Кой може да повярва, че с дебютната си книга Михаела Илиева ще успее да пробуди толкова скирити надълбоко чувства и емоции у читателя? "Рентгенова снимка на свободата" побира в себе си двадесет и седем разказа, като в абосолютно всеки един от тях водещите теми са "свобода" и ,,съдба". Изумителното в тези разкази е, че те колкото и да си приличат, толкова и се различават.

Още от първия разказ ,,Пиета" си личат писателските умения на авторката. Нейната способност да подреди думите по такъв начин, че самият читател да влезе в обувките на главните герои във всеки един от двадесет и седемте разказа, не може да бъде описана само чрез една дума. Набитото око за детайлите, умението да изгради цяла вселена само в няколко страничики и атмосферата на книгата, която се пренася в представите и сетивата на читателя, са само една малка част от причините тази книга да е изключително въздействаща.

Михаела Илиева успява да покрие и слее идеите за справедливост, свобода, минало, бъдеще, неправда, надежда и безизходица с изключителна ловкост. Тази дуалистичност на темите, засегнати в текста, е по-нагледна дори от даоисткия символ "Ин и Ян". Не е измислена дума от литературоведксите среди, която да синтезира жанровото направление на книгата.

Макар и това твърдение и сравнение да изглежда силно хиперболизирано, всеки, който се е докоснал и до двете произведения, е усетил в гърдите си приликата между себе си и главните герои, прилика, която при по-емпатичните човеци може да бъде усетена и на психологическо равнище, а за по-невротичните дори на физиологично.

Феминизмът, който се наблюдава в разказите "Втори прощъпалник", "Ничие момиче", "Палимпсест" и още други, е в тон със съвременните дебати и казуси около жената или по-политически коректно - the womanhood.

Ако трябва да сложим очилата на критика, можем да използваме фразеологизма "малко е пресолена манджата". Навярно в желанието си да направи въздействащо описание на тягостното, трудното и мъчното Михаела Илиева създава на моменти леко дистопични обстановки и ситуации, атмосфера, от която читателят ще има нужда да си почине и да отмие негативните мисли. Неизбежността от страдание в книгата се прехвърля върху плешките на четящия, страдание, което е трудно да се понесе дори и в света на мислите и въображението.

Не знаем дали авторката е запозната с творчеството на Фридерике Гьосвайнер, която получава държавната литературна награда на Австрия за дебютния си роман "Тъжна свобода", но определено приликите в авторовия стил и в атмосферата на двете произведения са изключително интересни - две автроки, два страхотни дебюта, две теми - "свобода" и "съдба".

За финал, "Рентгенова снимка на свободата" е изключителна творба, предназначена за по-емоционално грамотна аудитория. Това не е книга за отдих след тежък ден на работа или за шезлонга на плажа до маста с освежаващия коктейл и картите за белот. Тази книга те кара да направиш разбор на приоритетите и мечтите си, да благодариш за нещата, които имаш и нещата, които си имал удоволствието да преживееш. Ако обичаш личните ти преживявания да резонират с героите от творбите, да пуснеш една солена капка от очите си и да мислиш дълго време за произведенията, които си чел, то това е книга, която задължително трябва да прочетеш.