Спасение и прераждане

Малко религии на спасението са оформили в чист вид само едно от скицираните дотук типове решения на проблема за отношението на Бог към света и хората, и дори там, където това е станало, то се е запазило за кратко време. Повечето, вследствие на взаимни заемки и преди всичко под натиска на необходимостта да удовлетворят най-многообразни етически и интелектуални потребности на своите привърженици, са комбинирали едновременно различни мисловни форми, така че разликите между тях са в степента на приближаването им към един или друг от тези типове.

Различните етически нюанси на мисълта за Бога и греха стоят в най-близка връзка със стремежа към спасение, чието съдържание може да бъде най-различно според това "от какво" и "за какво" човек желае да бъде спасен. Не всяка рационална религиозна етика е етика на спасението. Конфуцианството е "религиозна" етика, но не познава никаква потребност от спасение. Будизмът, обратно, е преди всичко учение за спасението, но не познава Бог.

Многобройни други религии познават "спасението" само като култивирано в малки общности специално дело, често като таен култ. Също при религиозни действия, които се смятат за специфично "свещени" и обещават на участващите в тях едно постижимо само по този път висше благо (Heil), много често на мястото на това, което обикновено наричаме спасение, стоят масиви от утилитарни очаквания.

Пантомимо-музикалният празник на големите божества на земята, които господстват едновременно над реколтата и над царството на мъртвите, обещава на ритуално чистите елевзински мисти преди всичко богатство, а наред с това подобряване на отвъдната съдба, но без всякакви идеи за отплата (Vergeltung), а само като последица от молитвите.

От правилното изпълнение на официалния култ и собственото изпълнение на религиозните задължения, китайските поданици очакват също така богатство, което след дълголетието е най-висшето благо в таблицата от блага в Шъдзин, а напълно липсват надежди за отвъдното и отплата. Наред с обещания за отвъдното Заратустра очаква милостта на неговия Бог да дари преди всичко с богатство него и верните му хора.

Будизмът предлага като възнаграждение на лаиците почит, дълъг живот и богатство, което стои в пълно съответствие с учението на всяка индийска религиозна етика за оставащите "в света". С богатство благославя Бог благочестивите юдеи. Също така богатство, ако се придобие рационално и легално, е един от симптомите за "доказване" на притежанието на Божията милост (Gnadenstand) в аскетичните направления на протестантството (калвинисти, баптисти, менонити, квакери, реформирани пиетисти, методисти).

Разбира се, в последните случаи се намираме вече при едно схващане, което въпреки това решително отхвърля богатството (и всякакви други земни блага) в качество на "религиозна цел". Но на практика преходът към тази позиция е плавен. Обещанията за избавление от гнет и страдание, които дават религиите на народи-парии като юдейския, но също Заратустра и Мохамед, не могат да бъдат строго отделени от концепциите за спасението на тези религии: нито обещанието към вярващия за господство над света и за социален престиж, което правоверният от ранния ислям носел в раницата си като възнаграждение за свещената война срещу всички неверници, нито обещанието за онзи специфичен религиозен престиж, който традицията на юдеите предавала като Божие обещание.

Специално за юдеите техният Бог е Спасител преди всичко понеже ги е освободил от египетския робски дом и ще ги спаси от гетото. Наред с подобни икономически и политически обещания върви освобождаването от страха пред зли демони и лоша магия изобщо, която е отговорна за повечето злини в живота. Фактът, че Христос разрушил силата на демоните чрез силата на своя дух (Pneuma) и освободил своите привърженици от тяхната власт, стоял на доста преден план през ранното християнство и бил сред най-действените негови обещания.

Идващото вече и тропащо на вратата Божие царство на Иисус от Назарет било също така царство на освободено от човешко безсърдечие, страх и беда блаженство в този свят и едва по-късно на преден план излезли Небето и Адът. Естествено, всички отнасящи се до земния свят есхатологии проявяват склонност да се превърнат в надежди за отвъдното, щом като Второто Пришествие се забави и тогава се набляга, че живеещите сега, които не го съзират в настоящето, ще го преживеят след смъртта си, възкръсвайки от мъртвите.

По своето специфично съдържание "отвъдното" спасение може да бъде избавление повече от физическо, от душевно или от социално страдание в земното битие, или освобождаване най-вече от безсмислената суетня и преходност на живота като такъв, или от неизбежното лично несъвършенство, все едно дали последното се схваща повече като постоянна опетненост, като остра склонност към грях или по-спиритуалистично - като прокуденост в тъмния хаос на земното невежество.

Копнежът за спасение от какъвто и да е вид ни интересува доколкото има последици за практическото поведение в живота. Подобна позитивна и ориентирана към земния живот форма той придобива най-силно когато създаде специфично религиозно детерминиран начин на живот (Lebensführung), притежаващ един централен смисъл или една позитивна цел, значи когато от религиозни мотиви се получи систематизиране на практическото действие чрез ориентирането му към единни ценности.

Целите и смисълът на този начин на живот могат да бъдат чисто отвъдни или поне отчасти насочени към земния живот. Това се различава по степен и качество в отделните религии и дори в рамките на всяка е различно за отделните ѝ привърженици. Разбира се, и религиозното систематизиране на начина на живот среща твърди ограничения, когато желае да упражни влияние върху икономическото поведение. Религиозни мотиви и в частност надеждата за спасение не придобиват с необходимост влияние върху начина на живот и в частност върху икономическия, но могат да окажат силно влияние върху него.

Най-голямо влияние върху начина на живот надеждата за спасение има тогава, когато спасението се възприема като хвърлящо своята сянка още над земния живот или извършващ се изцяло през земния живот вътрешен процес, значи когато спасението се отъждестви с "придаване на святост", води до святост, или има за свое предусловие светостта. Придаването на святост може да се яви или като процес на постепенно пречистване, или като внезапна трансформация на духа - метаноя, - или като "прераждане".

Мисълта за прераждането сама по себе си е много стара и е класически развита най-вече при магическата вяра в духове. Притежанието на магическа харизма предпоставя почти винаги прераждане. Обучението на самия магьосник и на военния герой и специфичният начин на живот на първия имат за цел прераждане и осигуряване на една магическа сила посредством "вглъбеност в себе си" във формата на екстаз и придобиване на нова "душа", което често има за следствие и промяна на името - рудимент от такива представи се среща и при посвещаването в монашески сан.