"История с деца" на Джеймс Клавел (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "История с деца" с автор Джеймс Клавел, предоставен от Издателство "Сиела"

"История с деца" - неиздаваната у нас новела на Джеймс Клавел излиза на български. Напоено със смисъл и мъдрост, това литературно произведение е истинско упражнение по свободно мислене.

Един от най-обичаните разказвачи на XX век - класикът Джеймс Клавел, завещал на света мащабната Азиатска сага, сред която романите "Цар Плъх" и "Шогун" - се завръща на български език с неиздаваната до момента в България новела "История с деца".

Излизала многократно на английски език, "История с деца" се появява за пръв път у нас в специално луксозно издание с твърди корици, допълнено от над 40 виртуозни илюстрации от българския художник Дамян Дамянов, които съпровождат и разширяват читателското преживяване.

Съвсем обикновена случка вдъхновява Джеймс Клавел да напише новелата. Един ден, когато дъщеря му се връща от училище и рецитира Клетвата за вярност, която трябва да научи наизуст за домашно, сюжетът на "История с деца" веднага изскача в ума на писателя.

Сред страниците на новелата ставаме свидетели на един учебен час, през който всичко се променя. Старата учителка на децата е заменена с нова, по-харизматична учителка, която обещава да ги научи как да бъдат наистина свободни - в крак с новия ред, който се разпростира из цяла Америка. Ред, в който съществува "правилен начин на мислене", а всички старомодни мисли трябва да бъдат изкоренени.

Отчасти антиутопия, ситуирана в годините на Студената война в Щатите, отчасти зловещо предупреждение колко бързо тя би могла да се превърне в реалност, "История с деца" е въздействаща алегория за незабележимото и тихо превземане на най-важното: ума и сърцето.

Какво значи свободата? А вярността? Трябва ли да учим наизуст нещо, което не разбираме в целия му смисъл? Защо мислите могат така лесно да се отклоняват и да се подменят с други? Защо пропагандата винаги има красиво лице?

Все така актуална шест десетилетия след написването си, "История с деца" поставя всички тези и още редица въпроси. Без да претендира, че знае отговорите им, Джеймс Клавел ги задава към читателите, подтиквайки ги да открият свои значения, а после да ги обсъдят и с децата си.

Допълнено с предговор от автора, от дъщеря му Микаела Клавел и въведение от Ф. К. Каст, това кратко, но проницателно литературно произведение е истинско упражнение по свободно мислене. А посланието на "История с деца" е особено нужно във времена, когато противовес на лесносмилаемата информация (и дезинформация) могат да бъдат самоанализът и критичният подход.

Откъс от "История с деца" на Джеймс Клавел

Предговор

През онази есен малко преди шестия ù рожден ден тя се прибра от първото си училище - скоро след първия ù учебен ден - и в изблик на гордост обяви:

- Тати, тати! Слушай: "Кълнъсе въвярнос към знамето...".

Сложила бе мъничката си ръка на сърцето и след като изпя на един дъх неясните думи, впери поглед в мен:

- Готово - изрече задъхана и протегна длан.

- Кое е готовото, миличка?

- Давай десетте цента!

- Какви десет цента? За какво?

- За "кълнъсе въвярнос". Нали правилно го казах? Никъде не сбърках. Ти не ме ли слушаше?

- А, слушах те. Права си. Май никъде не сбърка. - По онова време още не бях станал американски гражданин. - Но какви десет цента трябва да ти давам?

- Госпожата каза, че трябва да го научим наизуст и всеки път, щом го кажем, татко или мама ще ни дава по десет цента. Госпожата така каза.

Платих ù.

- Благодаря - рече ми с огромно задоволство. - А ако го повторя, нали пак ще ми дадеш десет цента?

- За днес десет цента ти стигат. А я ми кажи какво точно значи "кълна се"?

- Ъ?

- Кълна се? Във вярност?

Това съвсем я обърка.

- "Кълнъсе въвярнос" значи точно това: "кълнъсе въвярнос"!

- Госпожата не ви ли обясни какво точно наизустявате? Какво значат тези дълги думи?

Озадачеността ù нарасна.

- Трябвало да го научим и щом го кажем, да ни дадат десет цента. Така каза госпожата бе, тати. - След което с доволна нотка в гласа заяви: - Сигурна съм, че го казвам правилно. По-хубаво и от Джони дори...

През остатъка от деня си направих труда да попитам всякакви хора на най-различна възраст:

- Нали знаете "Кълна се във вярност" - но преди да довърша въпроса си, те моментално доизрецитирваха клетвата по същия сливащ думите начин. А впоследствие неизменно установявах, че никой - било то учител, или друг човек - никога не им е обяснил смисъла на текста. От всички се очакваше единствено да го наизустят.

Така се роди замисълът за "История с деца", защото още същия ден осъзнах колко уязвимо е мисленето на моето дете - а и мисленето на всеки човек - в строго контролирани условия.

В творческата ми дейност обикновено написвам нещо, после го преработвам; но в конкретния случай повествованието се оформи бързо, едва ли не автоматично.

При редактирането на разказа промених само три думи. А удоволствието от написването му и досега си остава огромно, защото ме изправя непрекъснато пред ред въпроси...

Въпроси от рода на: Какъв е смисълът от "Кълна се във вярност", ако не вникнеш в думите? Или: Защо мислите могат така лесно да се отклоняват и да се подменят с други? Или: Какво значи свобода и защо е толкова трудно да го обясниш?

"История с деца" не престава да ми задава какви ли не въпроси, на които аз лично не знам отговорите.

Надявам се поне вие да ги намерите, за да може след това да им отговори и вашето дете...

Джеймс Клавел

Лукаут Маунтън,

Калифорния

Останах да чакам най-търпеливо в татковия кабинет да получа обещаните ми десет цента. А той седеше зад бюрото си пред вярната му пишеща машина марка "Роял" с една запалена цигара в пепелника, друга - догоряла върху ръба на бюрото, а трета - димяща между устните му.

Ясно ми беше, че баща ми невинаги беше ларж в раздаването на десетцентови монети, но знаех също така, че след като ми я беше обещал, щях да получа моята, затова го и изчаквах спокойно.

Оставям да ви доразкаже той със свои думи как се развива историята по-нататък. Написан през 1963 г. в контекста на Студената война, последствията от Втората световна война и съдебните истерии на маккартизма, "История с деца" е единственият кратък разказ алегория в цялото му творчество.

Но най-същественото е, че целта на "История с деца" (но не за деца) е да задава въпроси... Той непрекъснато се стремеше да ни възпитава, че свободата не идва даром; че сме длъжни да се замисляме и да стигаме до собствени изводи, както и да браним непреклонно нашата независимост. Като човек, той редовно и с лекота се смееше, но не и когато ставаше дума за опазването на полагащите му се права и свободи.

През изминалите от първоначалната му поява повече от шест десетилетия "История с деца" е отпечатван многократно. Въпросите, които повдига, са запазили и до днес своята злободневност. Въпреки промяната в обстоятелствата, ценностите си остават непроменени. А самостоятелното мислене продължава да е силата на всеки велик индивид, както и на всяка нация.

Баща ми спря да пуши, но така и не престана да задава въпроси. Призна си в писмен вид, че не знае отговорите им. Току-виж се оказало, че далеч по-важно е човек все пак да си ги задава.

Микаела Клавел, 2020 г.