Тери Брукс - любимият чичо на епичното фентъзи

Тери Брукс - любимият чичо на епичното фентъзи

Авторът на поредицата "Шанара" - една от най-значимите творби в историята на жанра, се отказа от писането.
Стопкадър от YouTube
Авторът на поредицата "Шанара" - една от най-значимите творби в историята на жанра, се отказа от писането.
Анализът е препубликуван от "Портал Култура".
В началото на месец март американският писател Тери Брукс обяви, че се отказва от писането, поне що се отнася до поредицата му "Шанара" - една от най-значимите творби в историята на фентъзи жанра. Новината изглежда нормална заради преклонната възраст на автора, който вече е на 81 години, а причините, които изтъкна - невъзможност да се съсредоточава задълго и известна физическа немощ - също звучат в рамките на очакваното за етап от живота, след който бъдещето не изглежда необозримо.
За ценителите на такъв тип литература обаче, особено ако са от по-старото поколение, тази вест предизвика силни емоции. Мнозина от тях са израснали, а някои дори остарели с книгите на Брукс. За други той е бил първият досег в жанра. Даже в България, където книгите му се появиха със закъснение, той бе от ключовите писатели за популяризирането на фентъзи литературата през 90-те години на миналия век, когато ембаргото над него, наложено от комунизма, падна.
Тери Брукс е роден на 8 януари 1944 г. в град Стърлинг, щата Илинойс. Запалва се по фантастиката като ученик, а към приказния ѝ дял се насочва, след като прочита "Властелинът на пръстените", вечния роман от професор Джон Р. Р. Толкин. И макар първоначално да работи като адвокат, мечтата му да създаде своя подобна история никога не угасва и за период от няколко години той написва романа си "Мечът на Шанара", излязъл на книжния пазар през 1977 г.
Трябва да се има предвид контекста при издаването на тази книга. След появата си в Щатите "Властелинът на пръстените" става култово четиво за младежите там и дори се превръща в икона за хипи движението, по чудат начин привързало се към идеите ѝ за едно пасторално минало, изправило се срещу почти индустриализирания като визия и атмосфера Мордор.
Но макар през следващите години да се появяват интересни опити в жанра като "Деветте принца на Амбър" от Роджър Зелазни и "Магьосникът от Землемория" на Урсула Ле Гуин, те са доста встрани като дух от Толкин. Хората искат да прочетат нещо подобно, но такова просто не се предлага на книжния пазар.
До появата на семейство Дел Рей. Лестър Дел Рей е наистина прочут редактор, придобил опит от златната епоха на научната фантастика, но с изключителен нюх за фентъзи. За последното помага и жена му, дребничката Джуди-Лин, която е с вроден усет за нуждите на читателите и умело може да прецени потенциала на всяка една книга. Нейна е отговорността за излизането на романа по сценария на оригиналния "Междузвездни войни" месеци преди излизането на филма, което е една от причините за успеха му. Двамата с Лестър виждат потенциала на Брукс, но редакторът предупреждава автора:
"Ще бъдеш разкъсан за тази книга Ще те обвинят, че преписваш от Толкин, но това няма значение, тъй като ще продадеш милиони. А и стилът ти е различен, при теб няма песни и приложения."
Дел Рей се оказва прав за всичко. "Мечът на Шанара" твърде наподобява "Властелинът на пръстените" като драматургична структура, но има някои съществени разлики с книгата на Толкин. На първо място, описваният от автора свят на Четирите земи не е в легендарното минало, а в далечното бъдеще на човечеството, преживяло ядрена война и потънало в ново средновековие. Героят не е обикновен мъж, изваден от ежедневието си като хобитите Билбо и Фродо, а потомък на елфически крал, забравил за произхода си.
Той не се стреми да унищожи талисмана на магията, а да го открие и да използва силите му срещу злото. Изключително хитроумно е решението на Брукс за това, което може да разсее мрака - вместо да отпушва опустошителна магия, Мечът на Шанара разкрива истината и цялата истина, а тя се оказва непоносима за антагониста в историята.
Книгата става първото фентъзи, включено в седмичната класация за бестселъри на "Ню Йорк Таймс" и дава път на първите големи комерсиални успехи за епичното направление на жанра извън творчеството на Толкин. Някои от тях, като "Прокобата на Господаря Гад" на Стивън Р. Доналдсън и "Заклинание за хамелеон" на Пиърс Антъни, излизат още същата година, отново със знака на "Дел Рей" - импринта на издателство "Балънтайн Букс" за фентъзи.
Действително към Брукс не липсват критики, като авторът на романи за Конан Варварина Лин Картър го обвинява в плагиатство. Франк Хърбърт, написал знаменитата научнофантастична сага "Дюн", обаче защитава Тери и изразява възхита от умението му да описва отрицателни персонажи. Според него в описанията си на чудовищата, създадени от черната магия, Брукс съумява да достигне ужаса, което детето има към неясните сенки в стаята си. За него това е забележително постижение.
Може би още по-впечатляващо е, че Брукс не "кове желязото докато е горещо", както например прави Доналдсън с мигновените продължения за героя си Томас Ковенант. Напротив, Тери внимателно изпипва следващите части на "Шанара" и дори се отказва от първоначалния си ръкопис на книга, за която Дел Рей го предупреждава, че е годна за издаване, но ще навреди на кариерата му. Брукс е търпелив и започва отначало, а резултатът идва през 1982 година с "Камъните на елфите", може би най-великият роман в цялата му кариера.
