.

- В момента "Времето на стария Бог" на Себастиан Бари и "Безкраен свършек на света" на Боян Тончев. Обикновено чета един роман и една книга с разкази.

- "Semper Idem" на Джордже Лебович. Много плътна, на моменти тежка, на моменти ведра, многопластова книга, която успява по деликатен и неевтин начин да говори за всичко, включително голямото зло. Без директно да го изобразява, злото остава да витае като невидимо присъствие, поради което ефектът е много силен.

- Като студент започнах да прекарвам дните си в Народната библиотека, четейки по цял ден. От онези години си създадох навика да чета само на дневна светлина, когато това е възможно. Разбира се, случва се да трябва да наруша това правило, но обичайно тонусът ми за четене и писане започва да намалява в късния следобед. Не съм чел преди заспиване от тийнейджър.

Трудно ми е да чета навън, не успявам да се концентрирам на някоя поляна или пейка, нужен ми е поне някакъв покрив. Нямам обяснение защо е така. И за жалост не се научих да чета на шум.

Количеството зависи от редица неща - време, желание, работа. Когато съм в някое жури, чета повече (по обективни причини), когато съм отпуск - също. Имам и периоди, в които не мога да чета, обичайно продължават не повече от 1-2 седмици.

- Чета както на хартия, така и на четец. Не разбирам хората, които декларират отказа си от едното и любовта си към другото. Не виждам защо не могат да съществуват заедно. Четенето е четене, ако на човек му е удобно да чете на четец, не виждам проблем в това. Забелязал съм, че на четец чета значително по-бързо, но пък - да, не отгръщаш страници и електронното устройство няма мирис.

Аудиокнигите не са за мен, не мога да слушам текст, трябва да го възприемам през очите. За което съжалявам, защото би било чудесно да "прочета" една книга, докато например шофирам на дълъг път. Допускам, че това е съвсем различно, самобитно удоволствие.

- Чета на немски, да. Но често предпочитам българския превод, защото пиша на български и моят интерес е към българския език. Ако знам, че преводът е добър, чета на български дори немскоезична книга. Но намирам за важно човек да чете на поне още един език, освен родния си, защото това отваря съзнанието по различен начин. Преживяването е сходно, но може да има друг нюанс, който чуждият език да ти даде, да те обогати, дори в някакъв смисъл да те провокира да опиташ да преведеш някоя особено добра фраза от чуждия на родния си език. И в опита за този превод, в търсенето на думите, човек придобива друг тип познание.

- Всяко едно от изброените. Пътешествие, бягство, обогатяване, посоки, отговори, утеха... Понякога отговорът е самото питане. А една от основните цели на литературата е тъкмо питането, усъмняването, поставянето под въпрос.

- Рядко чета жанрова литература. Обикновено зимата ми се дочита някой криминален роман. И горе-долу това е.

Иначе търся силни, многопластови, стегнати книги, с добре изградени герои и умело композиран наратив.

- О, много са. Препоръките са също добър начин човек да попадне на качествена книга. Първите неща, които ми хрумват са "Жената на френския лейтенант" на Джон Фаулз и "Тесният път към далечния север" на Ричард Фланаган.

- Възприемам въпроса като питане за това кой герой ми е най-интересен, интригуващ, а не кого оприличавам на себе си. В този смисъл несъмнено е Адриан Леверкюн от "Доктор Фаустус" на Томас Ман.

- Томас Ман, Маркес, Толстой, Достоевски, Стефан Цвайг, Казандзакис, Франзен, Амос Оз, Пол Остър, Дино Будзати. При поетите винаги ще се дивя на езиковото въображение на Паул Целан и Октавио Пас, на майсторството на Георги Рупчев. От българските прозаици харесвам много Ивайло Петров и Виктор Пасков. "Хайка за вълци" е може би любимият ми български роман.

- Като им позволявам да изземват все повече от житейското ми пространство, а аз послушно им купувам нови и нови етажерки. Много съм привързан към книгите си, не към всички, разбира се, но към любимите си издания, и може би е вярно да се каже, че страдам от някаква форма на вещомания.

- "Романът на една жена без качества" на Ралица Николова.

- "Semper idem" на Джордже Лебович и преди нея "Малък живот" на Ханя Янагихара.

- "Годините" на Ани Ерно.

- Хм, коварен въпрос. С оглед на последната му книга "Уроци", която харесах много и усетих твърде близка, може би Иън Макюън.

- "Доброжелателните" на Джонатан Лител. Не защото не я харесах, напротив, но не издържах психически и уж направих пауза, но така и не се върнах към нея.

- О, за неудобно не знам, но имам доста такива. Не съм чел никога и ред от Емил Зола и Чарлс Дикенс, например.

- Обичам да разтварям "Смърт във Венеция" на Томас Ман и да прочитам по 1-2 страници от случайно място.

Обичайно го правя прав, до лавицата с книги. В летните дни препрочитам някой разказ на Маркес.

- Ставам все по-чувствителен към евтини трикове за размекване на читателя, както и на прекалено орнаментиран стил. Тоест стил с прекалено много прилагателни и кичозни клишета тип "кърваво червен залез" и пр.

- От "Кога престанахме да разбираме света" на Бенхамин Лабатут научих за германския химик Фриц Хабер, прочул се с получаването на амоняк от азот и водород, газове, извлечени от въздуха. С този амоняк се правят евтини торове, което води директно до увеличаване на селскостопанската продукция, тоест повече храна за хората.

Това от своя страна води до увеличаване на населението. Днес се смята, че двама от всеки пет жители на Земята съществуват благодарение на откритието на Хабер. Същият този човек обаче създава и отровни газове, които убиват хиляди по време на Първата световна война, а при националсоциализма и милиони в концлагерите.