"Самата аз": дневниците на Катрин Деньов излязоха на български

Дневниците на иконата на френското кино Катрин Деньов, които си е водила от години, излязоха на български език, съобщи издателство "Кръг". Книгата е озаглавена "Самата аз". Преводът е на Гриша Атанасов, а корицата - на Милена Вълнарова.
Деньов (82), наричана "Ледената кралица" заради деликатната й красота и хладните маниери, има забележителна кариера - близо 70 години е в кино с над 100 роли.
"Емоционалните преживявания на актрисата, сложните ѝ отношения с режисьорите и колегите, съкровените ѝ мисли и усещания насред главоломния ѝ успех - това е фокусът в "Самата аз" - разказват от "Кръг"
Публикувани са записките, които актрисата си е водила между часовете усилена работа по филмите "Тристана" на Луис Бунюел, "Танцьорка в мрака" на Ларс фон Триер, "Индокитай" на Режис Варние и други шедьоври на киното. Сред тях е и сниманият у нас "Изток-Запад", който предоставя ценен, макар и малко тъжен поглед към 90-те години в България през погледа на актрисата.
"От записките ѝ може да се научи много и за деликатната ѝ връзка с децата ѝ, както и с любимата ѝ по-голяма сестра Франсоаз Дорлеак - също актриса, загинала при автомобилна катастрофа едва на 25 години. В края на "Самата аз" е публикувано и пространно интервю, в което Деньов прави още интересни признания пред френския журналист, режисьор, сценарист и кинокритик Паскал Боницер", допълват от издателството. |
В интервюто актрисата казва, че докато си е водила дневниците, никога не си е помисляла един ден да ги публикува.
"За мен това са по-скоро лични бележки, което обаче не ми попречи да се самоцензурирам, защото съм доста критична и дори и тук има неща, които предпочитам да не казвам - признава тя. - Даже да изглежда безобидно, може да се окаже, че е жестокост, която не допринася с нищо. Не става дума да захаросваш истината, а просто, че силата на писаното слово може да е нещо ужасно, ужасно... Писаното слово наистина е гравирано върху хартията като върху мрамор. Можеш да съжаляваш за него, можеш да го отричаш, можеш да кажеш, че е било отпечатано без твое съгласие, можеш да твърдиш, че думите ти са били изопачени, но когато е написано, то вече е написано. Отпечатаното има стойността на окончателна истина. И тази стойност на истина трае отвъд всичко, което можем да си представим."
Деньов е печелила наградата "Сезар", била е номинирана за БАФТА и "Оскар". Участвала е в над 120 филма, като най-известните са "Шербургските чадъри", "Последното метро", "Глад", "Индокитай", "8 жени", "В двора".
Откъсът е предоставен специално за читателите на "Дневник" от издателство "Кръг".

Снимка на деня: Катрин Деньов на афиша за кинофестивала в Кан
Из "Самата аз" от Катрин Деньов
"Танцьорка в мрака" (1999)
28 юни
Скоро приключваме в този декор, ще е добре за ушите. Но каква фабрика! Всички машини работят и във всяка сцена, където и да е, всеки от нас, включително танцьори и техници, си има нещо за правене. Същински пчелен кошер. Бясна съм на себе си за тази сцена във фабриката, без репетиция, както обикновено, а аз трябва да съм ядосана там. Съвсем посредствено, недостатъчно освободено от текста.
Защо винаги трябва да бъда приблизителна в това? Невъзможно ми е да го заучавам точно. Дали е от мързел? От страх да не звуча механично? Често си мисля за Андре Тешине и онази ужасна сцена от "Крадците" в Лион; той едновременно грешеше и беше прав, но аз бях толкова наранена.
Трудно е да се подготвяш с Ларс - трябва да си на разположение наоколо през цялото време, но да си зареден да започнеш на мига, без да подготвяш нищо, и да си в осмоза с него, да го следваш. Интерактивно. Накратко, не се гордея много с този ден. Чувствам, че е доволен, но нищо повече. Настоявам да поговорим преди закуска и той ми казва, че така или иначе ще остави минималното, диалогът на места не бил много добър, прекалено обяснителен бил вероятно заради превода на английски. Затова и иска да се откъснем от него, да импровизираме.
