По повод сатирата Итало Калвино пише в свое есе, че тя често морализира или се подиграва - два елемента, които би желал да са му чужди, тъй като не ги харесва у другите хора. Когато сатирикът се поставя над останалите, не само е грешно, но е и проява на лош вкус. Този коментар е добре дошъл за всеки, който се отегчава от непохватната сатира, създавана от хора, забравили, че голямата добродетел на този похват е да включиш и себе си в шегата. Тук за пример идва книгата на Себастиан Брант "Корабът на глупците" - важен текст от Късното средновековие, който не само осмива пороците на обществото и човешката природа, но го прави с човещина и самоирония, носейки неподправена наслада на четящия.

Новото издание ("Лист") е запазило блестящия превод на Любомир Илиев, който бълбука с остроумие и си проправя път с лекотата на планински поток. Бистротата на превода, хитроумните метафори, пъстрите образи и страстта, с която е описан този шарен и весел флот от глупци, са подкрепени с илюстрации на Албрехт Дюрер, които обогатяват четенето и правят книжното тяло препоръчително за колекционери.

Чосър и Брант си приличат по това, че използват хумор, но същевременно добавят и морално послание. И двата текста изобилстват от глупци, през чиито образи се разобличават невежеството, алчността, лакомията, лицемерието, сребролюбието. В случая героите не са тръгнали на поклонение, а са изброени като екипажа на кораб. Всъщност те са толкова много, че авторът подхвърля, че е нужна цяла флота, за да ги побере. Брант свободно борави с примери от древногръцката митология, от римската история и от Библията, за да образова читателите си и да добави щипка интелектуално превъзходство.

Редно е да се отбележи, че образът на кораб с глупци се появява многократно в изкуството и популярната култура. Йеронимус Бош рисува своята знаменита картина по същото време, когато излиза сатирата на Брант, и най-вероятно е директно вдъхновен от нея. В близкото минало с това заглавие ще открием научна фантастика, компютърна игра, рок група и няколко романа. Дълъг е животът на този плавателен съд, населен с шумна тълпа от всички прослойки. Очевидно преди 500 години Брант е използвал дърво, здраво, колкото самата човешка природа.

Остава въпросът и дали разполагаме днес с толкова умели сатирици, които с хуманност и прецизност да насочват стрелката на моралния компас към истинския север? Нуждаем се от тях, тъй като глупците, въоръжени с куки и въжета, са тръгнали да превземат на абордаж кораба на разума.