Излезе юбилейно издание на биографията на Джейн Остин

В края на тази година се навършват 250 години от рождението на английската писателка Джейн Остин. По този повод издателство "Лист" отпечата юбилейно издание на знаковата ѝ биография "Джейн Остин у дома" от Луси Уорсли. Първото българско издание на книгата е от 2019 г. в превод на Ангелина Александрова, но сега корицата е на художничката Люба Халева.

"Джейн Остин влезе в издателската ни къща с детския си роман "Прекрасната Касандра", който е написала на 12 години в чест на сестра си. После талантливото ѝ перо ни отвори портите към имението "Мансфийлд Парк", а днес - в навечерието на нейния юбилей - отново ни кани в интимния свят на своето ежедневие.", отбелязват от "Лист".

Луси Уорсли представя Остин не като литературна икона, а като човек - със страхове, амбиции и неустоимо чувство за хумор. Биографията всъщност е една покана за среща отвъд легендите с истинската Джейн. Луси Уорсли (51) е известна в Обединеното кралство с дълбоките си познания по история, като телевизионна водеща и авторка на детска и нехудожествена литература.

"С фин хумор, историческа прецизност и неподправена обич, Уорсли разкрива една модерна за времето си жена - независима, наблюдателна, проницателна и с остър усет към абсурдите на обществото. Остин не просто пише за брака, тя го анализира. Не живее охолно, но създава светове. И въпреки личните си лишения, винаги запазва лекотата и иронията на перото си", обясняват от издателство.

Откъсът е предоставен специално за читателите на "Дневник".

Из "Джейн Остин у дома" от Луси Уорсли

През есента на 1812 г. Джейн сключила договор с Томас Игъртън за публикуването на "Гордост и предразсъдъци". Продажбите на "Разум и чувства" трябва да са го впечатлили, защото сега той дал на Джейн оферта с по-добри условия. Предложил сделка въз основа не на комисиона, а на директно купуване на авторското право. Предложил не 150-те паунда, които Джейн поискала, а разумно ласкателните 110 паунда.

"Не можехме и двамата да сме доволни - пише тя скромно, - и аз изобщо не съм изненадана, че той избра да не се пазари толкова."

Джейн също била удовлетворена, че сделката е сключена, защото "спестява много проблеми на Хенри", който отново действал като неин агент. Хенри си имал други грижи, защото очарователната Елайза била болна. Точно както при майка си тя открила "бучка" в една от гърдите си. В своя жизнерадостен стил тя не казва, че е тежко болна: "от моя гледна точка никой не би предположил, че ми има нещо". Джейн била решена да продаде авторското право отчасти за да спести на Хенри търчането в гонене на печатарите, както било преди.

Но това щяло да се окаже ужасно бизнес решение, тъй като Игъртън щял да спечели много пари от нея. След като този път знаел, че и рискът, и печалбата са при него, Игъртън изобщо не се бавил толкова в поднасянето на новия й роман на публиката. И двамата знаели, че е брилянтен. На 27 януари 1813 г. Джейн приела в Чоутън доставката на "своето мило дете от Лондон" и най-сетне държала готово копие на "Гордост и предразсъдъци".

Същата вечер съседка на име Мери Бен, обеднялата сестра на свещеник, дошла на вечеря при дамите Остин. Джейн съобщава, че след това "се подредихме и ѝ прочетохме половината от 1-ви том", но без да разкрива кой всъщност е авторът. "Вярвам, че премина, без тя да заподозре нещо", отбелязва Джейн. "Тя беше развеселена, бедната душа!... изглежда, наистина се възхищаваше на Елизабет." Записките на Джейн за вечерта с госпожа Бен предполагат, че тя и майка й са чели книгата на глас, при това като в пиеса, може би заемали различни роли.

Ако съдим от многобройните сцени в романите на Джейн, където един герой чете на глас на друг, било е прието мъжете да "изнасят представления" като читатели пред жените, но не и обратното. Жените обаче можели да четат на глас една на друга и това, разбира се, бил начинът, по който Джейн забавлявала Касандра в стаята им, "докато се събличахме".

