Издателство "Хермес" обяви, че на 18 март ще излезе новият роман на Костадин Костадинов "Последният войнишки император". Авторът - един от основателите на издателство "Пан", нашумя с романа си "Ловецът на пеперуди", отличен с наградата "Хеликон" (2022) и Национална награда "Елиас Канети" за 2023 г.

На фокус в "Последният войнишки император" е иманярството в България през втората половина на ХХ век. Главният герой е Васил Странджев - колекционер на златните римски монети, наричани ауреуси. Той е бил ятак на партизаните, десантчик в Съветската армия, но и политически затворник в трудововъзпитателното общежитие. Прякорът му е Императора.

В интервю, разпространено от издателство "Хермес", Костадинов разказва:

С Васил Странджев, по-известен с прякора си Императора, се запознах през есента на 1995-а. Той живееше в родопското село Тополка, а на мене ми се наложи да се заселя там с жената и децата, за да се грижим за болнавата ми тъща.

За първи път го видях един неделен следобед в селската кръчма. Заради горещото циганско лято бяха изкарали масите на площада. Императора играеше шах с магазинера, а четирима кибици наблюдаваха фигурите на дъската и вяло коментираха поредния ход. Пред всеки от групата стоеше запотена чаша с облак (коктейл от мастика и ментовка). Електрическите жици на главната улица приличаха на гирлянди - бяха натежали от безброй лястовици, които се събираха за пътя си на юг.

Седнах сам на съседната маса и си поръчах бира. В селото живеех отпреди две седмици и почти никого не познавах, но за Императора бях слушал какви ли не легенди - че е бос на иманярската мафия в България, че притежава несметно богатство, че е герой от Втората световна война и т.н. Тъща ми дори твърдеше, че е вещер.

И ето - най-прочутият жител на Тополка седеше на три крачки от мене - по потник и джапанки, с къси зеленикави панталонки, оръфани по ръбовете. Наливаше се с облак и безапелационно печелеше шахматните си партии.

По някое време, докато допивах втората си бира, примижал срещу мекото есенно слънце, по улицата откъм града се зададоха два черни мерцедеса, модел кубче, с тъмни непрозрачни стъкла. Движеха се бавно, почти безшумно, със запалени фарове. Обиколиха сухия фонтан до кметството и спряха пред кръчмата. От първия джип слезе дребно човече с дълга до средата на гърба коса. Беше с черни дрехи, а на краката му лъщяха каубойски ботуши с остри върхове и високи токове. Каубоят доближи масата на шахматистите и попита:

- Как да стигнем до къщата на Васил Странджев?

- Къщата ли търсите, или самия Васил? - ухили му се Императора.

- Васил търсим - троснато отвърна човечето.

- Е, намерихте ме. Аз съм.

- На тебе ли ти викат Императора? - попита каубоят, оглеждайки недоверчиво селския шахматист.

- Ъхъ! С какво мога да ви бъда полезен?

- Трябва да дойдеш с нас до Пловдив. Един човек иска да се срещне с тебе.

- Познавам ли го тоя човек? - попита Васил Странджев и изигра един ход с коня на шахматната дъска.

- Днес ще се запознаете.

- Днес не мога - вдигна глава Императора. - Днес ми е ден за шах. Нека вашият човек заповяда утре следобед вкъщи, ще го приема в кабинета си. Към три часа. А сега ще ви помоля да ме оставите да си довърша партията.

Каубоят отстъпи крачка назад, извърна се към джиповете и вдигна ръка с изпънат нагоре показалец. На мига от задната врата на втория мерцедес излезе двуметров гигант с напомпани мускули. И той беше облечен целият в черно, но не носеше красиви ботуши. Мъжагата се доближи енергично до масата и се изпъна демонстративно - широко разкрачен, с прибрани отзад ръце.

Тогава каубоят изведнъж доби кураж - с един замах помете фигурките от шахматната дъска и кресна на Императора:

- Тръгвай веднага! Имам заповед да те заведа в Пловдив. Ако трябва, ще те закарам насила.

- Разликата между нас двамата е, че на мене никой не може да ми заповядва - усмихна се Васил Странджев, без да става от стола си.

Думите му вбесиха човечето с каубойските ботуши. То замахна с отворена длан и зашлеви шумен шамар на Императора. Удари го подло, отзад по тила.

В тоя миг не можах да се сдържа и скочих на крака, стиснал юмруци. Столът ми падна с трясък.

- Сядай си на мястото, момче! - скара ми се Императора. - Мога и сам да се оправя.

Той бавно се надигна от стола, събу внимателно джапанките и се обърна към чернодрешковците:

- Трябва да проявявате повече уважение към белите ми коси - вече съм на шейсет и осем, пардон, на шейсет и девет. Заслужавате да ви дам един урок.

Докато говореше, Императора се озова очи в очи с гиганта. Тогава се чу гласът на каубоя:

- Прасни го!

Няколко секунди мъжагата продължи да стои като вцепенен, но щом осъзна, че заповедта се отнася за него, замахна яростно. Императора пъргаво се наведе, избегна крошето на гиганта, а после му нанесе къс, отсечен удар в диафрагмата. Двуметровият мъж изохка, преви се одве и веднага бе посрещнат от съкрушаващ удар с коляно в челюстта.

Огромното тяло се строполи назад като отсечен ствол на вековно дърво. После дойде ред на каубоя. Него Императора го просна с един-единствен десен прав в носа.

В тоя миг от джиповете изскочиха още трима здравеняци. Единият държеше в ръка пушка помпа - зареди я демонстративно и я насочи срещу нас.

Императора вдигна високо ръце и тръгна бавно към горилите.

- По-кротко, момчета! - каза, пристъпяйки. - Шефът ви е изпратил да ме заведете при него, за да правим заедно бизнес. Не ви е заповядал да ме убиете, нали? Вашите колеги ме предизвикаха и трябваше да се защитя...

- Легни по корем на земята, с ръце на гърба! - разпореди мъжът с пушката. - Ще ти сложим белезници.

- Добре, добре... - Императора приклекна, положи бавно върху земята едното си коляно, а после и двете длани. Пренесе тежестта си напред, сякаш се канеше да легне, но изведнъж се изстреля като спринтьор от нисък старт. Хукна бясно срещу мъжа с пушката и го блъсна с глава в гърдите - като бик. Оня отхвърча два метра назад и се просна възнак. Докато падаше, пушката му гръмна, а стотиците лястовици по жиците се подплашиха и разхвърчаха, шумно цвъртейки. Запищяха и алармите на колите от паркинга.

После пушката някак се озова в ръцете на Императора и той я насочи срещу последните двама необезвредени мъжаги. Каза им с леден тон:

- Да ви виждам ръцете! Искам да извадите пълнителите на пистолетите - вашите и на другарчетата ви по земята, и да ми ги хвърлите насам.

Ония безропотно се подчиниха, движейки се като на забавен каданс, някак театрално. Най-интересно беше оръжието на каубоя - огромен револвер с 25-сантиметрова цев. От него изпаднаха шепа патрони.

Междувременно битите се поокопитиха и взеха да се оглеждат наляво-надясно, учудени, че са се озовали на земята.

Следващата заповед на Императора гласеше:

- А сега се товарете на джиповете и си обирайте крушите! Само пушката ще взема за спомен.