За мнозина днес лекуването с билки е отживелица. Безспорно успехите на синтетичната химия създават възможност в лабораториите да се синтезират стотици нови, несъществуващи в природата органични съединения, с които сега се лекуват много болести.

Една от основните задачи на фитохимията е да изолира действащите вещества от лекарствените растения в чист вид. При това обаче е възможно да се загубят и много други полезни вещества, които се съдържат в растенията и които биха имали благоприятно въздействие върху здравето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени по действие витамин С например в шипките, които освен него съдържат и провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и други вещества.

От друга страна, много от съставните части на растението имат по-добро лечебно действие, когато се използва цялото растение, а не отделни негови химични съставки. Това се дължи на взаимодействието между различните вещества, съдържащи се в него. Така например гликозидите на вълнестия напръстник (Digitalis lanata Ehrh.) в чисто състояние са слабо разтворими във вода.

Когато обаче се взимат като запарка от цялото растение, те се разтварят във водата поради взаимодействието на съдържащите се в билката вещества, като сапонини, органични киселини и др. В някои случаи и хининовите кори (Cortex chinae) са по-ценни от хинина, лудото биле (Atropa belladonna L.) - от атропина, и т. н. Ето защо често в медицината се препоръчва да се използва цялостният извлек от дадено лекарствено растение, а не отделни изолати от него.

Според Гамерман предимството на лекарствените растения пред веществата, създавани от фармацевтичната химия, се състои в това, че растителното вещество се образува в живата клетка. Каквато и да е разликата между растенията и животните, основната единица (клетката), от която са изградени телата и на растенията, и на животните, има много общи неща, изразяващи се в сходството на някои важни биохимични процеси, които протичат в клетките както на животните, така и на растенията.

Ето защо активните вещества, съдържащи се в растителната клетка, дори когато са отровни, не рушат рязко и силно хода на процесите в живата клетка на човека и животните, както това правят някои вещества, получени по химичен път. Това се дължи на обстоятелството, че в продължение на милиони години животните, хранейки се с висшите растения, които са били техен основен източник на храна, са се приспособявали към веществата, съдържащи се в тези растения, и са изграждали тялото си от тях.

Тази непосредствена хранителна връзка между животните и растенията е причината и за тясната химична зависимост между съставните части на растенията и нормалната работа на органите на животните и човека. От това се определя и превъзходството на лекарствените природни вещества над химичните. Те оказват особено благоприятно лечебно действие при хронични заболявания и при стари хора, когато защитната и обезвредяваща отровите сила на организма е значително отслабнала.

От данните, с които разполагаме за лекарствените растения и перспективите на използването им, можем уверено да кажем, че още дълго време билките, които растат из горите и полята, ще служат за укрепване здравето на човека.

Не по всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират - през кое годишно време и в коя фаза на развитието им.

Трябва да се знае например, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или по време на цъфтежа, а цветовете - малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части - през есента, след увяхването на надземната част на растението, или рано напролет, преди да започне развитието им; корите се белят през есента, след узряването на плодовете, или рано напролет, при започване на сокодвижението (преди развитието на растението); пъпките - рано напролет, преди разпукването им, а семената - малко преди или при пълното им узряване.

Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи (пъпки, листа, цветове, корени, семена, плодове). От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време (дъждовно, сухо), от почвените условия, от географската ширина и др.

Така например листата на момината сълза (Convallaria majalis L.) са почти два пъти по-богати на лечебни вещества, когато се берат преди цъфтежа (около две седмици преди това), отколкото по време на цъфтежа. Коренът на ружата (Althaea officinalis L.) съдържа през периода на цъфтежа малко скорбяла и слузни вещества, докато през есента, след увяхването на надземната част, тези вещества са най-концентрирани. В сладкия корен (Glycyrrhiza glabra L.) количеството на глицеризина е по-голямо по време на пълния цъфтеж, а към края му силно намалява.

Съдържанието на морфин в сънотворния мак (Papaver somniferum L.) и на никотин в тютюна (Nicotiana tabacum L.) е най-малко в началните фази, докато в края на развитието на растението силно се увеличава. При някои растения се забелязва обратното явление. Например в кърпикожуха (Colchicum automnale L.) силно отровният алкалоид колхицин е в голямо количество през пролетта, а през есента силно намалява. Корените на лудото биле (Atropa belladonna L.) са по-богати на алкалоиди през пролетта, отколкото през есента. Такива колебания се наблюдават и при други растения.

