За колкото по-дълъг период партньорите се чувстват отдалечени, толкова по-негативни стават отношенията им. Изследователите са установили няколко вредни модела на поведение. Трите, които смятам за най-основни, наричам "демонични диалози". Те са "Открий лошия", "Протестна полка" и "Замръзни и избягай".

Най-често срещаният от трите е "Протестна полка". В този тип диалог единият партньор става критичен и нападателен, а другият - отбранителен и резервиран. Психологът Джон Готман от Университета "Вашингтон" в Сиатъл смята, че при двойките, които затъват в този модел в първите няколко години от брака си, вероятността да се разведат в рамките на четири-пет години, е над 80 процента.

Нека разгледаме една такава двойка. Карол и Джим от дълго време се карат за това, че той закъснява за ангажиментите си. По време на сесия в кабинета ми Карол роптае заради последното прегрешение на Джим: не е дошъл навреме за уговорената им среща за кино. "Как става така, че винаги закъсняваш?", предизвиква го тя. "Не ти ли пука, че имаме среща, че чакам, че винаги ме подвеждаш?". Джим реагира хладно: "Забавих се. Но ако пак ще се заяждаш, може би трябва просто да се приберем вкъщи и да забравим всичко". Карол не му остава длъжна и изброява много предишни случаи, когато Джим е закъснявал. Той обаче започва да оспорва нейния "списък", накрая се отказва и се затваря в себе си в ледено мълчание. Джим и Карол са затънали в този непрекъснат спор - кога беше последният път, когато Джим закъсня - миналата седмица или преди месец? Люшкат се от единия към другия задънен край на "какво всъщност се случи" и непрекъснато спорят чия версия е "по-точна" и кой е "по-виновен". Убедени са, че проблемът е или в неговата безотговорност, или в нейното заяждане.

В действителност обаче няма никакво значение за какво точно се карат. В друга сесия в кабинета ми Карол и Джим започват да се препират за нежеланието на Джим да говори за връзката им. "Започнем ли да говорим за отношенията си, само се караме", обяснява той. "Какъв е смисълът тогава? Въртим се в омагьосан кръг."

Натоварващо е. И винаги резултатът е един и същ - в крайна сметка всичко опира до моите "недостатъци". Чувствам се много по-близък с нея не когато говорим, а когато правим любов." Карол тръсва глава. "Не искам да правим секс, когато дори не си говорим!"

Какво се случва? Карол и Джим са пренесли модела "атака - отстъпление", който прилагат при проблема със "закъсняването" и при разрешаването на още два проблема: "не си говорим" и "не правим секс". Попаднали са в един ужасен затворен кръг, в който реакциите им пораждат все по-негативни емоции в другия. Колкото повече Карол обвинява Джим, толкова повече той се отдръпва. И колкото повече той се отдръпва, толкова по-настървени и яростни стават атаките на Карол.

В крайна сметка няма значение точно за какво е кавгата. Когато двойките стигнат до тази точка, цялата им връзка се оказва белязана от негодувание, предпазливост и отчуждение. Партньорите започват да виждат всяко различие, всяко разногласие в негативна светлина. Във всяка случайна дума долавят заплаха, във всяко двусмислено действие - най-лошата възможна причина. Погълнати са от разрушителни страхове и съмнения, постоянно са нащрек и готови за отбрана. Дори и да копнеят да се сближат отново, не могат да го направят.

Състоянието, в което се намира Джим, се илюстрира най-ясно от заглавието на песента на "Ноториъс Чери Бомбс": It's Hard to Kiss the Lips at Night that Chew Your Ass Out All Day Long - "Трудно е нощем да целуваш устните, които цял ден те хапят отзад". Някои партньори успяват да осъзнаят, че са впримчени в "демоничен диалог" - Джим ми споделя, че "знае" какви думи на разочарование ще чуе от Карол още преди тя да заговори, и заради това предварително издига "стена" около себе си, за да "се предпази" но в същото време моделът е станал толкова автоматизиран и толкова непреодолим, че нито един от двамата не е в състояние да го спре. Повечето двойки обаче дори не осъзнават поведенческия модел, който е завладял връзката им.

Сърдити и обезсърчени, партньорите търсят обяснение. Решават, че другият е безчувствен или жесток. Или насочват вината навътре към себе си. "Може би нещо в мен не е наред", споделя ми Карол. "Точно както майка ми казваше - твърде трудна съм за обичане." Накрая стигат до заключението, че не могат да разчитат на никого и че любовта е лъжа.

Идеята, че тези спирали "настояване - отдръпване" разкриват паника в привързаността, все още е революционна за много психолози и терапевти. Повечето колеги, които идват при мен на обучения, са свикнали да виждат като главен проблем във връзката самия конфликт и борбите за власт на двойката. Затова и винаги са работили в посока да изградят в партньорите умения за общуване и преговаряне, за да овладяват конфликтите. Но този подход е насочен към симптомите, а не към заболяването. Той съветва хората, въвлечени в неспирен танц на разочарование и отдалечаване, да променят стъпките, а всъщност това, което трябва да направят, е да променят музиката.

Можем да предлагаме много техники за справяне с различни аспекти на стреса между партньорите, но докато не разберем основните принципи на любовните отношения, не можем истински да осъзнаем проблемите на една двойка или да ù предложим трайна помощ. Моделът "настояване - отдръпване" не е просто лош навик, а отразява по-дълбока, скрита реалност - че такава двойка изпитва емоционален глад; че е изгубила източника на своето емоционално зареждане; че партньорите се чувстват лишени и отчаяно имат нужда да задоволят този глад.

Докато не се заемем с основната потребност за свързаност и със страха от изгубването ù, ще са неефективни стандартните техники като обучение в решаване на проблеми, изграждане на комуникативни умения, изследване на травми от детството или прекарване на известно време далеч един от друг. Щастливите двойки не си говорят "по-умело" или "по-проникновено" от нещастните двойки, както доказва Готман. Невинаги се слушат съпричастно или разбират как миналото на единия или на другия може да е причина за проблематични очаквания. Освен това в кабинета си виждам много нещастни двойки, които удивително добре се изразяват с думи и изключително проницателно тълкуват собственото си поведение, но в момент на емоционално цунами не са в състояние да общуват адекватно с партньорите си. (...)

Стандартните подходи не са насочени към разбиране на копнежа за сигурна емоционална връзка или на страха от загубата ù. И всъщност не учат двойките как да възстановят връзката си или как да останат свързани, а по-скоро им дават инструменти как да прекъснат една караница, и то на висока цена. Затова и в много случаи, тъкмо когато партньорите трябва да укрепят връзката си, се отдалечават още повече един от друг и още повече се увеличават страховете им да не бъдат отхвърлени и изоставени.