"Може да загубим свободата на словото": Даниел Келман представи последната си книга в София
Германският писател Даниел Келман, получил световна популярност с романа "Измерването на света", представи в "Гьоте институт" в София последната си книга "Светлина и сянка", издадена от изд. "Колибри" през есента на 2024 г. Тогава той трябваше да бъде част от журито на кино-литературния фестивал "Синелибри", но не успя да пристигне в България по здравословни причини. Сега обаче Келман успя да се срещне с българските си читатели, за да разкаже повече за новия си роман.
Той представя историята на един от най-великите режисьори на своето време - Георг Вилхелм Пабст, който успява да стигне до Холивуд, но решава да се върне за кратко в родината си Австрия. Министърът на пропагандата в Германия обаче го кани в Берлин с намерението да използва популярността му за свои цели, а Пабст не отказва предложението и предоставя таланта си на диктаторския режим, който иска да управлява света и чрез изкуството, пише в анотацията на книгата.
"Въпреки че романът се приема като политически, аз по-скоро исках да пиша за времето на експресионизма в киното в Германия. |
Бях запленен от света на нямото киното, тези гениални филми от 20-те години, които са толкова напредничави, луди и изпреварили времето си. Мисля, че "Кабинетът на доктор Калигари" е най-добрият филм за всички времена", заяви Келман. Привлечен от невероятната история на австрийския режисьор Георг Вилхелм Пабст, писателят решава да го превърне в главен герой в книгата си.
С нея той иска да покаже не войните и престъпленията по време на Третия райх и нацистката власт, а ежедневието на хората тогава. Чрез образа на Пабст той прави проверка на моралните им принципи.
| "Единственото нещо, което има смисъл, е голямото изкуство и за него всички средства са оправдани", цитира Ницше Даниел Келман по време на представянето. |
"Светлина и сянка" за мен в момента е един от най важните романи за времената, в които живеем - каза Светлозар Желев, който беше модератор на литературната среща. - Като човек, роден по времето на социализма и израснал в него, си спомням достатъчно добре нещата, които се случваха. Виждам по абсолютно същия начин и случващото се по времето на нацизма с цялото отношение между държавата и творец, как държавата го смачква, унищожава го, както се случва с много от героите в тази книга. Има и бездарни творци, които заради своята лоялност към режима са издигнати и превърнати в култ."
Една лична история за "Тил" на Даниел Келман
Желев добави, че ако историята се постави сега, в XXI век, във времената, в които живеем, тя може да изглежда достатъчно актуална. "Виждаме творци, които правят компромиси, за да могат да правят нещата, които харесват, за да успяват да реализират творчеството си, и съответно творци, които са смазвани и изтласквани. Все още говорим за времената на демокрация, която ние смятахме за абсолютна даденост. Но в крайна сметка го виждаме не само в България, а и по света." Желев заяви, че за него тази книга е пророческа, още повече че е писана преди три години.
Келман добави, че, за съжаление, режисьорите зависят от тези, които финансират тяхното изкуство, и даде пример, че в Русия в момента има много, които се намират в ситуацията на Пабст. "Едни от най-добрите филми, които сме гледали, са правени по време на диктатура - добави писателят. - Не може да се създадат правила и да се каже докъде може да стигне този компромис. Преди си мислех, че ние в Западна Европа имаме свобода, но сега започвам да си мисля, че това не е така."
Според Келман това, което се случва в Америка, е епохален срив, епохална промяна, защото правителството се опитва да я направи безправова държава.
| "Наистина може да загубим свободата на словото и след 20 години ще си спомняме за нея с носталгия." Писателят нарече "невротично и налудничаво" положението в Германия, където предстоят избори. |
"Много ме притеснява тенденцията, че крайнодесните партии са произраелски. Това е моделът на тези партии и начинът, по който идват на власт. Като Льо Пен, която обвинява Макрон в антисемитизъм - обяснява Келман. - След десет години ще има ограничения и обществата ще бъдат разделени. Много е опасна ситуацията."
Писателят обяви, че работи по филмова адаптация на последната си книга, но предвид политическата обстановка в Германия и Австрия, не знае дали няма да срещне трудности.
Проф. Оливер Лембке: ХДС вече не е партията на Меркел, а на консервативния Мерц
В литературната среща се включи и преводачът на книгата Жанина Драгостинова, която започна шеговито с думите: "При среща с живи автори имам един голям кошмар някой да попита нещо автора и той да каже: "О, аз такова нещо не съм писал."
Тя разказа, че първият ѝ досег с Даниел Келман е бил на негова лекция в Берлин малко след излизането на книгата "Измерването на света", но едва тази вечер се срещат на живо и се запознават. На въпроса дали е имала трудности по време на превода Драгостинова заяви, че може би е имало, но те се забравят, и призна, че той е един от авторите, с които се смее на глас, когато превежда.
"Той сега каза, че този роман е по-дълъг. Аз усещам книгите с върховете на пръстите си, понеже съм започнала да пиша на пишеща машина, каквито вече няма, и съм свикнала да блъскам по копчетата. Затова в момента, в който започна да усещам болка по върховете на пръстите, знам, че романът вече става прекалено дълъг, а при него не е така. Всичко свършва, преди да усетя болката, т.е. той наистина е улучил размера, който може да държи читателя в напрежение."
Жанина Драгостинова каза още, че по-скоро предизвикателство за всички преводачи е било заглавието на романа "Светлина и сянка", защото оригиналното на немски е Lichtspiel и то няма точен превод. Затова в различните държави го превеждат по различен начин.
Колкото до самата книга, тя също я припознава като роман за нейното поколение. "По едно време обаче си казах, че всъщност това е една любовна книга, в който един мъж, който притежава всички качества да бъде харесван, е изоставен не от една, а от три жени", допълни тя.
Според Светослав Желев този роман дава възможност на читателите да се върнат към паметта и да помнят нещата, които могат да се случат, защото те са се случвали. "Защото все повече се сблъскваме с това отрицание на миналото, което ни кара да забравяме какво всъщност се е случило. Така че това е една книга, която поддържа именно тази важна памет", добави той на финала.