"За Сигурността": срещу Европа се изправят общества, останали в Домодерността

"Дневник" публикува откъс от новата книга на проф. Николай Слатински "За Сигурността". Тя е издадена от "Сиела" и според издателите представлява научното завещание на известния изследовател на сигурността в България. В книгата са представени изцяло авторски модели и концепции, които задават нови стандарти в българската научна мисъл по темата.
"Проф. Слатински показва как мисленето за сигурността излиза извън рамките на армията, полицията и институциите и става част от нашето ежедневие - в семейството, в училището, на работното място, в отношенията между хората. В контекста на ключови световни събития - руската инвазия в Украйна, ескалацията в Близкия изток, хибридните войни, политическата ерозия в Европа и САЩ - книгата предлага анализи, които помагат да разберем как и защо сигурността се превръща в решаваща тема на нашето време. Авторът проследява как глобалните и локалните кризи променят понятието за заплаха, отварят нови рискови полета и изискват напълно различен подход - не само политически, но и културен, социален и технологичен", допълват от издателството. |
Проф. Николай Слатински (69) е доктор по математика и професор по национална сигурност. Автор е на редица научни публикации в глобалната, регионалната и националната сигурност, геополитиката и международните отношения, отбраната и вътрешния ред, главните съвременни предизвикателства и рискове.

"Интервю с Диктатор" - безразсъдна, ужасна, абсурдна и потресаваща книга
Из "За Сигурността" от проф. Николай Слатински
ТЕРОРИЗЪМ И СИГУРНОСТ
Тероризмът е един от глобалните феномени, които могат да породят катастрофични нива на несигурност, които могат да тласнат света към хаос и анархия, деструкция и разпад.
Да, ключов обект на зловещите цели, амбиции и вероломства на тероризма е Европа. Но терористичната агресия срещу Европа трябва да ни направи не по-малко, а още повече европейци! Кървавите атаки на терористите в сърцето на Европа не са само брутални удари по душата и тялото на конкретната пострадала държава - те са брутални удари по душата и тялото на Европа. Само този, който не разбира тази истина, може да злорадства по адрес на Европа и да отправя обвинения с антиевропейска злъч.
Атакуват Европа за всичко това, което Европа е. Воюват с Европа за всичко онова, което Европа прави. Несъмнено е, че има неща в Европа, които могат да бъдат по-добри, както и сред това, което Европа прави, има неща, които тя може да прави по-добре. Ала да го кажем отново - след всеки подобен жесток удар ние трябва да бъдем не по-малко, а повече европейци.
В отношението си към тероризма, в противодействието на тероризма, в изкореняването на тероризма ние трябва да бъдем не по-малко, а повече европейци, истински европейци!
Актовете на кървав, разрушителен тероризъм могат да се разглеждат като катастрофична илюстрация на времето, в което живеем - време свръхдинамично, нелинейно и трудно за прогнозиране. Време, в което не работи "нормалната" логика. Време на преминаване от криза в криза. Време на кръстопът - какъв отговор да дадем на предизвикателствата?

"Заповед за арест" е книга за Русия на Путин, но и за България
В катастрофичната неопределеност, при ескалиращата несигурност, перманентния хаос и повишената рисковост след постбиполярното безвремие губещите стават все повече. Ето защо се изправяме пред постоянно зачестяващи и все по-жестоки актове на насилие - "меко" и "твърдо", - които само по инерция наричаме тероризъм, а по-скоро става дума за форми и средства на нов тип война - едновременно хибридна, асиметрична и тотална.
В нашето противодействие срещу сегашното и без това дестабилизирано статукво има все повече елементи на алогичност и анормалност, нестандартност и нетрадиционност.
Новата ситуация поражда своите нови начини на съпротива, на борба, на битка, на война, а ние ги натикваме в калъпа на традицията и инерцията, привичността, навика и устава.
Европа (и Западът като цяло) се сблъсква с реалността, която е по-различна от това, което европейските лидери си представят и биха желали да бъде. Сблъсъкът има ценностни и цивилизационни измерения, макар да не е онзи сблъсък на цивилизациите, предсказван мрачно от Самюъл Хънтингтън).
Европа е вече в Постмодерността. Човекът като сложна система от идеали, ценности и принципи се заменя с Индивида, взрян в личните свои амбиции, стремежи и желания, отчуждаващ се от "големите разкази" и от големите Идеи - Държава, Общество, Сигурност ... ; нежелаещ да воюва за тях, да умира за тях, даже неискащ да страда за тях.
Но срещу Европа се изправят общества, които са все още в Модерността, немалко от тях са останали в Домодерността. В тях хората могат да бъдат мобилизирани с идеология или принудени със сила да отдават живота си за тези "големи разкази", за тези големи Идеи.
Европа е в стрес и потрес, осъзнавайки, че е заобиколена от държави, които мобилизират и/или принуждават народите си да воюват на бойното поле, да дават и да вземат човешки жертви, да сеят разрушения и създават зони на контролиран хаос и привнесена анархия.
Как да се живее в комфорта на Постмодерността, фокусирана върху индивида и малките бързо създавани, лесно разпадащи се общности с гъвкава (многоценностна, многоцелева, многоролева) геометрия и същевременно да се управляват ефективно рисковете, идващи от Модерността и Домодерността, фокусирани главно върху Държавата и Сигурността на Държавата, за които човекът единствено е средство за постигането на Големите цели?