И все пак братът на Джейн - Хенри, отбелязва, че самата Джейн е имала "изключително сладък" глас и "чете на глас със страхотен вкус и ефект". Затова семейството Остин със сигурност са я чували в действие. "Знаех, че щеше да вземе "Евелина" и да прочете няколко страници", спомня си една племенница. "Мислех, че е като пиеса. Тя имаше много хубав глас". Понякога било позволено дори на приятели да чуят тези "рецитации". Един от тях си спомня, че неочакван посетител нарушил четенето от Джейн на сър Уолтър Скот и това било "като прекъсването на някакъв приятен сън".

Наистина критичката Патриша Хауел Майкълсън твърди, че начинът, по който Джейн излагала параграфите си, и честото използване на курсив, за да посочи кои думи трябва да бъдат подчертани, са предназначени да помогнат на някого да "представи" романите на глас. Изглежда, книгите на Джейн насърчавали женските гласове да бъдат чути: не само като думи на страница, но и на висок глас, в реалния живот, в гостните в края на джорджианска Англия.

"Гордост и предразсъдъци" реализирала страхотни продажби, подпомогнати от повече отзиви. The Critical Review през март 1813 г. хвали романа за "обрисуването на домашните сцени. Няма нито един герой, който изглежда глупав или се натрапва на вниманието на читателя с неприятна наглост". Звучи като заклеймяване със слаба похвала, но този рецензент напипвал пътя към това, което Вирджиния Улф в крайна сметка ще формулира по-съдържателно: "от всички велики писатели проявата на величие при нея е най-трудно уловима".

Джейн се наслаждавала на бурен, забележителен, завиден успех на "Гордост и предразсъдъци". 110-те паунда на Игъртън започнали да изглеждат не толкова щедри, когато търсенето му позволило да отпечата второ издание през 1813 г. и след това трето през 1817 г. Джейн не получила нищо от тях освен акламации.

Но сензационните продажби на "Гордост и предразсъдъци" помогнали и на продажбите на предшественичката й, "Разум и чувства". "Ще се зарадваш да чуеш, че всяко копие на Р. и Ч. е продадено - казва Джейн на Франк - и че ми спечели 140 паунда." "Вече съм - заявява тя с оправдана гордост - с доход от 250 паунда, изцяло от писане." На Джейн й доставяло голямо удоволствие да купува подаръци на Касандра: "не ми отказвай. Много съм богата". Хенри, за "голям смях" на Джейн, й открил сметка в собствената си банка.

Томас Игъртън заговорил за публикуването на следващите три романа на Джейн. Тя вече работела по "Мансфийлд Парк". "Имам нещо подръка - пише тя, - което се надявам, че с помощта на "Г. и П." ще се продава добре, обаче не е толкова интересно." Знаем, че тя също така вече имала идея за "Ема", а след това и за още един роман.

Как реагирало семейството Остин на целия този успех? Когато "Гордост и предразсъдъци" излязла за първи път през 1813 г., Джейн била благодарна, че Касандра е далеч от дома. Както казва Джейн, "може да й е неприятно да бъде в околността при първия изблик на начинанието". Първоначално Джейн била приятно изненадана от това колко добре роднините й успяват да запазят тайната на нейната анонимност. Неминуемо било обаче гордият и бъбрив Хенри да се издаде.

На среща с дама, която била "възхитена" от "Гордост и предразсъдъци", той величествено й казал, че сестра му го е написала, "с такова задоволство", сякаш това било желанието на самата Джейн. Хенри дори не казал на Джейн, че издал тайната: тя разбрала от племенницата си Фани.