Така например плодовете на църкалото, дивата краставица [Ecbalium elaterium (L.) A. Rich.] по време на цъфтежа са силно отровни. Същото се отнася и за блатняка (Caltha palustris L.), който преди цъфтежа си може да служи за храна на добитъка, а по време на цъфтежа става силно отровен. От друга страна, растенията, изложени повече на слънце, съдържат по-голямо количество етерично масло, отколкото растящите на сянка.

Възрастта на растенията също може да окаже влияние върху количеството и качеството на съдържащите се в тях действащи вещества. Младите дъбови кори например са по-богати на танин от старите, но старите пък са по-богати на горчиви вещества. Старите хининови дървета съдържат в корите си по-голямо количество хинин в сравнение с по-младите.

Да се определя точно времето, когато започва или когато завършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно, понеже това зависи от много фактори: географско разпространение, климат, годишно време (суша, дъждове, ранна пролет или продължителна зима), почвени условия и др.

Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.

Преди да пристъпи към събиране на лекарствените растения, билкоберачът трябва не само да е добре запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо да се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опаковане и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите особености на растенията, защото има доста видове, подвидове и форми, които си приличат много и може да се смесят.

Билкоберачът трябва умело да разпознава отровните растения. При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, като след привършване на събирането трябва добре да се измият със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на отровни билки. При самото събиране да не се берат наядени, изсъхнали, вдървенели, почернели или силно замърсени растителни части. Отровните билки да се берат отделно от неотровните.

Самата беритба на билките да става не чрез скубане и късане, а чрез рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва, и се оставя известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения (за повече информация вж. Списък на лечебните растения, които попадат под разпоредбите на закона и са защитени от него").

Правилно е при всяко излизане да се бере само една билка, като по този начин се избягва смесването на различни видове. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се претъпкват. В противен случай при сушенето те се запарват и почерняват.

Билките трябва да се сушат не по-късно от 5-6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става в сушилни. Ето защо билкоберачът трябва предварително да е приготвил необходимия инвентар за сушенето им. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира. Бавното сушене води до загниване на растенията, а много бързото (без вентилация) - до разлагане на съдържащите се в тях действащи вещества.

На сушене се подлагат всички растения с изключение на тези, които подобно на мъжката папрат (коренищата), момината сълза, змийската хурка, белият крем и др. се употребяват в прясно състояние. Самото сушене е много важно за определяне на качеството на билките и на него трябва да се гледа с голяма сериозност.

Като общо правило трябва да се има предвид, че надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат дотогава, докато средният дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката не образуват топка, а веднага се разпадат.

Това се отнася и за корените, и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебелите корени предварително се нацепват. Правилно изсушените кори също трябва лесно да се чупят при превиване, а пъпките да се разпадат лесно при стриване.

Най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, да се сушат при температура 30-40 °С. Останалите могат да се сушат и при температура 45-70 °С, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог и др.) - при температура 60-100 °С. Сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се стигне до определения максимум, като се осигури добра вентилация. По този начин се избягва сбръчкването по повърхността на растенията, което пречи за по-бързото изсушаване на вътрешната им част.

Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и се почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили растителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковането им. Обикновено цветовете се опаковат в обвити с хартия шперплатови сандъци, които се пълнят, без да се претъпкват. Листата може и да се балират, като някои от тях (мента, вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се слагат в шперплатови каси. Стръковете, корените и коренищата се опаковат в торби или бали. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени торби.

След откъсването на съответните части при събирането на билките те все още съдържат голямо количество вода и всички техни клетки са живи. Ако не се изсушат, ферментите, съдържащи се в растителните клетки, ще продължат своето действие, което би довело до разлагане на лечебните вещества. От друга страна, съдържащата се вода в растенията улеснява развитието на различни видове гъби и бактерии, които окончателно развалят билките, затова е наложително бързото им сушене. Билките се смятат за добре изсушени, когато съдържат само до 15 % вода, която не може да се изпари, но не оказва влияние върху качеството на лечебното растение.

