Излезе пълно нецензурирано издание на "Портретът на Дориан Грей"

"Портретът на Дориан Грей" - единственият роман на Оскар Уайлд, който е многократно издаван в България, адаптиран в киното и театъра, е с ново издание, съобщи издателство "Колибри". Преводът е на Росица Ташева.
"Великолепно илюстрирано от Бенжамен Лакомб и обогатено с откъси от епистоларната изповед De Profundis, това издание хвърля нова светлина върху произведението, превърнало се в паметник на литературата", уточняват от издателството.
Романът още с излизането си през 1890 г. е посрещнат с безпощадни критики - определян е като "отровна книга, чиято атмосфера излъчва зловонните миризми на морално и духовно разложение". Темата за хомосексуалността взривява Викторианска Англия и творбата на Оскар Уайлд двукратно е цензурирана, а авторът е хвърлен зад решетките и скоро след това умира.
Новото издание на "Колибри" обаче представя романа в пълната му първоначална версия.
"Неразривно свързан с репутацията и самото съществуване на своя автор, "Портретът на Дориан Грей" често придобива облика на автопортрет на един Уайлд, който обича да размесва премълчаното и разкритото. Цензурираните от Стодарт пасажи, включени в настоящото издание, свидетелстват за кодирания начин, по който Уайлд представя мъжката хомосексуалност - като едновременно говори за нея и я прикрива", пише в предговора Ксавие Джудичели, преподавател по британска литература на XIX в. в университета "Париж-Нантер", специалист по творчеството на ирландския писател, поет и драматург. |
Оскар Уайлд (1854-1900) е определян като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му е сравнявано единствено с това на Шекспир. Неговата известност се дължи предимно на блестящите му пиеси и епиграми, на романа "Портретът на Дориан Грей" (1890), а донякъде и на обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Автор е на два сборника с приказки - "Щастливият принц" и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до днес.
Издателство "Колибри" предостави на "Дневник" цитати от нецензурирано издание на "Портретът на Дориан Грей".

Оскар Уайлд, дивият парадоксалист
Из "Портретът на Дориан Грей"

Един ден реших да нарисувам портрета ти. Той трябваше да бъде моят шедьовър. Той е моят шедьовър. Но докато работех, всяка мазка, всеки нанесен цвят сякаш разкриваше тайната ми. Във всяка линия имаше любов, във всяка точка имаше страст. Побоях се светът да не узнае до каква степен съм те обожествил. Почувствах, Дориан, че съм казал прекалено много. Тогава именно реших никога да не излагам картината.
Само че и най-смелите измежду нас се боят от себе си. Осакатили сме дивака в нас, но той трагично е оцелял в себеотричането, което съсипва живота ни. Отрекли сме се от себе си и сме наказани за това. Всеки порив, който се опитваме да задушим, отравя ума ни. Веднъж съгреши ли, тялото се избавя от греха, защото самото съгрешаване е вид пречистване. Тогава ни остава само споменът за изживяното или луксът на съжалението по неизживяното. Единственият начин да се отървем от изкушението е като му се поддадем. Устоим ли му, душата ни се разболява от копнеж по онова, което си е забранила, от желание за онова, което собствените чудовищни закони са обявили за чудовищно и незаконно. Речено е, че най-важните събития се случват в мозъка. В мозъка и само в мозъка се случват и най-големите грехове.
На света има само едно по-лошо нещо от това, да говорят за теб, и то е, да не говорят за теб.
Истинската красота свършва там, където започва интелектът.

"De Profundis: Глас от бездната" на Оскар Уайлд (откъс)
Способен съм да повярвам на всичко, стига да не е за вярване.
С фрак и бяла вратовръзка, както ти ми каза веднъж, дори борсовият агент може да мине за цивилизован.
Съзнанието и страхът са едно и също нещо, Базил. Съзнанието е търговската марка на фирмата, това е всичко.
Смехът не е никак лош за начало на приятелство и е още по-добър за неговия край.
Избирам приятелите си заради хубавата им външност, познатите си заради добрия им характер, враговете си заради ума им. Човек трябва да бъде много внимателен в избора на враговете си. Сред моите няма нито един глупак. Те всички притежават немалък интелект и затова всички ме ценят.
Предговорът е публикуван в "Артакция".
