Притеснявам се, докато паркирам пред имението на Дюпон. Трябва да очаквам с нетърпение празненството за рождения ден на Хана тази вечер, но от известно време насам нещата между нас не са същите и ми е все потрудно да пренебрегвам този факт. До сватбата ни остават само няколко седмици, а всеки проблем, с който сме се сблъсквали досега, изглежда само се задълбочава.

Може би просто усещам някакво разколебаване, но имам чувството, че е нещо повече от това. Част от мен не спира да се чуди дали единствената причина, поради която изобщо започнахме да се срещаме, не беше мисълта, че в крайна сметка всичко трябва да завърши с уреден брак помежду ни. Макар че... така ли е наистина? Жената, за която родителите ми искаха да се оженя, беше Рейвън. Ако не бях... ако не беше онази нощ, щях ли да се оженя за Рейвън?

Прокарвам ръка през косата си и си поех колебливо въздух. Вече е без значение. Няма връщане назад във времето и независимо дали съм размислил, или не, трябва да се оженя за Хана, ако искам да запазя работата и наследството си. 40 Изправям се, докато слизам от колата, чувствайки се странно и не на място. Напоследък не съм на себе си и не знам защо. И не става въпрос само за сватбата. А за нещо много повече от това. - Ерис!

Вдигам поглед и виждам бащата на Хана, застанал до вратата с широка усмивка на лицето. Мина доста време, откакто се видяхме за последно, и не се съмнявам, че има хубава бутилка уиски и е готов да я сподели с мен. Що се отнася до бъдещия ми тъст, откровено заявявам, че съм ударил джакпота. Той наистина е много приятен човек и бързо се превърна във втори баща за мен. Така отсъствието на собствения ми баща се понася малко по-лесно.

Болката от внезапната загуба на родителите никога няма да изчезне, но с времето някак започваш да я приемаш. - Артър. - Стискам ръката му, преди да ме въведе, посреща ни смях, докато се насочваме към вътрешния двор отзад. - Как върви работата, синко? Почти не те виждам в последно време. Ще останеш у нас тази вечер, нали? Кимвам. - В работата беше доста натоварено, но си освободих уикенда. Хана вдига поглед, когато се приближавам към нея с подаръка за рождения ми ден в ръка.

За щастие, тази вечер присъстват само няколко от най-близките ѝ приятели и семейството ѝ. Големите събития са твърде стресиращи и за двама ни, а напоследък това още повече натоварва връзката ни. Тази вечер е точно това, от което имаме нужда. Обгръщам я с ръка, навеждам се и я целувам леко по бузата. - Здравей, Хан - промърморвам, преди да се отдръпна и да вдигна подаръка за рождения ѝ ден. 41 - Ерис - отвръща тя и се усмихва. - Нямам търпение да видя какво е!

Приятелите ѝ я заобикалят, докато отваря кутията, и всички се вълнуват. Всички приятелки на Хана също са актриси, така че никога не мога да разбера дали реакциите им са истински и неподправени, или не. - Красиво е - казва тя. - Ще ми помогнеш ли да го сложа? Кимвам и вземам колието от ръцете ѝ и го закопчавам зад врата ѝ. - Изглежда зашеметяващо на теб - промълвявам, въпреки че мисълта ми се връща на Рейвън, когато го пробваше на шията си.

Тя ме поглежда в очите и се усмихва. - Чудех се защо се въртят папарашки снимки на теб и Рейвън. Появата на двама ви в бижутерския магазин предизвика наистина странни слухове. Оказа се, че е било заради това. Кимвам. Откакто Рейвън стана известна, спря да излиза толкова често и разбирам защо. Медиите полудяват, когато я засекат навън. Напоследък я виждам само в имението Уиндзор или когато е с Хана. Славата не ѝ се отрази така, както промени Хана - напротив, дори я направи още по-затворена.

Приятелките на Хана я наобикалят, докато им показва колието си, а аз въздъхвам, отстъпвайки крачка назад. Толкова рядко се случва тя да има свободна вечер с най-близките си, че съм повече от щастлив да я оставя да ѝ се наслади. В края на краищата ще имам цяла нощ с нея. Вземам си питие и се отправям към висящата люлка в ъгъла на помещението, изобщо не се изненадвам, когато виждам Рейвън да седи на нея, забила очи в таблета си. Без съмнение рисува нови модели за модната си марка и аз се усмихвам на себе си.

Сядам до нея, побутвайки люлката да се залюлее, тя вдига поглед и очите ѝ намират моите. - Ерис. Има нещо в начина, по който винаги произнася името ми. Усещането е различно. Някакъв странен вид пристрастяване. - Защо седиш тук съвсем сама, кексче? Тя се засмива, звукът е топъл и приятен насред фалшивия смях, носещ се около нас. - Наистина ли ще ме наричаш така до края на живота ни? Кимвам. -

Все още много живо си спомням ключодържателя ти с формата на кексче, тениската, значката на чантата ти. Наистина си падаше по кексчетата. Тя ме поглежда, но в изражението ѝ няма и грам злоба. - Бях на четиринайсет и минавах през такава фаза. Предполагам, трябва да се радвам, че не се запознахме, докато бях в емо периода си. Това щеше да е катастрофа. Усмихвам се и поглеждам към вечерната рокля, която рисува. Винаги ме е изумявало колко е талантлива. - Не отговори на въпроса ми - напомням ѝ. - Защо седиш тук сама?

Не трябва ли да празнуваш със сестра си? Рейвън заключва екрана на таблета си и се обръща, за да ме погледне. - Опитах. - Гласът ѝ леко потреперва и тя се усмихва някак насила. Да, със сигурност е опитала. Винаги го прави. Никога не ми е било ясно защо, но родителите ѝ винаги са предпочитали Хана, превръщайки я в център на цялата си Вселена. Запознах се с Рейвън, когато тя дойде на семейна почивка със Сиера, защото родителите ѝ отменили ваканцията си, за да придружат Хана на прослушване.

Отношението на Хана към Рейвън е същото. Тя приема сестра си за даденост и мисля, че го знае. Рейвън организира почти всеки детайл от сватбата ни и дори тази вечер e тук, защото знае, че Хана ще се разстрои, ако изобщо не се появи, но Хана не полага никакви усилия сестра ѝ да се почувства част от празника ѝ.