Отритнатите

Когато Борис Иванович отвори писмото и прочете съдържанието му, и той, и жена му Ана пребледняха. То съдържаше отказ от страна на най-добрата детска градина в Манхатън да приеме тригодишния им син Миша.

- Не може да бъде! - възкликна потресено Борис Иванович.

- Не, не, трябва да има някаква грешка! - заприглася съпругата му. - Та той е толкова будно, приятно и отзивчиво момче, с добри вербални умения, а и с пастелите се справя.

Борис Иванович бе млъкнал и се бе замислил. Сега как щеше да гледа в очите колегите си в "Беър Стърнс", след като неговият малък Миша не бе успял да влезе в престижна детска градина? Вече чуваше подигравателния глас на Симинов: "Ти не проумяваш някои неща, Борис Иванович. Връзките са важно нещо. А и парите трябва да преминават от ръка на ръка. Такъв дръвник си!". "Не, не е това - чу се да възразява Борис Иванович. - Бутнах по някой долар на всекиго - от възпитателките до мияча на прозорци, и момчето все пак не успя да пробие."

Ала когато в понеделник Борис Иванович влезе в офиса, беше ясно, че всички са научили. На бюрото му имаше мъртъв заек. Симинов се появи, като гледаше навъсено.

- Нали разбираш - каза той на Борис, - че момчето ти никога няма да бъде прието в приличен колеж. Да не говорим за Бръшляновата лига.

- Само заради това ли, Дмитри Симинов? Искате да кажете, че детската градина ще се отрази на по-нататъшното му образование?

- Не ми се иска да споменавам имена - отвърна Симинов, - но преди години един инвестиционен банкер не успя да вкара сина си в реномирана детска градина. Явно бе станал някакъв скандал във връзка със способностите на момчето да рисува с пръсти. Така или иначе, по-късно то бе отхвърлено от началното училище, което родителите му бяха избрали, и бе принудено да да

- Какво? Кажете ми, Дмитри Симинов!

- Ами само ще кажа, че когато стана на пет, беше принудено да постъпи в държавно училище.

- Това означава, че няма Господ! - възкликна Борис Иванович.

- Когато стана на осемнайсет години, всичките му някогашни приятели влязоха в "Йейл" или в "Станфорд" - продължи Симинов, - но този клет неудачник, който нямаше зад гърба си актив в прилични учебни заведения, бе приет единствено в бръснарски колеж.

- Където е бил принуден да се учи да подстригва мустачки! - изплака Борис Иванович и си представи как клетият Миша с бяла престилка бръсне богаташите.

- Тъй като нямаше умения в украсяването на мъфини и игрите в пясъчника, момчето се оказа напълно неподготвено за суровия живот - продължи Симинов. - Накрая работеше всякаква черна работа, като при всяка възможност отмъкваше по някоя пара от работодателите си, тъй като се и пропи. Стана безнадежден алкохолик. Естествено, от дребни кражби мина на обири и стигна дотам, че закла хазяйката си и я разчлени. Непосредствено преди да увисне на въжето, младежът се изповяда и каза, че първопричината за всичко това е, че не е успял да влезе в подходяща детска градина.

* * *

Тази нощ Борис Иванович не можа да заспи. През цялото време си представяше недостижимата детска градина в Горен Ийст Сайд с приветливите ù и чисти помещения. В съзнанието си ясно виждаше невръстните ù възпитаници, които, след като изрежеха и залепяха картинки, получаваха за освежаване по нещо питателно и приятно - чаша плодов сок, златна рибка или топъл шоколад. И ако на Миша се отказваше всичко това, то тогава животът, а и битието като цяло нямаха смисъл.

Представи си го как, вече пораснал, стои пред главния изпълнителен директор на престижна компания, който го разпитва за животните и формите - неща, за които се очаква да има солидни познания. "Ами ъъъ - пелтечи разтрепераният Миша. - Това е триъгълник не, не осмоъгълник. А това е зайче Извинете кенгуру." "А знаете ли текста на песента "Познаваш ли сладкаря?" - пита го изпълнителният директор. - Тук, в "Смит Барни", могат да я изпеят всички вицепрезиденти." "Ако трябва да съм честен, господине, така и не успях да науча тази песен", признава си младежът, докато молбата му за постъпване на работа отлита в кошчето за боклук.