Обожавам тази стая в "Адмирал", гредите, простотата на обзавеждането, гледката към пристанището и към кораба "Краун ъф Скандинавия", който всяка вечер отплава за Швеция. Пространството също, тъй като хотелските стаи често са претрупани с безполезни мебели, за да е като at home*, задушаващо. Моята свещ, няколко красиви гравирани вази, малка възглавничка и китка цветя. Толкова.
Връщане от Париж на 5 юли. Ларс е там, на летището, чака Вибеке, продуцентката. Не е снимал, съкрушен е от тези конфликтни и насилствени отношения, разбил е един телевизор. Бьорк го е нарекла страхливец, миналата седмица - насилник, а този понеделник не е рабо¬тил. Вибеке се връща спешно от Италия. Среща на върха тази вечер при Бьорк в около единайсет часа. Той ми казва, че нещата малко са се успокоили, утре тя щяла да снима.
Понеделник, 12 юли
Осем часът, в студиото. Подготовка, а след това новината: тя няма да дойде. Искала да има final cut** за музикалните сцени. Нейният английски агент ù казал да не идва в студиото, докато той не се договори - изглежда, без да е наясно, че по договор няма това право. Какво несъобразяване с продукцията, трийсет и петима танцьори дори и днес - как е възможно това? Мога само да си представя Бертран, моя агент, ако го събудя в шест сутринта, за да отправя подобно искане. Свикнала е да бъде в центъра на нещата и иска да контролира всичко.
Около единайсет часа в кафенето на студиото всичко е договорено. Но първо адвокатите трябва да установят правата върху музиката. Дали тя ще продължи да се снима, или не, кой какво притежава. Няколко часа по-късно Ларс пристига в трескаво състояние, търсещ решения; все още му трябват поне осем дни, за да е сигурно, че филмът ще бъде почти завършен, което е и малко, и много. Виждам го притеснен, наранен, отвратен, а след това и бесен.
Дори мислим да използваме дубльорка и специални ефекти, за да заснемем сцената в съдебната зала. Казвам, че щом може да се направи филм с актьори и анимация като "Кой натопи Заека Роджър", защо в огромния материал, който той навярно има, да не се вкара глас зад кадър. Всички песни вече са записани. В крайна сметка останалите сме доста ядосани и се стремим да се подсигурим.
Вибеке изглежда много разтревожена, но не е твърде ожесточена към своя агент. Немислимо е в нормален контекст, но исторически погледнато, изглежда, че в основата на днешната ситуация стои латентен конфликт от самото начало. Колебанието на Бьорк, отказите ù, после обезкуражаването на всички подир цяла година, отказването ù, а накрая приемането въпреки всичко това, подписаният договор - но предвид личността ù, цялостната отдаденост на всичките ù проекти и силата ù в писането на музика Борба на сили е, разбира се, но също и въпрос на компромиси, като всичко е по¬ложително до определен момент. Музиката ù е прекрасна и толкова оригинална, но се налагат и много обсъждания, които са трудни за понасяне от човек, свикнал винаги да работи сам.
Предлагам аз да поговоря насаме с нея в едно кафене, ако това би било от полза, но всъщност нямам особено желание. Разделяме се следобед, като оставаме свързани чрез телефоните си. Шефът на звукозаписната ù компания се чака от Лондон. Той е по-рационален човек, струва ми се. Аз се мотая навън - кафе, телефонни разговори, чакане; настроението ми спада с всеки изминал час, всичко е абсурдно, безумно и толкова тъжно.

"Киномания" ще отбележи годишнините на Катрин Деньов, Робърт де Ниро и Жерар Депардийо
Бях предложила на Вибеке да оповестим цената на един снимачен ден, или дори на половин снимачен ден, с надеждата Бьорк да осъзнае сериозността и усилията, свързани с това. Но не! Тя дори попита за цената при нарушение на договора. Може ли да си позволи финансово това безумие? Не съм много сигурна. За дванайсет милиона долара трябва да се работи много.
