- Желанието за четене и пълноценното участие в живота имат общ корен, или корени. Близо до верния отговор е: удоволствието. И защото постепенно разбрах, че всекидневният живот, дори когато в някои моменти превъзхожда четенето - независимо дали с баналността, трудностите или драматизма си - преживяното в книгите и онова, което всекидневно ми се случва, лесно се смесват.

- Следя литературния печат, чета литературна критика, имам приятели, които споделят моята страст към книгите и споделят своите открития.

- Сравнително рядко чета легнал. Предпочитам да седя. Но на бюрото само трупам книгите. Имам любим фотьойл, в който чета полулегнал.

Ще изброя някои от заглавията, които сега са на бюрото ми: "Salinger" - David Shields, Shane Salerno, "Битката за Испания - историята на гражданската война" от Антъни Бийвър, "Ще се върна за теб" от Кристин Димитрова, "Уви, не съм светица", стихове от Емили Дикинсът в превод на Люба Константинова, "Просто живях" - литературната анкета с Радой Ралин, направена от Вихрен Чернокожев, "Световъртеж. Чувства" от В.Г. Зебалд в превод на Стоян Гяуров, "Tell me how long the train, been gone" - James Baldwin, "Седем разговора с Хорхе Луис Борхес" представени от Фернандо Сорентино.

Чета на етапи, навлизам в някоя книга, оставям я, отново се връщам към нея. Зависим съм от моментното си настроение. Чувствам угризения, че си забраних да прибавя още няколко заглавия, но и без това станаха много.

- "Равелщайн" и "Херцог" от Сол Белоу, прочетох ги една след друга. И макар да са различни, оставиха ми общо впечатление от събитията и размислите свързани с основните герои. От радостите и депресиите им, от болестите, влюбванията и разлюбванията, и от примирението, че в живота е възможно всичко да им се случи, и затова трябва да го приемат, даже когато е нежелано и неприятно.

- Обичам интимното усещане над разтворената книга. Началото прилича на взиране в дълбок кладенец. Независимо дали очаквам да разбера какво следва по-нататък, или ще потъна в чужди мисли и преживявания. Чета в обществения транспорт, случвало се е да отваря книга за някой и друг ред и на светофара, докато чакам в колата да светне зелено. Избягвам повторенията, ако е възможно, и с удоволствие повтарям отново и отново нещо, което ми е познато и дори любимо. По този начин подчертавам безразличието си към ритуалите.

- Книгата ми за четене още е на хартия. Чета отделни стихове и разкази в електронните литературни сайтове, ако нямам книга от автора.

- Чета с известни усилия, но и с доза удовлетворение, на английски, испански и руски.

Добрият превод представлява тържество на българския език, така го приемам. Например превъзходните преводи на Иглика Василева. Но не само нейните, разбира се. Биографичната книга "Salinger" беше излязла на испански и дълго се колебах дали да я купя. Доволен съм, че се въздържах, защото скоро я открих на английски.

Стиховете предпочитам да са в оригинал. За съжаление понякога ми се струва, че са писани на непознат език. Тогава се сещам за Биньо Иванов и неговите стихове. Как ли ги разбира чужденецът, ако е на моето място?

- Ще припомня, че обикновено чета за удоволствие. Най-общо, това е, което очаквам от книгата. Съзнавам естествено колко са разклонения на тази дума: емоционално преживяване, интелектуално приключение и предизвикателство. И винаги без да обръщам внимание на всичко онова, което научавам докато живея с текста.

- Чета почти всеки ден стихове и разкази. Понякога попадам на интересен роман и за дълго не се откъсвам от него. Преди време четох в продължение на един месец "Битие и Време" от Мартин Хайдегер в превод на Цочо Бояджиев. Имам намерение да я прочета поне още веднъж.

- Не мисля, че има най-добра книга. Добрите книги са различни и не би трябвало да се сравняват.

- И аз като бившия премиер харесвах Винету, Поразяващата ръка, Олд Шетърхенд и Леля Дрол, доколкото си спомням. Тогава съм бил 12-13-годишен. По-късно влязох в серия от последователни влюбвания: Белю Пушилката, Пат Глендън, Кулау Прокажения, Белимецът, Шибил, Доктор Равик, Хари Халер, Йозеф Кнехт, Тонио Крьогер, Аурелияно Буендия...

Любимият ми литературен герой притежава подобни качества, доколкото могат да бъдат събрани в едно човешко същество. Напоследък, спомням си, бях влязъл под кожата на Херцог, който не прилича на никого от тях, но чувствах близки неговите любовни и битови разочарования, както и на житейския му ентусиазъм, в продължение на доста време.

- Четях с огромно удоволствие коментариите на Тони Филипов в "Из дневниците на един луд", както и на Веселина Седларска от "Редута". Препрочитам Цвета Трифонова, Вихрен Чернокожев, Божидар Кунчев, които са литературни историци.

Сред любимите ми поети са Александър Вутимски, Александър Геров, Николай Кънчев, Атанас Далчев, Биньо Иванов, Иван Методиев, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Амелия Личева, Златозар Петров, Румен Леонидов, Ани Илков... Чел съм сценариите на Константин Павлов, гледал съм и филмите по тях.

- Ще излъжа, ако кажа, че ги съхранявам. Не полагам кой знае какви грижи. Имам пет-шест дървени библиотеки, превърнал съм и мазето в библиотека, сравнително суха и безопасна. Отдавна трупам новите си книги по пода. Харесва ми да се ровя в тези купища, откривам толкова изчезнали или забравени заглавия.

- Чудя се. Може би "Равелщайн".

- Чак до сълзи, не ми се случва. Отново същата книга.

- Една книга на Биой Ксарес на испански. Отдавна имам интерес към този автор, издал книги заедно с Борхес, и признат от него като един от най-добрите световни писатели. За съжаление текстът ми се стори прекалено труден и го отложих за неопределено време. Всъщност книгата не ме разочарова, разочароващо беше собственото ми безсилие и нивото на моя испански.

- Всеки автор, независимо от желанието, героите и сюжетите, описва парчета от своя живот. Най-общо, видимата му част, и тази, за която само той и основните персонажи от книгите му знаят. Който и да напише биографията ми, ще е някакъв друг, трети или дявол знае какъв живот.

- Не се сещам за такава книга. Обикновено чета книги, към които имам интерес още преди да започна четенето. И ги прочитам до края.

- "Приключенията на добрия войник Швейк през Световна война". Приятелят ми поетът Вичо Балабанов я знаеше наизуст. Толкова се възхищавах от всичко, което цитираше, разказваше, влизаше в ролята на различните герои, че се страхувах да я започна. Опасявах се, че без Вичо усещането няма да е същото.

- Препрочитам основно стихове. Освен вече изброените автори се чувствам задължен да добавя Сезар Валиехо, Фернандо Песоа, Константинос Квафис, Йосиф Бродски, Марина Цветаева, Ана Ахматова, Збигнев Херберт, Рутхер Копланд, Адам Загаевски, Ришард Криницки... Има, разбира се, и още доста други.

- Смятам, че между 18 и 20 години вече бях си изградил известен литературен вкус. Знаех кое ми харесва, и какво не мога да понасям. Добавях непрекъснато нови заглавия от прочетени книги, но не смятам, че съм претърпял кой знае какво развитие. Дори, мисля, и не исках. Приличаше ми на предателство.

- От анализа на любовните писма, които Кафка пише през целия си живот, като начин да избегне каквото и да било реално действие, разбрах как той успешно ги превръща в част от бюрократичната верига, сред стените и лабиринтите на която героите му се лутат: следени, съдени, осъждани.