* * *

В дните след съдбовния отказ Ана Иванович не можеше да си намери място. Започна да се кара с бавачката и я обвини, че мие зъбите на Миша, местейки четката наляво и надясно, вместо нагоре и надолу. Престана да се храни редовно и безспирно ридаеше в кабинета на психоаналитика си.

- Трябва да съм съгрешила пред Господа, щом ни докара всичко това на главата - вайкаше се тя. - Сигурно задето се поддадох на суетата и си купих толкова много обувки от "Прада"!

Представяше си как я блъска автобусът за Хамптънс и когато от "Армани" без видима причина отказаха да подновят разплащателната ù сметка, се затвори в спалнята си и подхвана любовна афера. Ала беше трудно да я крие от Борис Иванович, тъй като той спеше в същата стая и постоянно подпитваше кой е тоя между тях.

Тъкмо когато обстановката стана натегната донемайкъде, близкият на семейството адвокат Шамски се обади на Борис Иванович и му каза, че има лъч надежда. Предложи му да се срещнат на обяд в "Льо Сирк". Борис Иванович отиде там дегизиран, тъй като по-рано, след като се разчу за решението на детската градина, отказаха да го пуснат в ресторанта.

- Има един човек на име Фьодорович - каза Шамски, докато загребваше от крем брюлето си. - Той може да уреди второ интервю на отрочето ти, а в замяна ще трябва само дискретно да му подаваш поверителна информация за определени компании, която може да доведе до рязкото покачване или спадане на цените на акциите им.

- Но това си е съдебно наказуем финансов шпионаж! - стресна се Борис Иванович.

- Само ако се гледа твърде тесногръдо на федералните закони - уточни Шамски. - Боже мой, нали си говорим за прием в елитна детска градина. Разбира се, и едно дарение няма да е излишно. Но да не е твърде показно. Знам, че търсят човек, който да покрие изграждането на ново крило.

В този момент един от сервитьорите разпозна Борис Иванович зад фалшивия му нос и перуката. Персоналът гневно се спусна към него и го извлече през вратата.

- Така значи? - викна салонният управител. - Мислеше, че ще ни преметнеш? Вън! А що се отнася до бъдещето на сина ти, тук винаги имаме нужда от чистачи. Au revoir, скапаняко!

Същата вечер у дома Борис Иванович съобщи на жена си, че ще се наложи да продадат къщата си в Амагансет, за да съберат пари за подкуп.

- Какво? Нашата прекрасна къща в провинцията? - проплака Ана. - Та аз и сестрите ми отраснахме в нея! През кухнята на съседите излизахме направо на плажа! Помня как минавахме оттам, докато те закусваха, за да отидем да плуваме или да си играем в океана.

И понеже съдбата е коварна, същата сутрин, когато Миша трябваше да се яви на второ интервю, златната му рибка внезапно умря. Ей така - без никакви признаци на болест. Впрочем рибката неотдавна бе преминала пълен медицински преглед и им бяха казали, че е в цветущо здраве. Естествено, момчето беше неутешимо. По време на интервюто не се и докосна до легото или до пъзела. Когато една от учителките го попита на колко годинки е, той отсече:

- Какво те интересува, тлъста краво?

Отново го отхвърлиха.

Вече бедстващите Борис и Ана Иванович отидоха в приют за бездомници. Там срещнаха много други семейства, чиито деца са били отхвърлени от елитни учебни заведения. Понякога се хранеха заедно с тях и взаимно си разказваха носталгични истории за частни самолети и зимни ваканции в Палм Бийч. Борис Иванович откри, че има души, по-клети дори от него самия - обикновени хорица, отхвърлени от домсъвети поради недостатъчно средства. Страдалческите им лица излъчваха омиротворяваща благочестивост.

- Сега вече и аз вярвам в нещо - каза той веднъж на жена си. - Вярвам, че животът има смисъл и че всички хора, били те богати или бедни, един ден ще обитават града Господен. Манхатън и бездруго не става за живеене.