"Подредбата е по азбучен ред, като към всяко растение ще откриете и илюстрация, за да можете лесно да го разпознаете. Съкровищницата на народния опит в областта на здравеопазването е предмет на обстойно изучаване, при което всичко ценно от нея се възприема и внедрява в нашата фармацевтична промишленост. Немалко лекарства, като нивалин, леонурин, винкапан, антралакс, розалин и др., приготвени от билки, разнасят славата на България по света", поясняват от издателство "Труд".

Семейство Пиренови - Ericaceae

Разпространение. Из иглолистните гори, високи пасища, торфища и каменливи поляни, до 2500 м надморска височина, из всички планини на територията на България.

Описание. Разклонено храстче. Стъблата са ръбести, зелени, достигащи на височина 40 см. Листата са с къси дръжки, голи, светлозелени, назъбени, яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са разположени в пазвите на листата. Те са единични, розови, с 5-делна чашка, 4-5-делно венче и 8-10 тичинки. Плодът е синкаво-черна сочна ягода.

Използваема част. Листата, брани по време на цъфтежа (май-юни), и плодът, бран в периода юли-август. Срок на годност на изсушената билка за листата - 2 години, за плода - 1 година.

Химичен състав. Листата съдържат гликозиди (миртилин, неомиртилин с инсулиноподобно действие, кверцетин, кверцитрин, рамнозид и др.), арбутин, провитамин А, витамин С, флавоноиди, катехинови танини, хидрохинон, органични киселини и др. Плодът съдържа провитамин А, витамини от групата В, С, РР, пектинови и слузни вещества, миртилин (растителен инсулин), антоциани, минерални соли (главно на мангана, желязото, фосфора, магнезия и медта), арбутин, органични киселини, инозит, танини и др. Семената съдържат растителни мазнини, протеин и други съединения.

Действие и приложение. Билката понижава съдържанието на захарта в организма, което се дължи главно на съдържащите се в нея гликозиди миртилин и неомиртилин. Действа запичащо, дължащо се на дъбилните вещества, както и противовъзпалително. В нашата народна медицина листата се употребяват при камъни в бъбреците и жлъчката, захарна болест, лош дъх в устата, стомашни и чревни болки, подагра, ревматизъм и др. Плодът се приема при диария, за засилване на зрението, при чревни възпаления, пресипнал глас, нарушение на обмяната на веществата (заедно с листата). Външно: листата - за компреси при изгорено, екземи, язви и трудно заздравяващи рани; като гаргара при зъбобол и гърлобол.

Употреба. Като отвара - 2 супени лъжици от листата се варят в 0,5 л вода. Приготвената отвара е за един ден. При употреба на плода същото количество се оставя да ври 10 минути и се пие вместо вода.

Семейство Сложноцветни - Asteraceae

Разпространение. Из посеви, пътища, из населени места, до 1000 м надморска височина, навсякъде из България.

Описание. Едногодишно тревисто растение. Голо и разклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са последователни, двойно до тройно нишковидно пересто нарязани. Цветните кошнички са разположени по върховете на стъблото на дълги дръжки. Периферните цветчета са бели, езичести. Вътрешните са жълти, фуниевидни, двуполови. Цветното ложе, което е характерно за лайката, е изпъкнало и отвътре кухо. Плодът е продълговата кафяво-зелена семка. Растението излъчва приятна миризма.

Използваема част. Цветните кошнички, брани по време на цъфтежа (май-август). Срок на годност на изсушената билка - 1 година.

Химичен състав. Етерично масло (състои се от хамазулен, азулен, кадинен, терпени и сесквитерпени), флавоноиди, фитостерин, витамин С, провитамин А, горчиви вещества, слуз, кумарин, апигенин, матрицин, апиин, херниарин, холин, глицериди на мастни киселини, минерални соли и др.

Действие и приложение. Билката притежава противовъзпалително, антисептично, кръвоспиращо, болкоуспокоително, потогонно и жлъчегонно действие. Лечебният ефект се дължи на съдържащото се в билката етерично масло, което стимулира централната нервна система и усилва рефлекторната деятелност. Установено е, че растението влияе върху ускоряването на дишането, на ритъма на сърцето и разширяването на мозъчните съдове. Дезинфекционното и противовъзпалителното действие на етеричното масло се дължат главно на съдържащия се в маслото хемазулен, а съдържащите се гликозиди в билката увеличават секрецията на стомашно-чревната система, като усилват отделянето на жлъчка и възбуждат апетита. Употребява се при заболявания на стомашно-чревната система и при възпаление на горните дихателни пътища.

Употреба. 1 супена лъжица се залива с 200 мл вряла вода. Кисне половин час и се изпива наведнъж. Това се прави 3 пъти дневно, защото хемазуленът, на който се дължи противовъзпалителното действие, при престояване във вода дълго време се разлага.

Внимание! Лайката при някои хора може да отключи алергични реакции.

Семейство Розоцветни - Rosaceae

Разпространение. Из каменистите места, храсталаците и горите, до 2000 м надморска височина, из цяла България.

Описание. Бодлив храст, висок до 3 м. По клоните - многобройни сърповидно извити шипове. Листата са голи, тънкоперести, с 5-7 листчета, с къса дръжка, яйцевидни, назъбени и със сраснали с дръжка прилистници. Цветовете обикновено са единични, розови, рядко бели, с 5-листна неопадваща чашка, 5-листно венче, много тичинки. Плодовете са влакнести орехчета, обхванати от разрасло се цветно легло, образуващо лъжлив плод - шипка.

Използваема част. Плодът на растението, бран при пълното му узряване (септември-октомври). Срок на годност на изсушената билка - 1 година.

Химичен състав. Плодовете съдържат витамини (С, В2, Е, Н, РР), провитамин А, флавонови гликозиди (кемпферол, кверцетин, изокверцетин и др.), пектин, ликопин, рубиксатин, танини плодови киселини, захари, минерални соли (главно на калия) и др.

Действие и приложение. Пикочогонно, запичащо, противовъзпалително. Билката регулира функционалната дейност на стомашно-чревната система, подобрява обмяната на веществата и стимулира дейността на костния мозък, което се дължи главно на съдържащите се витамини, плодови киселини и танини. Употребява се при възпаление на черния дроб и жлъчните пътища, възпаление на бъбреците и болести на стомаха и червата. Нашата народна медицина препоръчва шипковия плод при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, затруднено уриниране, водянка, подагра, албумин, захарна болест, главоболие, безсъние. Венчените листа на цвета се употребява против диария и дизентерия, кръвоизливи, стомашни болки, кръвохрачене, изобилна менструация.

Употреба. Като отвара - 1 супена лъжица счукани шипки ври 10 минути в 300 мл вода. Изпива се наведнъж. Това се прави 3 пъти дневно. Старите българи са приготвяли т. нар. шипково вино: слага се в съд половин кг счукани шипки и се залива с 4 л вода и 0,5 кг захар; кисне 5-6 дни на топло при често разбъркване; прецежда се и се пие вместо вода. Със същите шипки се прави ново питие. По желание може да се добавят корите на един портокал или лимон за аромат.