До дни на книжния пазар ще излезе "Запленени от сцената" - новата книга на Огнян Стамболиев, обяви на сайта си издателство "Авангард принт". Тя съдържа портрети на оперни артисти, диригенти, хормайстори, художници и директори, работили в Русенската опера. В края на миналата година се навършиха 75 години от създаването й.

Рецензенти на книгата са проф. д-р Боянка Арнаудова и проф. д-р Румяна Каракостова.

По думите на проф. д-р Боянка Арнаудова книгата представлява мащабна панорама на десетилетията, в които Русенската опера, принципно на високо художествено ниво, представя и класически шедьоври, и образци на съвременното оперно и балетно, включително и българското, творчество. "И наред с документалността и обективността, особено ценно качество на книгата е и включването на лични спомени и впечатления, благодарение на което авторът постига емоционални описания на събитията", отбелязва Арнаудова.

Носител е на 16 литературни награди от Румъния, България и Молдова, лауреат на Румънската академия за превод, на наградите "Русе", "Златен век" и "Златна лира" за музикална критика. Редактор на алманаха "Света гора". Член на СПБ и ПЕН - България.

Николай Здравков (1923 - 1990) беше един от първите певци, които спечелиха славата на Русе като "певчески град". На Русенската опера той посвети своята изключителна дарба, младостта си, целия си живот. Името му се превърна в неин синоним, заедно с имената на Кирил Кръстев и Пенка Маринова, знаменитата "русенска тройка". Преждевременно пенсиониран от директора - диригент Георги Димитров, само месец преди неочакваната си смърт, той ни изуми с бляскавото си изпълнение на предсмъртната ария на Каварадоси от "Тоска" на концерта по повод 40-годишнината на института.

Роден на 10 февруари 1923 г. под духовния знак на Водолея в Брусарци, Ломско, в бедно работническо семейство, в ранната си младост Николай преминава немалко изпитания и лишения. Учи в духовно училище, работи като чиновник, пее в самодейността. От 1948 до 1953 г. има големия шанс да учи при двама големи педагози - тенора Илия Йосифов и сопраното Катя Спиридонова, като едновременно с това, за да се издържа, работи като солист в ансамбъла на МВР.

През февруари 1953 г. е назначен за стажант солист в Русенската народна опера, където само след два месеца, на 3 май, прави своя голям публичен дебют с трудната роля на Марио Каварадоси от "Тоска". За културната общественост в Русе, която е влюбена в Операта, гласовитият и темпераментен младеж, който притежава и представителна, красива сценична външност се оказва истинска находка!

Още с първите си спектакли и концерти стажантът Николай Здравков става безспорният любимец на всички русенци. На тази голяма и искрена любов той отвръща с взаимност и след няколко години, когато започва да се утвърждава в национален, а и в международен план, остава верен на театъра и града, въпреки че получава не едно и две съблазнителни предложения за работа на големи сцени (сред тях е не само София, но и Парижката опера).

Привързаността на Николай Здравков към Русе има и други причини - не само голямата любов на публиката. В операта работят директори, режисьори и диригенти от мащаба на Георги Чендов, Стефан Трифонов, Евгени Немиров, Михаил Хаджимишев, Руслан Райчев, Ромео Райчев, Борис Хинчев, Димитър Манолов, които разбират от музикален театър, обичат пеенето и певците - и най-главното: те са градители, защото по-късно в Русе, както виждаме и днес, ще се появят и рушители...

През дебютната 1953 г. младият артист извоюва първото си лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ, през 1954 г. - втора награда на конкурса "Дестинова - Буриан" в Прага, през 1956 г. е отново първи - този път във Вервие, Белгия, един от най-авторитетните конкурси. Там получава предложение за дългосрочен, много изгоден договор за работа на Запад.