Четирите заблуди на Путин
Самюъл Хънтингтън казваше, че се води война между цивилизациите в Пространството. Не, води се война не само и не толкова в Пространството, а по-скоро във Времето - между чудовищни образувания, заседнали в Старокаменната епоха и държави, устремили се в Постмодерната епоха, в епохата на високите информационни, комуникационни, генни, медицински, космически технологии, Изкуствения интелект и квантовите компютри.
Тези чудовищни образувания и метастази на Злото не могат да се качат на влака - стрела, на Прогреса и затова искат да унищожат този Прогрес и неговите носители. Това тяхното не е просто тероризъм - то е нещо повече, нещо по-страшно - то е Война. Война с висока интензивност, наистина хибридна, несъмнено асиметрична, безспорно тотална - война, мотивирана от омраза и низки човешки страсти, която се води срещу нас включително и със средствата на крайния, радикален и екстремистки, жесток и омерзителен тероризъм.
Ето защо Хънтингтън е прав и не е прав. Прав е, защото има сблъсък на цивилизациите. Но не е прав, защото той вижда сблъсъка в Пространството, като огнищата на конфликт са по линиите между цивилизациите - например между Западната и Ислямската цивилизация. Но както казах, днес сблъсъкът на цивилизациите не е в Пространството, а във Времето. Сблъскващите се цивилизации са разделени от Времето.
Едната е антидемократичната цивилизация на губещите, лузърите, аутсайдерите, неудачниците и тя се е самозаклещила в Старокаменната епоха. Другата е на лидерите, на знаещите и можещите, на креативните, устремените напред - Евроатлантическата цивилизация и тя е в Постмодерната епоха.
За да намерим верните отговори на предизвикателството на тероризма, трябва да поставим точната диагноза. Иначе рискуваме да лекуваме симптомите, а не истинските причини, които пораждат тероризъм. Общоприетото схващане за тероризъм се превръща в част от проблема, а не в част от неговото решение. Твърди се, че при тероризма имаме насилие, което цели постигане на политически цели и се стреми да предизвика страх и стрес, ужас и паника в обществото. Но на нас са ни нужни по-дълбоки разсъждения, за да намерим отговори, долавящи същността на тероризма, сглобяващи парченцата от пъзела.
Често си задаваме въпроси: Терорист ли е онзи, който скандира политически лозунги и съпровожда своите зловещии действия с политически изказвания? Наистина ли е терорист някой, който отстрелва невинни хора и крещи "Дания над всичко!"? Ако садист с група бръснати глави и с крясъци "Вън от Русия!" пребива "лица от кавказка националност", той терорист ли е? Фашизоидът, насъскващ маргинали да нападат с боксове и бухалки молещите се в джамията - дали е терорист? А извергът, убил на тъмната улица политик, също ли е терорист (нали жертвата му е политическа и може да е видно лице, че дори министър)?
Ами ако нечии действия, като на дегенерати, които насилват бабички по селата и девойки в храстите, предизвикват страх, стрес, ужас и паника в обществото, това тероризъм ли е?
И още, кое определя "терористичността" на действията? Броят на жертвите? Значи, ако жертвите са 80 - 90, то това е тероризъм, а ако жертвите са 8 - 9, като при "обикновена" стрелба в американско училище, то това е престъпление на зловещ изверг с болна психика?
Оттук следва неизбежният въпрос: Не е ли по-скоро всеки от тези престъпници психопат (като екстремна болест на психиката) или социопат (като екстремна болест на социума)?
Впрочем можем да привеждаме още примери, за да покажем, че когато акцентират върху политическите мотиви, от една страна, и на пораждането на масова психоза, от друга страна, експертите като че ли пропускат още ред важни неща; създават възможности за твърде обширна дефиниция за тероризма; дискредитират видни революционери, които биват набедени за терористи, и издигат на високо политическо ниво психо-маргинали и безумци.

