В Международния ден на книгата и авторското право издателство "Сиела" обяви излизането на "Твоята история" - дебютът в нехудожествената литература на авторката на исторически бестселъри Рута Сепетис.

Американската писателка е отлично позната в България с романите си "Сол при солта", "Трябва да те предам", "Фонтани на мълчанието", "Пепел в снега", както и от участието й на Софийския международен литературен фестивал през 2022 г.

Сред тези страници се крият още полезни съвети:

ИНТЕРЕСНИТЕ СЮЖЕТИ ИЗОБИЛСТВАТ ОТ ИНТЕРЕСНИ ХОРА.

Може би си отгледан сред уникални образи или си срещнал такива по пътя си. Повлияха ли те на писането ти?

ИЗБРОЙ ПЕТ ЧОВЕКА, които са имали положително влияние в живота ти.

ИЗБРОЙ ПЕТ ЧОВЕКА, които са имали отрицателно влияние в живота ти.

Положително и отрицателно. И двете са еднакво важни, защото диктуват решенията ти и влияят на сюжета, който представлява твоят живот.

Аз съм дъщеря на баща от Литва и германо-американска майка. И двамата са преживели сиромашия, спънки и срам...

Баща ми е роден в Литва и е избягал през Втората световна война с родителите си. Прекарал е девет години по лагери за бежанци, преди да се качи на параход за Ню Йорк. При пристигането им родителите му не говорили английски и са чистили тоалетни на Уолстрийт. След една година в Бруклин, на дядо ми предложили работа в компанията "Форд Мотър". Семейството напуснало Ню Йорк и се установило в Детройт.

Майка ми, най-малката от единайсет деца, израснала в най-бедния квартал на Детройт. Баща ѝ бил роден в Германия, емигрирал в САЩ и си изкарвал прехраната като работник в автомобилната леярна на "Форд". Починал на петдесет и осем години, преди втория рожден ден на майка ми и кончината му обрекла семейството на мизерия. Майка ми е имала болезнено тежко детство и напуснала училище на петнайсет години, за да работи и да се грижи за болната си майка.

Въпреки трудностите, родителите ми станали фини, успешни хора - и успешни родители. Убедена съм, че е така, не само защото били смели, но и защото били любопитни, и предали този афинитет към чудесата и приключенията и на децата си. Мама обичаше книгите, музиката и театъра. Татко през целия си живот е бил художник и футболист, който обичаше да пътува.

Заради това, че като деца са изгубили всичко, те живееха живота си с благодарност и с усещането, че чудесата нямат край. Преминаването през всички трудности не е било напразно и те създадоха три самоуверени и смели деца. Макар да нямаха впечатляващ произход, родителите ми някак успяваха да се впишат и циркулират сред невероятно разнообразна среда от хора, от корпоративния свят до света на изкуството и дори в подземния свят. А това беше интересно.

Спомням си, че разглеждах един богато орнаментиран сребърен сервиз за чай, който никога не използвахме.

Картичката още стоеше в захарницата: "За една спретната малка Фили от един Стар Боен Кон".

- Откъде се взе това? - попитах.

- От Джими Хофа - отговори майка ми. - Подари ми го за сватбата.

Някой да надушва сюжет? Но това беше краят на разговора. На онзи етап.

Баща ми имаше фирма за графичен дизайн, подизпълнител на рекламна агенция. Прочутата авторка на раздела за мода на "Детройт Нюз" убеди родителите ми да купят малка къща в стил "мидсенчъри модърн" в квартала ѝ на писатели, музиканти и художници. Всяка къща в района сякаш заемаше своя собствена отделна капсула.

Имаше един скандинавски автомобилен дизайнер, който притежаваше маймунка за домашен любимец; лекар, който черпеше с мартини хлапетата на Хелоуин; семейство архитекти, които се превърнаха в гурута на дизайна; възрастна балерина, чиято къща цялата беше застлана с розови килими и бавачка, която замина за Холивуд и стана звезда. През уикендите баща ми пътуваше с отбора си по американски футбол на мачове в други градове. Често се връщаше с някоя травма. Докторът, който пиеше мартини, го зашиваше, докато майка ми бъркаше полуготови макарони със сирене и говореше по телефона със съседката, за която бяхме убедени, че е шпионка.

И всичко това ми се струваше нормално. В пети клас едно момиче, с което се бях запознала на курс по пантомима (нали ви казах - чудесата нямат край), дойде с мен у дома. Огледа дневната и кухнята. Челото ѝ се намръщи:

- Рута, ти наистина ли живееш тук? - попита тя. Реакцията ѝ ме обърка. Дали имаше предвид факта, че баща ми говореше литовски, имах странно име и съм живяла в Мичиган?

- Родена съм в Детройт. Всъщност съм американка - ѝ отговорих уверено.

- Не, нямах това предвид

А какво имаше предвид? Тогава бавно започнах да схващам. Бяхме толкова изолирани в нашия уникален балон. Училището ни се намираше в комплекса. За първи път осъзнах, че домът ми може би изглежда странен за хора, които живеят извън нашия квартал. На кухненската ни стена имаше нарисувана огромна поп арт илюстрация на зелен хамбургер. Банята за гости беше боядисана в лъскаво черно и имаше метален принт на Жената Чудо, точно срещу тоалетната. Имахме столове във формата на лалета и купа с бели, акрилни плодове. Баща ми беше сътворил портрет в профил на детето си - в неоново.

Родителите ми бяха съвестни и трудолюбиви, но също така бяха интересни и експресивни. Кой записва детето си на курс по пантомима или построява цяла арт инсталация за колекцията на сина си от кенчета за бира? Другите семейства в квартала правеха подобни неща. Никой не беше богат, но бяха богати на идеи и любопитство. И заедно тези семейства творяха безкрайни истории и необуздани сюжети.

Какво разпалваше твоето любопитство? Родителите или роднините ти имаха ли някакви странни хобита? Имаше ли мим в семейството ти, или съсед с маймунка? Коя къща беше най-странната в квартала ви? В коя къща копнееше да живееш? В коя къща ставаха купоните? В коя къща имаше найлонови калъфи на мебелите в хола или строги правила? Помисли за браковете, разводите, инцидентите, скандалите и успехите. Какво си спомняш за твоята общност и можеш ли да вплетеш детайлите в своя сюжет? Когато изграждаш сюжета си, запомни двете най-важни думи:

Ами ако на прага ти се появи неочаквана пратка?

Ами ако от нея потече течност и остави петно на верандата ти?

Ами ако името на подателя е на някой, когото си мислел за мъртъв?

Помисли за общността, сред която си израснал и започни да си задаваш тези "ами ако" въпроси. Пусни любопитството си да полети.

Разбира се, има противоречиви мнения за любопитството. Е. М. Форстър казва: "Любопитството е най-низкото сред човешките качества. Ще забележите в ежедневието си, че хората, които проявяват любопитство, почти винаги имат лоши спомени и обикновено в същността си са глуповати."

Може би. Но аз предпочитам гледната точка на философа Пиеро Феручи: "В потайните гънки на нашия живот, можем да открием забравени или неподозирани съкровища, които не сме оценили поради липса на време или внимание. Това са даровете на живота, някои очевидно банални, други - специални. Ако се разсеем, ще ги пропуснем. Ако ги забележим, ще сме по-щастливи."

Какво се крие в потайните гънки на твоя живот?