Не само, защото човешкото тяло се състои от 70% вода, не само защото живеем на планета, където също основният процент от субстанцията е вода.

По колко начини може да сме в съприкосновение с водата: океан, море, река, езеро, блато, локви, дъжд, капки от клоните от дъжд или сняг, ...та дори и фонтан и кладенец. Толкова много вода, под различни форми, ни заобикаля. Дали без тази книга бихме се досетили и изредили дори на някаква игра толкова видове и състояния на водата... И още - понятия и състояния свързани с водата - талвег, меандри. Островът също е ограден с вода, патиците, обградени с тръстики, са във вода, поливането в лехите, които "разрохва и оформя"- също. Дори за приказката може да се изрази глаголът, че тя се "стича" - т.е. изразът е, като за вода. Това пък са опосредстваните отпратки към водата.

Освен с нестандартните и изненадващи метафори Калоян Игнатовски ни спечелва веднага с талантливото си екзистенциалното и философскофско кратко стихотворение "Реплика". То наистина е реплика към "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река." Това е именно известният афоризъм на Хераклит "Panta Rhei: Всичко тече, всичко се променя".

Ето апострофът на Калоян Игнатовски:

Ще си зададе Калоян Игнатовски и този риторичен, а и към нас въпрос. И това не е въпрос само и толкова в сферата на екологията. Тук има толкова много метафори: Пресъхва любовта, пресъхва приятелството, пресъхва творчеството, пресъхва всичко, което започва да "буксува" в личния или обществен живот. Пресъхва накрая и човешкият живот преди да премине в друго състояние.

И тук е майсторството и талантът на поета, че уж зад обикновените, катадневни, на пръв поглед изрази, той ни пренася в своята Вселена от вода.

Всяка дума, всеки израз на Калоян Игнатовски е напоен с толкова многопластовост. Водата я напоява. Смисълът я напоява. Метафорите я напояват.

Има дни заблатени, в които можем да подминем дори себе си:

Като че сме на друга безлюдна планета - планетата на паметта, която е съхранила тъгата и безводието.

Калоян Игнатовски ще ни припомни, че понякога "178 капки дъжд, [са] мил спомен за отживял рай" /("178 капки"). И макар и толкова скъпернически отброени, тези капки могат да пулсират живително във вените.

Калоян Игнатовски е изключителен майстор на сътворяването на менливите ни всеки миг душевни състояния:

Тази по Николай-Лилиевски въздушност и несбъднатост ни приютява във финеса на белите облаци. А облаците, също ги свързваме и с водата. И на фона на безпределността на въздушното, Калоян Игнатовски изведнъж ще ни приземи със следния стих, към цунамито на злото. Екзистенциалните и хуманистични отпратки на поета са апелът му за вглеждането ни в себе си:

Но ето, че животворчеството на водата ще измие наносите от тъга, тиня, несбъднатост, разминаване, зло - просто с една лека вълничка, дори. Защото край водата всичко се променя и е друго:

Не случайно в митологията и класиката най-емблематичните образи са на фона на вода Светът битува и създава културата и хуманността край водата: Нарцис и Ехо, Данаидите, Горгона, Одисей, Офелия, Жул Верн и неговата "Двадесет левги под водата" - десетки и десетки сюжети и герои.

Затова образите край водата така, както ги създава и Калоян Игнатовски в книгата си "Водата на деня" са наситени с множествен живот, който самият той е животворчество.