Картината на четенето се усложнява поради бързите промени в дигиталната епоха. Има битка на модели, "вече не знаем какво е "добро четене", отбелязва проф. Кьосев. Променят се читателските поведения, видовете четения, продължителността и ритъмът им, разбирането на прочетеното, маргинализират се професии, свързани с книгата - учители и библиотекари, почти изчезват критиците, редакторите, коректорите. Още в началото на изследването е заявена най-голямата тревога: все по-малко активни читатели има сред най-младите, очертава се пропаст между добрите резултати по четене на 11-годишните и "катастрофата при 15-годишните", която ръководителят на проекта нарича "културна деградация" през пубертета.

С 15-20% е намаляло четенето на хартия, броят на тези, които не са прочели нито една книга за последната година, нараства от 2014 до 2021 г. с 6%., а на тези, които декларират, че "почти не четат", от 19,9% през 2014 до 26,2% през 2021 г. Активните читатели са около 10% от пълнолетното население, от тях "страстните" са 4%. От хората, за които четенето е обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. Четящият човек, оказва се, е насочен и към други културни събития, както и към граждански каузи. Активното четене е затворено в групи на градската интелигенция, но и те се свиват. Колкото по-млади са хората, толкова по-малко значение има четенето в живота им. Същевременно обаче нараства неговата престижност - според антропологичната част на проекта.

В нея са анализирани 63 студентски работи, описващи практики на отделни читатели от различни поколения, става ясно от текста на Галина Гончарова. Моника Вакарелова разглежда различни читателски стилове - четене по работа, ескейпистко четене - с откъсване от отговорностите, четене в свободно време без високи критерии, четене за самоусъвършенстване, задълбочено четене. Забелязва се, че студентите, написали курсовите работи, осъзнават класическата норма на задълбоченото четене, някои от тях дори изпитват чувство за вина, че не четат добре и достатъчно. Те се възхищават на удоволствието от книгата, което изпитват родителите им, но предпочитанията им в свободното време са други.