Футболът е социален феномен, който ни обединява, но също така и ни разделя. Навярно сте чували често тази максима, в чиято истинност вече сте се убедили многократно. За радост на всички нас, футболът е тази движеща живота ни сила, без която не можем. Тя ни радва, често ни прави тъжни, а понякога просто ни държи в кондиция. Излишно е да споменавам колко много футболни умове са ни завещали своите мисли за любимата ни игра и нейната значимост за ежедневието ни.

Написани със златни букви, техните цитати остават в съзнанието ни и много често, понякога и несъзнателно, ги повтаряме. Предаваме ги от поколение на поколение, с което запалваме любовната искра към футбола в сърцата на нашите наследници. Тези мисли ще се помнят вечно. Ще се помнят така, както победите, както загубите, както всеки един мач, останал в паметта на футболните фенове.

От много години в пространството се носи идеята за "магията на ФА Къп". Това са онези мачове от най-стария футболен турнир, в който много често, сякаш по неписан закон, ставаме свидетели на невероятни срещи, за които се говори и ще се говори с десетилетия. Виждаме красотата на футбола и как пред нас оживява митът за победата на Давид срещу Голиат, в който само с прашка в ръце Давид поваля филистимския гигант.

ФА Къп е надпреварата, в която малки и даже незабележими клубове получават възможността да стъпят на легендарни стадиони като "Олд Трафорд" и "Анфийлд", а мултимилионните селекции на "Манчестър Сити", "Ливърпул" и "Манчестър Юнайтед" да се разходят до градчета и селца с непретенциозни стадиони.

И ако във футбола имаше логика, то никога нямаше да предположим, че дребосъци като "Рексъм", "Плимут", Брадфорд" и "Уолсол" ще излязат като крайни победители срещу грандовете, чиито фенове са голяма част от футболните запалянковци в България. Затова футболът е красив. Защото до голяма степен е олицетворение на мечтите ни. Колкото по-големи са те, толкова по-далече можем да стигнем.

А как ще реагирате, ако ви кажа, че някои български клубове също са изживели своя футболен Еверест през годините?

Като започнем от победите на скромните "Чирпан" и "Чепинец" (Велинград) съответно срещу ЦСКА и "Левски" в турнира за изчезналата вече Купа на Съветската армия и след това стигнем до подвизите на родните клубове в европейските клубни турнири, където победени от България си тръгват величия като "Ювентус", "Рома", "Ливърпул", "Барселона", "Милан", "Байерн" (Мюнхен) и други.

Сами можете да се уверите колко интересен е бил турнирът за Купата на Съветската армия, който бих определил като побългарена версия на ФА Къп. Мачовете в тази надпревара са били чакани с огромно нетърпение от феновете по селата и малките градчета, а не са никак малко случаите, в които за премии на футболистите са давани от сирене и кора с яйца до цели прасета и агнета.

Не са малко и мачовете на родна земя, в които в нашата малка страна, често пренебрегвана от големите футболни сили, гостуват носители на "Златната топка". Такива са случаите например с идването на Лев Яшин в Разград, както и на Роберто Баджо в Сливен, като последният дори бележи във вратата на българите и се разписва с флумастер върху бедрото на фенка от ромски произход. И това не са единствените случаи, някои от които ще засегнем в тази книга.

Участието на българските отбори в европейските клубни турнири е необятна тема, пораждаща след себе си много истории, за които една книга няма как да бъде достатъчна. По-младите читатели навярно бегло са чували, а може и изобщо да не знаят, че и ние имаме достойнства и постижения, с които можем да се похвалим. Ще научим повече за някои от най-големите ни успехи на най-високо ниво в следващите страници на книгата.

А как се роди идеята да напиша тези страници? През последните години имах възможността да обиколя голяма част от стадионите в България и да се запозная от първо лице с историята, главните герои и златните мачове, играни на тях. Видях много футболни кътчета в нашата красива страна, някои от които са останали забравени и определено не заслужават тази своя съдба.

Също така се сблъсках с родната действителност и разрухата, за които голяма вина имаме всички ние - управляващи, фенове, журналисти и общество. Стадиони, приемали по над 20-30 хиляди по трибуните, в момента са погълнати от растителност, а природата бавно, но сигурно ги превзема. Други, на които все пак се играят мачове, отдавна са забравили възгласите на феновете и днес атмосферата на тях е като на погребение - тягостна и мъчителна.

Звучи нереално и в същото време възхитително как 70 000 са драли гърла за "Левски" и ЦСКА съответно в мачовете им с "Аякс", "Барселона" и "Нотингам Форест" и "Ливърпул" на фона на сегашното състояние на футбола ни и поведението на феновете. А какво да кажа за героите на тази книга, с които имах възможност да се запозная лично и да разговарям? Без тях и техните спомени тази книга нямаше да съществува и да остави на вас теми за размисъл.

Искам да им благодаря отново за отзивчивостта, доверието и отделеното време, защото именно здравето и времето са двете фундаментални неща в така забързания ни живот. Читателю, в следващите редове ще се изумиш от историите, които ще научиш, и се надявам да се почувстваш горд от това, че си българин. Ще те срещна с някои от най-големите ни футболисти, които ще разкажат от първо лице своите истории с трепет, желание, блясък в очите и голяма любов към футбола. Тази книга е изцяло плод на техните спомени и истории.

Нека обиколката ни из футболна България започне сега!