Антологията "Животът през Средновековието" (издание на фондация "Комунитас") събира разнородни текстове, чиято цел е съвременните читатели да могат да проникнат в универсалиите на средновековната култура. Книгата събира забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура. Съставители са проф. Цочо Бояджиев и Тони Николов, а изящното художествено оформление е дело на Надежда Олег Ляхова.

Книгата ще бъде представена в София на 22 ноември (петък) от 18.30 ч. в Книжен център "Гринуич" (бул. Витоша №37) от съставителите си."Дневник" публикува един от текстовете в нея, предоставен от фондация "Комунитас". Преводът е на Тони Николов.

1. Скъпа приятелко, бяхте едва петнадесетгодишна в седмицата, когато се бракосъчетахме, затуй помолихте да бъда снизходителен към вас, предвид вашата младост и липсата ви на опит, докато не видите и не научите повече; обещахте да 2 Le Mesnagier de Paris, Librairie Générale Française, 1994. Съчинението е от 1393 г. вложите всичко и да отдадете силите си, за да съхраните моя мир и любов (мъдри слова, които, струва ми се, ви е вдъхнал ум, по-мъдър от вашия); помня как смирено ме умолявахте в нашето ложе заради Божията любов да не ви коря пред чужди хора, нито пред свои, а само нощем, ден след ден, в нашата стая; тогава да ви напомням пропуските или простъпките от деня или от предходните дни, за да се поправите, щом

аз го желая; че няма да пропуснете да извлечете урок от моите наставления и изправления, както и че ще направите всичко, което е във възможностите ви, съобразно моята воля, както казахте вие. Това ме възрадва силно, намирам за отрадно и похвално казаното от вас и многократно си спомням за него.

2. Бъдете спокойна, приятелко моя, че всичко, което сте сторили, откакто сме женени, и всичко, що сторите с добри намерения, ми се нрави и е похвално. Младостта ви извинява, ако не сте били достатъчно мъдра, тя е и извинението за всички неща, вършени с намерението да сторите добро, без да си навлечете моето неодобрение. Тъй, знайте, че не ми е неприятно, тъкмо обратното, ако за в бъдеще се трудите над

розите и бдите над виолетките, ако сплитате венци и също така танцувате и пеете; бих желал да го правите пред нашите приятели и гости, тъй като нищо не е по-естествено и по-подобаващо във вашето юношество: без обаче да отдавате на празниците и на баловете на сеньорите твърде голямо значение, тъй като то би противоречало на онова, което подобава на вашето положение, а и на моето.

3. Що се отнася до дълга, за който говорите, няма как да постъпите по-добре, ако сте наясно как и какво бихте искали да ви науча; знайте, скъпа приятелко, че ми стига, ако действате както вашите близки или сродници постъпват при сходни обстоятелства с техния съпруг. Съветвайте се с тях по този повод, а сетне сторете каквото решите - било повече, било по-малко от онова, което са ви посъветвали. Не съм склонен да мисля, след всичко, което отгатвам във вас и в добрите ви намерения, че бих могъл да не съм доволен от стореното, и то във всички области, тъй като не съзирам престореност, незачитане или пренебрежение. И това ви прави чест, защото добре съзнавам, скъпа приятелко, че произхождате от много по-знатно семейство от мен, което обаче не ви извинява. За Бога, жените от вашата фамилия са толкова добри, че и без моята намеса биха ви изправили тъй строго, узнаят ли нещо от мен или от другиго. Ала нямам съмнение по този повод, убеден съм във вашето благочестие.

4. При все че, както казах, не възнамерявам да изисквам твърде много от вас, бих искал да сте отдадена на добродетелта, честта и задълженията си не само заради мен, но случи ли се, и заради друг мъж след мен, както и за да наставлявате по-добре вашите дъщери, приятелки или други личности, ако решите и ако те се нуждаят от това. Колкото повече знаете, толкова повече ще ви уважават, а почитта ще се разпростре над

вашето семейство, над самата вас и всички, които сте наставлявали. И тъкмо от почит и любов към вас, а не за да извличам предимства (не ми подобава да изисквам повече от обичайните задължения, ако не и по-малко), и тъй като съм преизпълнен с нежност и обична привързаност към вас, която отдавна нямате ни баща, ни майка, нито някой от близките ви е тук, нито някой, от когото да можете да поискате съвет или помощ в случай на скрити грижи, освен от мен самия, който ви отделих от вашето семейство и

близки; поради тези причини самият аз търся някакво средство, за да ви дам общо и лесно наставление, което да ви служи като водач в мислите и усилията ви, спестявайки ми неприятната задача, упомената по-горе.