Любослава Трайкова е работила като редактор и сценарист. Нейни разкази са публикувани в "Литературен

вестник", "Granta България", "Следва", "Страница" и др. Сред финалистите е на телевизионния риалити формат "Ръкописът". Издателство "Жанет 45" издава сборника "Корени и светила".

ЧОВЕКЪТ БЕЗ ТЕЛЕФОН

Ако имаше телефон, щях да ти кажа, че когато настъпи апокалипсисът, всички ще умрем от смях. Мхм, има вариант хуморът да спаси и този, и онзи свят. Не мога да те докосна. Според Естер Перел хуморът е най-лесният начин да се приближиш до някого, без да го докосваш. Веднъж се шегувахме, както мразиш телефони, колко яко би било, ако умреш, именно това да те накарат да правиш, да бъдеш нечия секретарка, ангелска, дяволска.

Припомних си това, докато се взирах в картичката, която ми изпрати преди години от Порт Лигат. На нея е изобразен падналият ангел на Дали с нозе, оголени до кости, с птичи нокти, а те продължават да растат и след смъртта, косата също, следователно новата ти прическа ще се скапе за отрицателно време. И този ангел, моля ти се, е с приведена глава и рови в празните чекмеджета на тялото си, те са поникнали от гърдите му, гениталиите, дървени са. Неизменно този образ засажда у мен грудката на съмнението, че ако имаше телефон, никога не бих ти казала това, което току-що казах...

Ако имаше телефон, щях да ти кажа, че бих нарисувала друга картина. На същия този ангел, само че вместо чекмеджета в гърдите му има шайба. И той набира ли, набира цифрите, държи слушалката до ухото си, вечно свободен сигнал. От нула до едно и от едно до нула, шайбата се върти и се върти, сизифовски. Ако си в пещера, тихото повтаря ли само̀ себе си, докато не стане по-тихо, най-тихо, пещерно тихо?

Ако имаше телефон, щях да ти кажа, че ми липсваш. Неестествената тишина ме побърква. Разказвам ти как е минал денят ми. Мълчиш. И мълчанието ти ми липсва. Все още те чувам през осиротелите ти предмети от първа необходимост. Пия повече от обикновено, доста повече и понякога "Антропоморфният кабинет" ме заговаря с твоя глас. Не мога да сбъркам гласа ти.

Ако имаше телефон, щях да ти кажа, че след кутия цигари, половин литър кафе, три четвърти от древна стихосбирка, пуснат в тоалетното казанче спомен и постоянното чувство за отлагане отново съм тук, с угарките под ноктите, жълтите щори, плаващото работно време, сънотворните; съновиденията, изличени от отминаващото време между нас. Ще продължиш да ме привличаш, както земята привлича сухото перо, паднало, без птицата да забележи. Повтарям името ти на глас, като мантра пред ступа, като вожд, предизвикващ дъждове, като заклинание на мъртъв език, което ще ме накара да повярвам, че си тук, до мен. После се уморявам от реалността, а понякога дори заспивам.

Ако имаше телефон, щях да ти кажа, че жаднея по теб и тогава любовта е протекла стомна, натежало дърво, спукани капиляри. Идеята за нас - изгоряла крушка. Казваше ми: ще дойда по вода, ще утихна в теб като морска птица от далечен остров, с разрошени пера от вятъра. Повтарям си го на глас, за да не оставям тишината с погрешни впечатления, да не я карам да чака така, както аз чакам да ме спасиш от нея.