Импресариото дори му урежда специален чартърен полет от Брюксел до Париж и възможност да напусне България и да направи голяма, световна кариера. Защото гласът на този млад българин е наистина златен. По-късно, когато и у нас научихме за Павароти, някои с право го нарекоха "Българския Павароти". От такова високо качество беше неговия великолепен тенор глас, а и школата му беше наистина белкантова. Да, така беше... Но тогава той категорично отказва. Тези отличия и особено медала от Вервие му отвориха пътя за голяма международна кариера, но той остана верен на родината си и на Русе.

Да, Николай направи това, което малцина, особено сега, биха направили. Мисля, че Николай Здравков заслужава много по-голямо уважение и признание, отколкото някои други, които избягаха от България, направиха кариерата си навън, а след като тя приключи и гласовите им ресурси се изчерпаха напълно, решиха да продължат да пеят тук...

През 30-годишната си активна творческа дейност като първи тенор на Русенската опера, той гостува многократно в столицата, в цяла България, а и на редица чужди сцени в Европа, Азия и Америка. Направи повече от 30 централни роли от класическия и съвременния репертоар - от Моцарт и Росини до Хаджиев и Пиронков.

Броят на спектаклите му наистина респектира: над 15000 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и около 200 в другите театри - Пловдив, Стара Загора, Плевен, Бургас). Всъщност Николай Здравков беше водещият лиричен тенор у нас от началото на 50-те до края на 70-те години и превъзхождаше своите най-прочути колеги от столицата и страната, като качество на гласа и като певчески възможности.

В някои от коронните си роли: Надир от "Ловци на бисери" от Бизе, Ричард от "Бал с маски" на Верди, Каварадоси от "Тоска" на Пучини, Херцога от "Риголето" на Верди, Вертер на Масне, Едгардо от "Лучия ди Ламермур" на Доницети, Де Грийо от "Манон" на Масне беше и остава и до днес просто ненадминат.

Част от тези негови превъплъщения са записани и съхранени в Златния фонд на Радиото и Балкантон. За участията си в "Риголето" и "Мадам Бътерфлай" през 1959 г. получи държавната (Димитровска) награда, по-късно стана "заслужил" и "народен" артист.

Наистина много са големите му роли, с които ще остане в историята на българския музикален театър. Освен вече споменатите: Андре Шение на Джордано, Макдъф от "Макбет" на Верди, Калаф от "Турандот" на Пучини, Рудолф от "Бохеми" на Пучини, Фауст на Гуно. И все пак, бих отделил два върха от блестящата му кариера на певец и артист: Ричард от "Бал с маски" и Едгардо от "Лучия". В тези две партии сочният му, искрящ лирико-драматичен теноров глас- един от най-красивите, които някога са се раждали в България - звучеше пределно изразително във всеки пасаж.

С удивително богатство и свежест на багрите, с необикновена интензивност на преживяванията, Николай Здравков изграждаше тези два трудни образа, за да отбележи тъкмо с тях две от най-значителните сполуки не само в кариерата си, но и в българския оперен театър.

В Ричард и Едгардо слънчевият и изключително богат глас на певеца звучеше с безброй нюанси, пределно развълнувано, одухотворено. И мисля, че трудно можеха да се намерят такива чувства и състояния на човешката душа, които несравнимият български тенор Николай Здравков да не можеше да изрази...

***

Признателните му съграждани назоваха една от улиците в центъра на Русе (бившата, носеща името на съветския шпионин генерал Вл. Заимов) с неговото светло име.

***

През пролетта на 1973 г. се отбеляза 50-годишнината на Николай със спектакъл и концерт. В началото на септември на с.г. беше поканен да гастролира в Латинска Америка (Куба, Перу, Венецуела, Колумбия, а Чили беше последната "спирка"). На 11 септември от столицата на Перу, Лима, той трябваше да замине със самолет на юг, до Сантяго де Чили. Самолетът закъсня и после не излетя. И Слава Богу! В Чили стана кървавият преврат на Пиночет. А Николай се завърна благополучно с друг полет през Хавана в София.