35 години след 10 ноември 1989 г. излиза една важна и необходима за всички читатели и любители на словото книга - "Насаме с НЕзабравимите". Нейната авторка Виолета Цветкова представя 45 срещи с покойни вече актьори, режисьори, писатели, музиканти, художници, учени.. Журналистката ги е избрала измежду стотиците интервюирани по време на 30-годишната си работа в различни наши издания. Тя не дава отговор защо точно 45, но след като затворих последната страница на книгата, си мисля, че това са 45-те години от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989.

В това пътуване през годините преобладават актьори от всички възрасти, следвани от режисьори в киното и театъра и писатели (поети) от различни поколения. Възрастта е неслучайно търсена от авторката. Тя съпоставя гледни точки за миналото, настоящето и бъдещето на България през погледа на млади и не съвсем творци. Различни политически, те са еднакви в искреността и болката си по днешния ден.

Оригинален за мен е и начинът, по който тези 45 действащи лица са обединени в четири части. Виолета Цветкова започва с "НЕсърдити старчета" - изповеди на 21 мъдреци на словото, сцената, филмовата лента, скулптурата. Подредени по азбучен ред, те имат някакво характеризиращо ги определение, което поражда любопитство. Само няколко примера: писателят Георги Данаилов е "сладкодумецът", актьорът Георги Русев - "щастливият /анти/герой", неговият колега Нум Шопов - "той, Краля!", режисьорът Тодор Динов - "любопиткото". Доживели преклонна възраст, те разказват по-малко за себе си и много повече за онова, което ги заобикаля и вълнува във всекидневието.

Тяхната възрастова противоположност са 7-те "НЕостарели любимци", отишли си непрежалимо рано, като режисьора Илиян Симеонов ("Да си отидеш на 45"), "лъчезарната" актриса Мариана Димитрова или най-младия, едва доживял 38 Дими от групата "Сленг" ("Живот х 2"). Популярността им приживе е наистина голяма, тяхната безкомпромисност в изкуството завидна.

Виолета Цветкова приключва книгата си, както я и започва - с 9 творци в зряла възраст - "НЕзабравени вдъхновители". За силата и смелостта на техните изказвания бих ги определила като бунтари. Сред тях са "тщестлавният националист" историкът Божидар Димитров, "забраненият" кинорежисьор Иван Терзиев, "дамата на думите", преводачката Жана Николова-Гълъбова. Всеки от тях е бил жертва на цензура, обвинения и забрани по времето на социализма.

Впечатляващо е и как авторката "облича" интервютата си - тя започва с това къде, кога и как се е срещнала с героите си, в кое издание е публикувано интервюто и завършва с възхищение и благодарност, следи ги дори и години след разговорите си. Това безспорно оцветява изложението. Освен класическите въпрос-отговор, тя прибягва и до други похвати.

Поради невъзможност за личен контакт журналистката разпитва актрисата Домна Ганева за съпруга ѝ актьора Николай Бинев ("Неразделните"). Актьорът Стефан Данаилов ("Пигмалион от новия век") е видян през погледа на актриси, с които е играл в киното и театъра. Поетът Любомир Левчев ("И осанна, и разпни го") ѝ дава вече написаните отговори, вместо да диалогизира с нея. Режисьорът Захари Жандов ("Влюбеният в киното") пък предпочита изповедалния монолог, за да разкаже за филмите си. Авторката е респектирана от събеседниците си, говори им на "ви" и само с режисьора Рангел Вълчанов ("Цял живот шоу") си позволява (във второто си интервю, десет години след първото) да премине на "ти".

Актьорът Иван Кондов ("Чудакът") има прекрасни спомени от дебюта си в "На малкия остров" на същия Рангел Вълчанов, отбелязва и великолепния сценарий на поета Валери Петров ("От рода на хвърчащите").

Той пък разказва за пиесата си "Театър, любов моя", писана специално за Славка Славова и Таня Масалитинова ("Без тъга"). Актрисата също говори за тази пиеса. Нейната колежка Стоянка Мутафова ("Смях и достолепие") разказва премеждията си в Чехия при снимките на "Езоп" на Рангел Вълчанов. Тя, разбира се, не може да пропусне и колегата си Георги Калоянчев ("Без преструвка"), който пък е "автор" на прякора "Усмивката" на своя приятел Никола Анастасов ("Усмивката на Сатирата").

Сатирикът разказва с благодарност как поетесата Леда Милева ("Специалната") като директор на БНТ е съдействала да се постави в България мюзикълът "Човекът от Ла Манча", в който Анастасов заедно с Коста Цонев ("Без страх от летене") правят едни от най-добрите си роли. Оставям на читателите удоволствието да се поровят и открият и други препратки.