Щом веднъж знаели вече няколко души, било неизбежно новината да се разчуе, и Джейн осъзнала, че "Тайната вече толкова се е разпространила, че едва ли е останала и следа от нещо скрито". В крайна сметка тя се отказала да се тревожи за това. "Вярвам, че когато се появи и третият [роман], няма да се опитам дори да лъжа за това", пише тя. Вместо това решила "да пробвам да направя от тази работа колкото може повече пари вместо мистерия".

Рекламата от уста на уста за този неизвестен автор на книгата на сезона се разпространявала в кръговете много далеч от Хемпшър и Кент. Твърде интелигентната Анабела Милбанк, която в крайна сметка щяла да се омъжи за лорд Байрон, похвалила "Гордост и предразсъдъци" за това, че избeгнала всички "често срещани средства на новите автори на романи, без удавяния, без пожари, без неудържими коне, нито кученца и папагали, нито камериерки и шапкарки, нито двубои и дегизировки. Наистина мисля, че това е най-близката до реалността проза, която някога съм чела".

Съседите на Джейн постепенно започнали да я гледат с нови очи. Докато "Гордост и предразсъдъци" не показа какъв скъпоценен камък се е крил в този твърд обков - пише Мери Ръсел Митфорд, - отношението на обществото към нея вече не било като към ръжен или предпазна решетка, или която и да е пръчка или изправено парче желязо, кое¬то си стои в ъгъла тихо и кротко. Вече е съвсем различно; тя продължава да е ръжен, ама е ръжен, от който всеки се страхува".

"Ръженът" Джейн била все още нервна като всеки новак прозаик, нетърпелива да чуе, че хората са чели и се радват на работата й. Била благодарна за похвално писмо от Касандра, което пристигнало "в точното време", за да я развесели. Печатарите била допуснали някои грешки в "Гордост и предразсъдъци", най-лошата била, където "две речи са слети в една". Перфекционистката Джейн никога не могла да се отпусне и да се наслади на успеха си. Но като цяло била "доста самомнителна и твърде доволна".

Тя също се радвала на щедрите коментари на приятели. "О! Толкова сладко ме ласкае госпожица Шарп!" - пише тя, използвайки два от редките си удивителни знаци. "Тя е прекрасна, мила приятелка. Четат и се възхищават на творбата ми и в Ирландия" - добавя тя, докато новини¬те за хора, които били прочели нейната работа, без дори и да знаят името й, стигали до нея. "Не губя надежда - пише тя, - че ще закачат портрета ми на изложба най-накрая, цялата в бяло и червено, с наклонена на една страна глава." Имала предвид да бъде изобразена точно както Джошуа Рейнолдс рисувал красавиците от обществото.

Но дори когато Джейн мечтаела за слава, тя правела всичко възможно да изглежда по същия начин у дома. "Опитвам се да съм твърда" - казва тя на Франк. "В крайна сметка всичко опира до качествата, наистина важните неща в човешкото съществуване дори на този свят!" Той и семейството й се съгласили, че е по-важно тя да си остане тяхната позната сестра, леля и дъщеря.

"Леля Джейн" беше радостта на всичките си племенници и племеннички" - пише една от тях. "Ние не мислехме за нея като за умен човек, още по-малко като за известен такъв; а я оценявахме като мила, съчувстваща и забавна". Въпреки това честите набези на племенници и племеннички в Чоутън Котидж можели да вбесят леля им. Племенницата на Джейн, Карълайн, си спомня как "винаги се промъквах до нея и я следвах винаги, когато можех, в къщата и навън". Тя си спомня, че "моята майка ми каза тайно, че не трябва да правя бели". "Човек не се интересува от момичетата, докато не пораснат" - признавала Джейн. Но юношите по принцип я радвали и вдъхновявали. Друга племенница запомнила за цял живот как една сутрин леля Джейн забавлявала три момичета, "като разговаря с мен и моите братовчедки, все едно че сме пораснали, в деня след бала".

Голяма наслада, няма що. А точно нагоре по пътя от къщата, в голямата къща Чоутън, живеело едно от най-любимите момичета на Джейн в цялото семейство, Фани Остин.