Исабел Алиенде (82) е безспорната съвременна грандама на латиноамериканската литература. Писателската й кариера започва през 80-години на ХХ век., а през следващото десетилетие всяка нейна книга я превръща в един най-продаваните автори в света. Романите й са преведени на 42 езика, като бестселърите й са достъпни и на български. Визитната й картичка с литературни награди е респектираща - дори през 2014 г. Барак Обама я удостои с Президентски медал на свободата, най-високото гражданско отличие в САЩ. Алиенде често е сравнявана с Габриел Гарсия Маркес като мащаб на повествованието и богатство на езика.

Романът й "Името ми е Емилия дел Валие" е поредното доказателство за класата й. Темата е за любовта и война, за процесите на преоткриването и себеутвърждаването.

Действието се развива през 1866 година. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов...

Доскоро Софи Бехарано де Голдберг беше непозната на читателската аудитория в България. В средата на май обаче тя посети страната ни и представи романа си "Морската градина". Оказа се, че мексиканската писателка е с български и турски корени, а Елиас Канети - носител на Нобелова награда за литература, е братовчед на баба й.

Повествованието в "Морската градина" започва през далечната 1942 г. във Варна, връщайки лентата на трагичните митарства на еврейските семейства в годините на Втората световна война. За да напише романа си, Голдберг посещава България, за да проучи местата, в които са живели нейните близки. И, по думите й, да установи, че "една малка държава на Балканите е намерила онази сила, която други сили и народи, уж развити и могъщи, не са могли да намерят: да каже не на Хитлер, не, тя няма да прати своите еврейски граждани на смърт, все едно са стадо". В предговора авторката пише още: "Зная, че не е било лесна задача, и точно поради тази причина, защото дължим на колективната памет и на идентичностния конструкт този акт на българския народ да остане завинаги в нашата история, точно заради това се роди разказът "Морската градина. Не мога да не призная, че българският превод на романа е една моя мечта, откакто написах първата глава".

Българските читатели се оказаха сред привилегированите що се отнася до новият роман на шведската литературна сензация Фредрик Бакман "Моите приятели". Книгата беше издадена буквално дни след световната й премиера.

Бакман е от онези писатели, които преди да стъпят здраво на литературния терен, натрупват голям житейски опит - учил е история на религиите, сервирал е в заведения, шофирал е мотокар в склад, писал е по сайтове.

През 2012 г. е издаден първият му роман "Човек на име Уве", който го превръща моментално в бесетселъров автор. Неподражаемото му чувство за ирония съчетано с алтруизъм и лекото перо, правят вече всеки негов роман дългоочакван за читателите му.

И "Моите приятели" не прави изключение - вълнуващ роман за чудотворната сила на приятелството, в момент когато човечеството постепенно губи моралните си устои. Да обичаш някого повече от самия себе си е вече анахронизъм

Въпреки световната си слава, Бакман остава забележително скромен - дори е допускал, че е време да се оттегли след написването на "Моите приятели".

Даниел Стийл (77) е всепризната майсторка на любовния роман. Родена е в САЩ, но живее предимно в Париж. Сочена е за най-продаваната жива авторка с над 850 милиона реализирани копия от нейни книги. Творчеството й се разпространява в десетки страни и е преведено над 40 езика, включително на български. Любопитно е, че публикува по няколко книги годишно, като често ги пише едновременно.

В новия й роман "Триъгълник" героинята й Аманда Делано, собственичка на галерия в Париж, се озовава в опасност, когато тайнствен мъж започва да й оставя съобщения на телефона.

Единствено дете на френски бизнесмен и американска манекенка, и двамата вече покойници, наближаваща 40-те красавицата е доволна от живота си, но все още не е намерила любовта на живота си. Случайно се запознава с Оливие Албин, собственик на малко издателство. В същото време отново започва да се среща и с Том Куинлан, гадже от колежа преди двайсет години. Сега Том е адвокат, който си е взел година отпуска, за да се посвети на първия си роман в Париж. В любовната история се намесва и още един персонаж - Паскал Леблан, който е партньор в галерията й и е ерген

Капка Касабова (52) е добре позната сред почитателите на сериозната литература в България. Тя е родена в София, но от началото на промените семейството й емигрира първо Англия, а след това в Нова Зеландия. От 2005 г. Касабова живее в Шотландия. Пише главно на английски, носителка е на много литературни награди. Книгите й са преведени на поне 20 езика.

Романът й "Анима" излезе на български език през май. Той е и краят на балканския и цикъл, който включва още "Елексир" "Граница" и "Към езерото". Характерно за стила на Касабова е естественото преплитане на художественото с документалното в много от книгите й. "Анима" не прави изключение.

В "Анима" има портрети на пастири - козари и овчари, които не се идентифицират с материални притежания и са способни да се грижат за големи стада животни, да живеят само с един покрив над главата си, в пълна изолация, да делят условията си със своето стадо и кучетата, които са тяхното семейство. Те са последните останали номади в Европа - забравени хора със забравени животни. Затова и нарекох последната си книга така", казва Капка Касабова в интервю за "Тоест".