"Мълчанието на майките" на Кармен Мола (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Мълчанието на майките", с автор Кармен Мола, предоставен от Издателство "Кръг"

Най-добрият роман на Кармен Мола излиза на български. "Мълчанието на майките" е продължение на хитовата трилогия за инспектор Елена Бланко

Подобаващо брутален и завладяващ е романът "Мълчанието на майките" от испанската литературна сензация Кармен Мола. Дългоочакваното продължение на нашумялата по цял свят криминална трилогия за инспектор Елена Бланко излезе на български със знака на издателство "Кръг".

Преводът и този път е на Анелия Петрунова, а оригиналната корица отново е адаптирана от Наталия Чайкина. Също както в предишните три книги - "Кървавата годеница", "Пурпурната мрежа" и "Годината на свинята", историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща

В багажника на открадната кола на наказателен паркинг в Мадрид е открито обезобразеното тяло на млад мъж. Докато се опитва да установи самоличността на жертвата, екипът на инспектор Елена Бланко се озовава насред лабиринт от престъпления, предателства и корупция, достигащи до високите етажи на властта в Испания.

От миналото ще изплуват сенките на стари прегрешения и ще бъдат разкрити мрачни тайни за неродени деца и изчезнали майки. Най-важният въпрос обаче остава кой е убиецът и на какво се дължи жестокостта му. Дали е движен от жажда за мъст, или е последовател на зловещ древен култ? Едно е сигурно: ако не бъде заловен, той ще продължи да отнема човешки животи

"Мълчанието на майките" излезе в оригинал през 2022-ра, а година по-рано стана ясно кой се крие зад псевдонима Кармен Мола, провъзгласена за "испанската Елена Феранте" и наредила се сред най-популярните съвременни автори.

Оказа се, че хитовата трилогия не е написана от пожелала анонимност университетска преподавателка и майка от Мадрид, както гласеше официалната информация дотогава, а от трима телевизионни сценаристи: Хорхе Диас, Агустин Мартинес и Антонио Мерсеро. Изненадващото разкритие беше направено покрай удостояването им с престижната литературна награда "Планета" в размер на 1 милион евро за друга тяхна книга.

В интервю за сп. "Иберия Плюс", на въпрос дали след написването на четвъртия роман от поредицата авторите вече са стигнали до някакво заключение за способността на човешките същества да вършат зло, Антонио Мерсеро отговаря така: "Насилието е тема номер едно на Кармен Мола - и по-точно насилието над жени и деца. Кое зло е най-страшно?

Дали злото е мотивирано от амбиции, завист и човешки страсти? Или пък за него като че ли няма мотив, което подсказва присъствието на демони в живота ни? В нашите романи се срещат и двата типа злодеи. Насилието съществува не само у психопатите и чудовищата, но и у обикновения човек, способен да избухне в ярост, която да промени живота му завинаги. За нас е интригуващо да изследваме това".

Откъс от "Мълчанието на майките" на Кармен Мола

Тя имаше късмет, нищо повече. В деня, когато трите ù приятелки изчезнаха, се бяха уговорили да отидат на разпродажбата в търговския център "Лас Мисионес", но Виолета им изпрати съобщение, за да се извини: имаше лека температура и не ù се излизаше от вкъщи.

Свита под одеялото на дивана, си ги представяше как вървят по коридорите на мола, обзети от еуфория, и се хвалят радостно с покупките си. Никога повече не ги видя. Оплака отсъствието им, но без изненада, толкова беше свикнала с изчезванията на жени в Сиудад Хуарес. Мислеше за късмета, за този капризен фактор, който бележи живота на всяка жена повече от всеки човешки стремеж, когато няколко седмици по-късно една колежка ù прошепна нещо на ухото в шивашкия цех.

- Намерили са ги

Не ù хрумна да попита дали са живи.

- На хълма на Черния Христос. Мъртви и изкормени

Зоната "Ломас де Полео" в квартал "Лоте Браво" на хълма на Черния Христос - неплодородни терени, превърнати в гробища.

Само преди три години Виолета се премести в апартамент в квартал "Парахес дел Сур" и заедно с куфара си донесе в Сиудад Хуарес мечтата да пресече границата. Зад гърба си оставяше минало, пълно със страхове, и гадже престъпник, който я въведе в тънкостите на джебчийството в заведения на открито и пазари, в обирите с взлом на порутените къщурки в Екатепек и в кражбите на коли с каква да е жица, която да свърши работа като шперц. Този живот не беше за нея.

