"Живописната Хърватия" на Ягода Маринич (откъс)

"Ягода Маринич е журналистка и награждавана авторка на романи, пиеси и есета. Родена е в Германия, но е с хърватско потекло." ("Ера")

И прави реклама на "прародината". А тук 40 % говорят за българите в трето лице и се мислят за френски графове.

• 4 2
• Докладване

До коментар [#1] от "Костадин Иванов":

Отиваш в Далмация - прекрасни исторически градове с ренесансова архитектура. Отиваш в Загреб - модерен, чист, централноевропейски град от австрийски тип.
Отиваш в българия - мръсотия, посредственост, архитектура - нещо средно между Анадола и Съветския съюз.
Защо някой би искал да рекламира това?

• 1 3
• Докладване

До коментар [#2] от "anonymous":

Ходил съм. Има и хубави, има и силно надценени неща.
Зашо не се замислиш какво правят родителите на писателката в немско, като е толкова хубаво?
Дали в България нямаше да е по-хубаво, ако 40% не бяха национални нихилисти?

• 3 1
• Докладване

Често минавах с кола през хърватия - когто пътувате от БГ, усещането е приятно, когато се връщате от европа - не чак толкова ...

• 0 1
• Докладване

До коментар [#3] от "Костадин Иванов":

Нищо по същество не каза. Загубено време.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#1] от "Костадин Иванов":

Остави Ягода Мариницх, тя пише главно на немски от Германия и е много активна по разни теми - виж h ttps://jagodamarinic.com/
А че Хърватия е красива спор няма, и то не само Далмация. Много австрийско влияние, голяма грешка след ПСВ че ги дават на Югославия.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#6] от "daskal1":

Австрийско влияние? Повечето се правят, че не говорят немски, сръбски изобщо не разбирали. Да нямат общо със сърбите, всичко голямо при тях е велико, включително и наливното пиво от половин литър. Велика бира?
Кълчат някакъв английски, но с това се разправят другите от групата.

• 1 0
• Докладване

До коментар [#7] от "Костадин Иванов":

Е, доста време е минало от ПСВ, днес всичко "професионално" го избива на "американска терминология".
Изкарвах някой лев като студент превеждайки за техници обслужващи полските трактори "Урсус" в Югославия, та получих някаква представа тъй като групите бяха съставяни по региони. Скоростна кутия за сръби е "меняч" на за хърватите беше "гетрибер".
Иначе имам приятел,професор в университета във Виена, който се гордее, че е от австрийските хървати и познава езика доста добре.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#8] от "daskal1":

Макар че средното ми е техническо, аз съм си филолог и се хиля на ужасиите, които историята нанася на езиците. Преди 35 години имаше сърбохърватски, сега хърватите не разбирали сръбски...
Още по-смешно е, че търсейки бърз развод със сръбския са направени недомислици.
Големият водопад на хърватски е Вйелики слап, а машинният превод го докарва до велик шамар, така било на английски.
Там си признавам, че умишлено не съм учил. Когато в 1990 рекоха, че без английски не може, аз се озъбих и реших да докажа обратното. Сега, докато пътувам, ползвам сръбски, немски и малко италиански, готов съм да включа на руски и турски, но английския все го прехвърлям на жената или някой от групата. В Хърватска имаше човек с английска гимназия, така че почти мързелувах.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#9] от "Костадин Иванов":

Смял съм се с глас на безуспешните старания на студенти полска филология да поискат чай от шафнера на вагона. А иначе сърби и хървати не се понасяха. Което не беше разбираемо за мен в началото беше защо български студенти се правеха на "югославяни" в Полша, но после проумях, че причината беше динарът, който по моите студентски години беше като твърда валута.

• 0 0
• Докладване