Дехуманизиране
Така че за да се говори за тероризъм, би трябвало да се добавят още няколко условия:
1. Необходимо е да има някаква организираност, организация, структура.
Това не значи да разсъждаваме формално: ако е 1 човек, той е психически болен; ако са повече от 1, т.е. поне 2, това са терористи. Но елементът "организираност" е безусловно нужен като допълнително условие да се говори за тероризъм. Когато е налице поне протоорганизация, поне зародиш на организираност, тогава се прави необходима (макар недостатъчна) стъпка - от демонстрация на нечии психопатски и/или социопатски малформации да се премине към несъмнена терористична дейност.
2. Необходимо е да има някаква способност, капацитет, потенциал да се постигнат набелязаните политически цели.
От това, че някой ще стреля по хората наоколо, политическата система едва ли ще бъде дестабилизирана. Разбира се, в Рисковото общество, което често е в криза - политическа, икономическа, социална - малките въздействия биха могли да имат големи последствия (това е характерно за извънредните ситуации, т.е. "на ръба"), но при все това за създаване на условия, при които могат да настъпят радикални промени, е необходимо нещо повече.
Ето защо, когато става дума за тероризъм, трябва да предполагаме наличието на някаква минимална способност за промяна на системата. Именно в това се състои съвременната асиметричност на предизвикателствата и рисковете: дори по-слабата страна може да има капацитет, да притежава потенциал за въздействие и за влияние върху по-силната страна. Иначе едва ли някой би се впечатлил от нея като противник, опонент, заплаха и опасност.
3. Необходимо е да има някаква вероятност за успех на предприетите действия и това, което те ще предизвикат като подкрепа сред последователите, съмишлениците, симпатизантите и пробудените от ефекта на действията.
Говорим за вероятност за успех - дори малка, но съществуваща. Ако някой луд се вреже с хеликоптер в 70-ия етаж на Емпайър Стейт Билдинг в знак на несъгласие с политиката на САЩ, например в Близкия изток, това е суициден акт с минимален политически ефект.
4. Необходимо е да има някаква идеология в идеите, амбициите, целите и плановете.
Говорим за идеология като система от поне в известна степен рационални виждания - структурирани, оценностени, йерархизирани, логично свързани - съгласно които трябва да се устрои светът, след като (евентуално) предприетите действия се увенчаят с успех.
Идеологията, системата от ценности, логическата обвързаност на изповядваните идеи, вътрешната структурираност на тяхната "философия" (философия може да се постави в кавички) - ето какво отличава политическия терорист, екстремист, революционер и даже борец за свобода (това са коренно различни категории, общото между тях е използването на насилие за постигане на политически цели), от психически неуравновесените, болни, обладани от мании и фобии хора, подвластни на някаква политически мотивирана или политически "опакована" обсесия, в името на която те прибягват до насилие и зверства.
Вярно е, че за самите жертви на безумните терористични действия и за техните близки горните разсъждения са безпредметни. И все пак, и все пак... Ако не поставим точната диагноза на болестта, ние няма как да намерим и вярното лечение, с което да преодолеем тази болест, или поне да я поставим под контрол, така че да не се изроди тя в патология.
Не е ли доказателство за нашата правота погрешността на т.нар. Глобална война срещу терора (Global War on Terror, GWOT), в която бе въвлечена и България?! Начинът, по който бе водена тази глобална война срещу терора, е колосална геостратегическа грешка и геополитическа авантюра на САЩ (а и на Евроатлантическата общност), в резултат на която се прахосани стотици милиарди долари, подкопано е почти необратимо доверието на света към Запада, отишли са на вятъра огромно време и безценни усилия, надежди и ресурси.
Светът е тласнат в самоускоряваща се спирала - колкото повече се борим срещу терора, толкова повече грешим. Но и колкото повече грешим, толкова повече се борим срещу терора.
Ние можем и трябва да отделим тероризма от проявите на психопатия и/или социопатия:
⁕ Психопатията е екстремна болест на психиката.
⁕ Социопатията е екстремна болест на социума.
⁕ Тероризмът е екстремна болест на политиката.
Психопатията и социопатията могат да се съчетаят, много често едната води до другата; понякога те не се "събират", а се "умножават" - влизат в резонанс и взаимно се усилват.
Психопатите трябва да се идентифицират и диагностицират, те трябва да бъдат лекувани, тяхното място е в изолиращи ги и грижещи се за тях медицински заведения. На някои от тях може да се помогне, (поне отчасти) да им се върне човешката същност, други трябва да бъдат държани под наблюдение и контрол, в ограничени пространства и под грижи и внимание, защото те са общественоопасни, а интересите на обществото по отношение на безопасността и сигурността са над интересите и т.нар. човешки права на психопата.
Далеч по-сложно е със социопатите. Те най-често са жертва на обществото, на наложения модел на икономически и социални отношения, при който главното е преследването на материалния успех, на парите, на постигането на целите с цената на всичко и на всяка цена, на зле прикритото разбиране, че човек за човека е вълк, на т.нар. свръхлиберален, ултрапазарен тоталитаризъм, проникващ през всяка фибра в индивидуалното съзнание...