На двайсет и една години, слаба и руса, с очи с цвета на меда, които толкова пъти са получавали комплименти от мъжете, тя се чувстваше призвана към по-добро бъдеще. Но видът ù съвпада напълно с обичайните характеристики на жертвите. Има десетки като нея на протеста, свикан от организацията "Гласове без ехо", за да настояват федералната полиция да сложи край на убийствата, въпреки че Виолета има повече вяра на случайността, която ù попречи да отиде в мола с приятелките си, отколкото на полицаите.

- Не знам какъв демон е могъл да им причини това - чува на няколко крачки от себе си. - Дори сърцата им ги нямало.

- Приятелят ми прочете, че на едната ù отворили главата и ù извадили мозъка.

Виолета предпочита да си спести подробностите. Не иска да си спомня приятелките си така, както са описани в информационните бюлетини. След протеста се извинява на колежките си от цеха, които са се събрали, за да пийнат нещо на булевард "Висенте Гереро". Сяда да си почине на една пейка в парка пред катедралата "Дева Мария от Гуадалупе" и опитва да насочи мислите си към курса в школата по информатика, към живота, който я очаква в Съединените щати в някой благоприятен момент. Той сяда до нея и се усмихва.

- Умърлушена си.

Мъжът се шегува, че толкова красиво лице никога не трябва да бъде тъжно, и почти без Виолета да го осъзнае, разговорът ù е приятен. На него, за разлика от колежките си, му говори за приятелките си, които са били намерени мъртви на хълма на Черния Христос, за мъката, която я заразява като вирус, когато си представя колко трябва да са страдали.

- Не мога да предотвратя това, което вече е станало, но със сигурност мога да направя така, че няколко часа да не мислиш за него.

Казва се Нестор. Към трийсетгодишен е, красив, възпитан, със сърдечна усмивка. Разхождат се по булеварда, влизат в един ресторант, за да вечерят набързо, той я черпи, после я изпраща до дома ù и се сбогува с нея на вратата, но ще се виждат отново и тогава Виолета ще си даде сметка, че Нестор има пари. Личи си по начина му на обличане, винаги с маркови дрехи, с привидно бездънни джобове, с пикап "Форд Рейнджър Рауш", който не е от най-известните съществуващи марки, но изпълва със завист всички момичета, които виждат как Виолета се качва вътре с него.

Няколко колежки от шивашкия цех я предупреждават, че може да е сутеньор, както наричат мъжете, които карат младите и красиви жени да се влюбят в тях - тялото и красивите им очи се превръщат по-скоро в нещастие, отколкото в дар, - а после ги предават на босовете на наркокартелите. Нестор не е такъв, казва тя, със сигурност не е сутеньор; просто за втори път е била огряна от щастливата звезда, която липсваше на приятелките ù, и е събудила интереса на мил и красив мъж.

Той се държи добре, споменавал ù е, че може да ù помогне да напусне цеха, за да се посвети изцяло на обучението си по информатика и така да промени начина си на живот, дори ù предложи да отидат за няколко дни в Акапулко Когато мисли как ще се настани в някой хотел до морето, ще се храни в хубави ресторанти и ще се разхожда, прегърната с него, Виолета пренебрегва всички предупреждения на чужди гласове. Късметът е на нейна страна.

- Добре ли изглеждам?

- Ти винаги изглеждаш добре, малката.

Нестор кара пикапа "Форд Рейнджър" по панамериканския път, а Виолета е нервна. Ще вечерят и преспят в ранчо "Санта Касилда", собственост на Албертито Сеспедес, "кръстника" на Нестор, както той го нарича. Шефът му. Ще има важни хора, може би някой актьор, музикални групи, за да свирят на партито. Едно от онези партита, които Виолета е виждала само в списанията.

- Никога не си ми казвал какво работят.

- Кръстникът помага на хората да постигнат каквото им липсва. Дори най-могъщите в тази страна имат нужда дон Албертито да се намеси, за да постигнат някои неща, защото в този живот не всичко ти го дават срещу пари. Той е привързан към мен, направи ме свой кръщелник и иска да се запознае с теб. Ти само се усмихвай и ми имай доверие.