Дълга дискусия вечерта. Ларс най-накрая се съгласява да отиде при нея. Остава до единайсет часа, когато, изглежда, е постигнато споразумение. На какво основание? Не знам.
Дори взаимното съгласие бе отхвърлено от всички, а е вярно, че това не е приемливо за режисьор като него. Дали работата ще се възстанови утре?
Репетиции сутринта и снимки следобед.
Вторник, 13 юли
Доста съм демотивирана и нямам желание да правя каквото и да било.
Бьорк пристига в около единайсет часа, нищо необичайно, но нито дума като обяснение или извинение пред мен или някой друг, нито дори минимален опит за това. Не можеш да очакваш нищо логично от нея, трябва да я приемеш такава, каквато е - дива и уникална. Вече не искам да разбирам, желанието ми е пречупено.
Знам, че отсега нищо няма да е както преди, и това е несправедливо, тъй като атмосферата, настроението на всички и единството около Ларс бяха несравними, струва ми се. Според мен проблемът е може би в това, че сърцето на филма е той. Струва ми се, че за нея е трудно да приеме впечатлението, както би се изразила, че изживява кошмара от "Бебето на Розмари". Всички толкова очарователни, сърдечни, усмихнати - а тя изправена пред тях, пред тези "чудовища".
Какво да кажа? Почти всеки в нейното обкръжение вероятно мълчаливо одобря¬ва решенията ù. Настроения, желания, неумолими откази... Тя е ирационална, неуправляема. Що се отнася до мен, всичко е приключило и нищо не може да поправи този разрив. Ларс е облекчен от петък насам.
16 юли
Сцената преди обесването е заснета.
Страшно тежка. Ларс също е много разтревожен и притеснен, все така заради Бьорк. Как ще реагира тя? Може би ще се срине. Той иска да рискува колкото се може по-малко, в случай че има да снима само веднъж, никога не се знае. Помоли ме да дойда час по-рано, за да може всичко да се отработи, тъй че Бьорк да пристигне и да снима веднага - без репетиции, както обикновено, разбира се - тази сцена, която е много трудна и за мен.
Не смятам, че той иска да мисли и за това, има си достатъчно грижи покрай управлението на исландката. Както обикновено аз съм онзи малък войник, на когото трябва да може да се разчита, нося отговорност, искам всичко да се получи, каквото и да става - често за доброто на филма. Спомням си как дълго след заснемането на Le Sauvage ("Дивачката") Жан-Пол Рапно говореше за съжалението си, че е трябвало да отделя повече време на Ив Монтан, който можел да бъде източник на проблеми, и че ме е позабравил.

Фотогалерия: Брижит Макрон, Катрин Деньов и Карла Бруни-Саркози сред гостите на "Сен Лоран" и "Диор"
Същото е и днес - Ларс разчита на мен, но не може да ми отдели много време. Аз не съм източник на проблеми, а един режисьор е малко като летящ пожарникар - трябва да хвърчи към най-неотложното. Доста тъжна констатация; почти приключих, а не влязох истински във филма, може би имаше твърде много спирания и тръгвания и бързо снимане с малко сцени, по-скоро ситуации. Ларс беше много нервен в деня на сцената с обесването, а след това приключихме рано.
Малко кадри, дълги и свързани, всички хора от апаратната - много доволни, Ларс се усмихва с фалшив цинизъм. "Това е добра терапия, нали", казва ми. Но си отдъхва: щом тази сцена е заснета, каквото и да стане до края, може да се оправи. Още две сцени в стаята за свиждания, и това ще е всич¬ко за мен. В студиото в Копенхаген Ларс най-сетне пристъпва към снимането на Бьорк. Това е преди всичко историята на Селма, ние сме само нейни партньори, така че се надявам накрая да не се окаже твърде неуравновесена за филма.