Глобалното затопляне, екстремните природни катаклизми и заплахата пред биоразнообразието все по-често са предмет на литературни и творчески търсения. Освен в киното и театъра, интересът към климатични теми и сюжети дава тласък за зараждането на литературния жанр климатична фантастика.

Да вземем например екстремните горещини и температурните рекорди, които бележим всяка година. През изминалата 2024 г. още през юни България и Югоизточна Европа бяха изправени пред необичайно ранни и интензивни горещи вълни, които доведоха със себе си освен повишен риск за здравословното състояние на хората, и преждевременно висока опасност от горски пожари.

(...)

С покъртителен разказ от първо лице за екстремна гореща вълна, която удря Индия непосредствено преди сезона на мусоните и взима живота на над 20 милиона човека, започва и получилият широко одобрение роман "Министерството на бъдещето" на американския писател Ким Стенли Робинсън. Не през новинарския поток, а между кориците на роман съпреживяваме мащаба на катастрофата, а реализмът на бедствието се стоварва върху читателите с особена сила, когато няколко страници по-късно разбираме, че действието се развива през 2025 г.

Ким Стенли Робинсън e сред съвременните класици на научната и спекулативна фантастика, като окончателно затвърждава световна си популярност с утопичната Трилогия за Марс. Въпреки грандиозния успех на книгите за Марс, в различни интервюта Ким Стенли Робинсън споделя, че занапред в книгите си ще поставя Земята на първо място:

През последните десетилетия бавно, но сигурно научната фантастика оборва идеята, че е нишов жанр за отдадени фенове и затвърждава репутацията си на културен феномен, който ни помага през различни формати и наративи да се изправим лице в лице с кризите на настоящето и страховете, които те събуждат относно бъдещето на човечеството. В не толкова далечното минало фантастиката и спекулативната литература се съсредоточават върху актуални социално-политически теми.

В някои книги на фокус е въодушевлението и несигурността на космическата надпревара и нарастващото напрежение на Студената война. В други новата реалност след откриването на атомната мощ и опасността от ядрен апокалипсис е отправна точка за апокалиптични сценарии. Трети, донякъде повлияни от все още пресните спомени от военното време, предвещават нови опустошителни войни за изчезващи жизненоважни ресурси.

И днес големите теми на съвремието продължават да вдъхновяват литературата и киното. Затова не е изненада, че наблюдаваме сериозен ръст в публикациите, както на научни, така и научнопопулярни и художествени текстове посветени на климатична тематика. Сходна тенденция се наблюдава и на малкия и големия екран. Горещите вълни, покачването на морското равнище, замърсяването на въздуха, почвите и водоемите или продължителното засушаване отдавна не са критични сценарии изискващи богато авторово въображение, което да ги подплати с достоверни причини за възникването им. С наличието на все повече художествени творби вдъхновени и посветени на живота в ерата на антропоцена, започва да се оформя и ново жанрово разделение, това което през последното десетилетие се утвърждава като климатичната фантастика - climate fiction или накратко cli-fi.

(...)

Докато обозначението cli-fi навлиза в масова употреба около 2010 г., интересът към климата и околната среда в литературата съвсем не е ново явление. Мотиви свързани с природни катаклизми и социалните, икономическите и екологичните трудности, пред които хората са изправени в последствие, присъстват в много класически произведения.

В емблематичната си книга "Гроздовете на гнева", освен семейна сага за трудностите по време на Голямата депресия, Джон Стайнбек засяга и темата за опустошителните прашни бури (The Dust Bowl) и продължителните суши, които нанасят сериозни щети на прерийните екосистеми в Големите равнини в САЩ и Канада и са пряко свързани с ерозия на почвата, която оказва дългосрочно неблагоприятно въздействие върху селскостопанската продуктивност в района и причинява непредвидени масови преселвания.

Макар и в съвсем различен дух от реализма на Стайнбек, в "Сто години самота", един от шедьоврите на латиноамериканския магически реализъм, променящата се околна среда също играе ключова роля в романа.

Маркес обрисува Макондо като райско кътче. На фона на това природно великолепие и идилия, ставаме свидетели на редуващи се безводие и проливни дъждове, които сполетяват Макондо и свидетелстват за уязвимостта на жителите пред силата и променливостта на природата. Тя обаче не е представена като неудържима и непредвидима стихия, напротив романът разказва за различните етапи на екологична трансформация, на които Макондо и околността са подложени заради човешкия ламтеж към богатството на природни ресурси.

Въпреки че учените потвърждават връзката между прашните бури и сушата от 30-те години и антропогенните дейности, a случилото се във въображаемо Макондо следва примера на колониалните сили за заграбване и експлоатация на земи, ресурси и местни общности, не можем да класифицираме нито една от двете творби като климатична фантастика. Но те са много добър пример за значимостта на литературата като спомагателно средство за осмисляне на социалото, икономическо и политическо отражение на климатичните и екологични промени в миналото. Съвсем естествено е, че колкото по-осезаеми и реални стават последиците от антропогенното изменение на климата, толкова повече темата ще навлиза в различни форми на изкуството днес.

Като своеобразно начало за развитието на жанра, често се посочва книгата на британския фантаст Дж. Г. Балард "Удавеният свят". Тя е издадена през 1962 г. и е преведена на български през 2021 г. от Деян Кючуков за издателство "Сиела".

