В годината на нашето Априлско въстание във вече съединените Американски щати се появява книгата "Том Сойер" и веднага печели славата на литературна класика. Окуражен от успеха, Марк Твен започва да пише втори роман, свързан със сюжета на първия, но вдъхновението му го предава някъде около средата; ще минат осем години, преди да бъде завършен, при това с малко скалъпен финал, "Приключенията на Хъкълбери Фин".

През 2024 г. американският писател Пърсивал Евърет публикува своя амбициозен римейк на "Хъкълбери Фин", наречен "Джеймс". Изключително продуктивен писател, автор на двайсет и два романа, четири сборника с разкази и седем стихосбирки, роденият през 1956 г. Евърет със сигурност е разбирал тежестта на предизвикателството, с което се е захванал. (В интерес на истината трябва да спомена, че в литературата от последните седем-осем години вече има такава вълна, или мода, на преработките по един или друг роман със статута на класика.)

Започвам с това, което е най-характерно за жанра на "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин". Те са приключенско четиво, което увлича и задържа вниманието на много широка публика. Само че представите за приключенски наратив (и в литературата, и в театъра, и особено в киното) се промениха чувствително за изминалия век и половина.

Най-лесно се вижда количественото измерение на тази промяна: приключенията на някогашния Хък вече не са достатъчни, за да удържат вниманието на съвременните младежи; да не говорим за бавното темпо на разказа (разбира се, че някога не ни се струваше бавно), за разтеглените описания и многословната комуникация на героите в старите книги. Пърсивал Евърет е заложил много в тази посока. Неговият сюжет е наситен с приключенски събития не по-малко от филмите за Индиана Джоунс. Толкова е наситен, че читателят не може да си поеме дъх, не пуска книгата от ръцете си и от един момент нататък с почти облекчение чака да дойде краят.

Евърет най-добре обяснява каква е била неговата амбиция. В интервю, взето по телефона, той казва: "Опитах се да напиша романа, който не е можело да бъде написан в негово [на Марк Твен] време". По принцип той е писател, който често се фокусира върху проблеми на расизма и травмите от него, върху човешките права и нуждата от лично достойнство. Свободата за него е основополагащо състояние на човешкия дух, тя не се дава отвън, а се ражда в човека. Затова и не се страхува да използва онази "мръсна" думичка nigger, която Марк Твен е изписал само в "Хъкълбери Фин" цели 219 пъти, за ужас на днешните либерални читатели. "Не се страхувам от никоя дума, казва той в друго интервю, и никой не би трябвало да го прави. Трябва да се страхуваме от намерението и от контекста."

Още много би могло да се каже за "Джеймс"; въпреки "лесното" намерение да бъде реплика (или претворяване) на един стар роман, той има дълбочина във всички свои измерения и внушения. И не случайно е бил отличен с три големи американски награди, включително "Пулицър", освен че е бил финалист на още шест, включително "Букър". Забавлението с него е нещо безспорно, но то е само началото на онова, до което може да стигне внимателният читател.