Ферментите спират действието си при температура 50 °С, а при 70 °С разрушават структурата си. Не всички билки обаче трябва да се сушат при 70° С, например етеричномаслените растения и др. В такъв случай, когато е необходимо даден вид растение да се суши при по-ниска температура, сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация, в противен случай действащите вещества силно намаляват, както става с растенията, съдържащи гликозиди. Това се отнася и за етеричномаслените растения, и за растенията, съдържащи витамин С.

При дъбовите кори (под действието на ферментите) танините се окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват. Ферментно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и други растения. От друга страна, промяната в багрите на редица билки при сушене невинаги се дължи на ферментното разлагане на някои вещества.

Значение за промяната в багрите има също така и реакцията на клетъчния сок. Например растенията с неутрална реакция на клетъчния сок (водна детелина) при сушенето почти не променят цвета си. Растенията с кисел сок в клетките (червена боровинка) при сушене обаче потъмняват. Свободните киселини, съдържащи се в клетъчния сок, пък при бавно сушене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтяване на растението.

Пожълтяването на зелените части на растенията може да бъде причинено и от слънчевите лъчи, които също разрушават хлорофила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се пазят на сянка.

Има растения, които трябва да престоят известно време изсушени, за да придобият лечебни качества. Така например зърнастецът, чиято кора се употребява за разслабване, добива това си свойство след една година поради окисляването на гликозида франгуларозид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи една година, тя предизвиква странична реакция, изразяваща се най-често в повръщане.

От гореизложеното се вижда, че макар при сушенето в растенията да настъпват известни промени, главните действащи вещества в тях се запазват, когато то е извършено съобразно с изискванията.

Разпукването на пъпките напролет е признак за пробуждането на растението. Именно през това време, когато започват да набъбват, непосредствено преди да се разпукнат, те са най-богати на хранителни, смолисти и балсамни вещества. Тази фаза се характеризира с появяването на светли ивички между покривните им люспи. Тогава трябва да започне и тяхното бране. А когато в пъпките се появи зеленина, това е признак, че събирането им трябва да спре.

Пъпките на брезата, тополата, върбата, трепетликата и др. се берат по следния начин: откъсват се цели клончета и след като се почистят от разтворените вече пъпки, се навързват на китки и се сушат. След изсушаването пъпките се оронват и наново се почистват от примеси.

Цветовете се берат през различни фази от развитието им. Например лайката се бере при разтворени напълно езичести цветчета При някои растения обаче - червен кантарион, пипериче, глог и др. - цветовете се берат преди пълното им разтваряне, а при росянката, жълтия кантарион, лопена, липата и др. - след като се разтворят напълно. Кошниците на растенията от сем. Сложноцветни обикновено се събират в началото на цъфтежа. Не се берат прецъфтели, пожълтели, наядени, изсъхнали или замърсени цветове.

Самото бране става ръчно, като цветовете се слагат в кошници или кошове рехаво, без да се претъпкват. В противен случай при сушенето те почерняват. Това важи особено за венечните листа на мака, божура, лопена и др. При събиране на цветове на определена билка трябва да се внимава да не се смесват с цветовете на други подобни растения: например лайката от вида Matricaria chamomilla L. често се смесва с другите видове лайки. Лайката се характеризира с приятна миризма и с високо конично кухо цветно легло. Цветовете на бъза (Sambucus nigra L.), които имат жълти прашници, може да се смесят с цветовете на бъзака (Sambucus ebulus L.), чиито тичинки са с червени прашници.

Обраните цветове предварително се почистват и се сушат обикновено при 35-40°С, след което се преглеждат и отново се почистват от различни примеси, като пръст, стъблени части, пъпки, наядени и изсъхнали цветчета и др. Според изискванията на купувача някои съцветия след изсушаването се стриват през решето или се изчукват, за да опада цветът (например при бъза, морския пелин, равнеца и др.), като останалите части на съцветията се изхвърлят. Липовият цвят и лайката се изчистват от прашеца, който се отделя при сушенето. Цветовете се опаковат в шперплатови сандъци, бали или книжни торби и се пазят в сухи, сенчести и проветриви помещения.