В книгата климатът на Земята в средата на ХХII век е почти изцяло тропически и негостоприемен за хората вследствие на климатични промени причинени от човешки дейности. Оцелелите са принудени да търсят убежище на Северния и Южния полюс - единствените места все още подходящи за обитаване от хора.

Паралелно с това през 60-те години на миналия век, научнофантастичния интерес към теми свързани с антропогенното влияние върху климата се увеличава и по линия на актуалната за периода тема за ядреното унищожение и какви биха били последствията за хората и екосистемите на планетата след излагане на радиация в случай на ядрена война.

Пак от същия период, не можем да подминем и епичната "Дюн", в която екологичното унищожение, предизвикано от човека, се разглежда на фона на алегория на колониалната експлоатация и борбата за власт между радикализирани религиозни и политически актьори. Други знакови заглавия, които затвърждават развитието и значението на жанра, са "Притча за сеяча" (The Parable of the Sower) на Октавия Бътлър и трилогията на Маргарет Атууд "ЛуддАддам" (преведена на български от Богдан Русев за издателство Orange Books).

Както става ясно е трудно да се каже със сигурност кога климатичната фантастика се формира като отделно литературно течение. Американският журналист Дан Блуум твърди, че той е въвел понятието cli-fi и се заявява като най-силен застъпник на употребата на названието. Блуум е категоричен, че масовата употреба на cli-fi ще спомогне за по-бързото преодоляване на климатичната криза и адаптиране към необратимите последици. Неговият подход към cli-fi като "предупреждение, аларма, PR инструмент, марка" е доста противоречив и дори оспорван от някои уважавани автори в жанра, които твърдят, че са били тормозени от Блуум, защото не обвързват книгите си достатъчно сериозно с "марката" cli-fi.

Едно е сигурно обаче, с появата на повече произведения и нарастващия интерес към жанра, климатичната фантастика все по-ясно се утвърждава като събирателно понятие, а не просто като научнофантастична издънка. Макар че в много от случаите реализмът на климатичната криза продължава да бъде комбиниран с фантастични, свръхестествени или спекулативни елементи, все повече автори се позовават на реалистични сюжети и експериментират с формати и жанрове, в резултат на което темата за антропогенното влияние върху климата се среща и във фентъзи романи, трилъри, младежка и детска литература и поетични произведения.

(...)

Въпреки стремглавото развитие на жанра и засиления интерес към създателите на cli-fi творби, въпросът към кого е насочена cli-fi литературата остава по-слабо изследван. Според публикувано през 2018 г. пионерско изследване, читателите на климатична фантастика са по-млади, с ясно заявени либерални политически възгледи и са по-заинтересовани, информирани и загрижени за климатичната криза в сравнение с тези, които не се интересуват от жанра.

Изследването сравнява нагласите и демографската структура на 161 респонденти, читатели на климатична фантастика, и на случайна извадка от 205 души. Според находките на изследването, читателите на климатична фантастика са:

Значително по-млади: 62,1% от допитаните читатели на климатична фантастика са на възраст между 18 и 34 години, в сравнение с 38,5% от общата извадка.

По-либерални: 62,1% от читателите се определят като "либерални" или "много либерални", в сравнение с 39,5% от случайната извадка. Съответно, 29,5% от респондентите от случайната извадка се определят като "консервативни" или "много консервативни", за разлика от 17,1% от почитателите на жанра.

По-загрижени за климатичните промени: 72,3% от читателите на cli-fi заявяват, че са загрижени за климатичните промени "до голяма степен" и "много", разликата с общата извадка отново е осезаема - 57,4% споделят това ниво на загриженост.

Въпреки че изследването е фокусирано изцяло върху читателските практики в САЩ, находката, че ангажираността с климатичната криза е предпоставка за по-силен интерес към климатична фантастика, е важна независимо от културния и социалния контекст, в който cli-fi произведения се създават, превеждат и консумират. Дори това да не подкрепя идеята, че климатичната фантастика има капацитет да повиши информираността или изцяло да преобърне мнението на скептиците и отричащите изменението на климата, изследването показва, че cli-fi успешно затвърждава климатичната ангажираност и еко-политическа позиция на читателите си.

(...)

Краткият обзор на жанра ясно показва, че той е установен и най-силно разпространен в англоезичния свят. Макар че все още нямаме неоспоримо климатичен роман написан от български автор, тенденциите сочат, че и в България интересът към климатичната фантастика расте. От една страна за това свидетелстват преводите на някои ключови романи, освен горепосочените може да добавим например и трилогията Съдърн Рийч на Джеф Вандърмиър (преведена от Ирина Манушева, издателство "Екслибрис"). Специфичният и комплексен подход на Вандърмиър да предложи на читателите си нов начин за въплъщение на екологична мисъл и осъзнатост провокира не само читатели, но и създаването на изключително съществена критика на български под формата на съпътстващ речник за концепциите и идеите развити в книгите изготвен от Александър Попов.

От друга страна, нарастващият интерес несъмнено се дължи и на активната общност на почитателите и изследователите на научната фантастика у нас. Благодарение на техните усилия и ежегодните събития, все повече български читатели имат възможността да се информират за появата на нови творби, все още неиздадени на български, както и да се срещнат с признати световни автори в жанра.

(...)