Стилът е много по-стегнат и изчистен, отколкото в първата му книга, сюжетът е далеч по-оригинален и не толкова повлиян от Толкин, сраженията са невиждани за този етап от историята на жанра, а злодеите, похвалени от Хърбърт, са още по-страшни. Основният антагонист, наречен Косача и носещ образа на смъртта от средновековните картини с ниско спуснатата си черна качулка, е неумолим и безмълвен, почти като реплика на убиеца Майкъл Майърс от филма "Хелоуин" на Джон Карпентър, но в стилистиката на фентъзи роман.
С тази книга и последвалата я през 1985 г. трета част "Молитвената песен" Брукс се утвърждава като водещ автор на епичното фентъзи, независимо че по това време жанрът вече бумти и на книжния пазар са се появили Реймънд Фийст със "Сага за войната на разлома" и Дейвид Едингс с "Белгариад", последният също откритие на Лестър и Джуди Лин. Брукс се различава от тях по отношението си към магията, наместо обяснена и почти демитологизирана от строги правила и ограничения, тя е дива и неконтролируема, макар това дали е бяла или черна да зависи от характера на носителя ѝ.
През следващите години Брукс прави опити в хумористичното фентъзи с поредицата "Ландовър", чието начало се дава от абсурдисткия роман "Магическо кралство за продан - продадено!". В него чикагски адвокат, изпаднал в депресия купува вълшебен свят за един милион долара, като очаква това да е някакъв лунапарк. Вместо това обаче попада на истинска приказна страна като Нарния на Клайв С. Луис, само че банкрутирала.
Книжката има достатъчен успех, за да стимулира продължения, но не се радва на комерсиалния успех на "Шанара". В този етап от историята на жанра епичното фентъзи изглежда непобедимо и на пазара се появяват все по-обемисти и амбициозни творби, сред които "Спомен, печал и трън" на Тад Уилямс и "Колелото на времето" от Робърт Джордан. Така завръщането на Брукс в жанра е неизбежно.
То се случва през 90-те години с тетралогията "Наследството на Шанара", далеч по-мрачна от оригиналните три книги. Тя е и първата поредица на автора, появила се български език. По онова време у нас няма достатъчно натрупан брой текстове от жанра и терминологията затруднява преводачите, свикнали повече с научна фантастика, още повече че нивото на редакторската работа рязко пада след либерализирането на пазара. Въпреки това мога само да си представям как е звучала "Потомците на Шанара" на феновете от 1992 г., когато са чели как народът на джуджетата преживява окупацията на Федерацията, отнела собствеността им.
Сагата е по-амбициозна от предшествениците си, но и доста по-депресивна. Героите преживяват осакатявания и загуба на свободата си, а магията изглежда покварена и заплашва да изврати всеки, който я използва, макар без нея спасението да е невъзможно. По-тъмният тон очевидно се харесва на самия Брукс, който след това издава и трилогията за Словото и Бездната, действието в която се развива в наши дни. От нея на български език е излизала само третата част, "Ангелски огън на изток", но и в нея читателите ще видят силното влияние на Стивън Кинг, макар Брукс да не е толкова натуралистичен.
Творбите на автора биват частично преиздадени на български в началото на века от издателство "Инфодар", което в повечето случаи чувствително подобрява преводите им. Те публикуват у нас и романа "Първият крал на Шанара", изпълняващ ролята на прелюдия към оригиналната трилогия. За съжаление, следващите книги за света на Четирите земи, които продължават да излизат на английски език, не достигат родния читател. По това време жанрът фентъзи претърпява истинска революция с книгите за "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг и пазарът е гладен за подобни четива.
Те не след дълго се появяват в лицето на поредици като "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" от Рик Риърдън, "Тайните на безсмъртния Никола Фламел" от Майкъл Скот и "Магистериум" на Холи Блек и Касандра Клеър. Старите читатели на епичното фентъзи пък вече са доста пораснали и потъват в натоварените с политика и морално сиви светове на Джордж Р. Р. Мартин ("Песен за огън и лед") и Стивън Ериксън ("Малазанска книга на мъртвите").
В Щатите Брукс обаче остава успешен и продължава да пише романи за "Шанара", повечето от които на много добро ниво. В търсене на новото поколение авторът прави компромис, когато дава правата за тях на MTV. Те създават доста спорен като качества телевизионен сериал, само смътно свързан с литературния си първообраз. Голямото признание за автора обаче идва през 2017 г., когато някога недолюбвалата го заради приликите с Толкин критика му връчва Световната награда за фентъзи заради цялостния му принос за развитието на жанра.
Поредицата му остава толкова популярна, че се очаква да продължи и след отказването на автора, тъй като той вече посочи като свой наследник писателката Дилайла Даусън, известна с романи за вселената на "Междузвездни войни". Само времето ще покаже дали тя наистина ще съумее да задържи нивото на Брукс, напомнил за най-добрите си години с последния свой роман от сагата Galaphile, излязъл на книжния пазар тази пролет.
За Брукс обаче завесата пада по най-добрия възможен начин, докато все още е на върха. Точната оценка за него дават колегите му:
"Ако не сте чели Тери Брукс, не сте чели фентъзи", твърди Кристофър Паолини, предизвикал фурор като юноша с романа си "Ерагон". "Загубил съм броя на моите препрочитания на книгите на Тери Брукс", признава Патрик Ротфус, написал бестселъра "В името на вятъра". И може би най-силното, от Питър Брет, известен с романа "Защитения": "Ако Толкин е дядото на съвременното фентъзи, Брукс е любимият му чичо"!
Дори кариерата на "любимия чичо" да е завършила, обичта на читатели и колеги продължава.