"София:Поетики (2000-2018). Антология" на Иван Димитров и Иван Христов (откъс)

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

"София:Поетики (2000-2018). Антология" на Иван Димитров и Иван Христов (откъс)

Издателство " Парадокс"
Издателство " Парадокс"
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "София : Поетики (2000-2018). Антология", със съставители Иван Димитров, Иван Христов, под редакцията на Ясен Атанасов, предоставен от Издателство " Парадокс"
Това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение (издателите винаги са леко измъчени).Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал.
И се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин.
Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправеносъс задна дата.Време-пространството на историческото свидетелство, което държите в ръцете си, включва:1 фестивал, 13 издания за 18 години и1 антология, 86 български поети и прозаици,60 чуждестранни гости от 22 страни, от4 континента, преведени от 36 преводачи.
Откъс от "София : Поетики (2000-2018). Антология" на Иван Димитров и Иван Христов
Няколко думи от издателя
Това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение (издателите винаги са леко измъчени)
Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. И се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата.
Хронотопът, с който разполагаме към днешна дата, включва: 1 фестивал, 13 издания за 18 години и 1 антология, 86 български поети и прозаици, 60 чуждестранни гости.
Издателство "Парадокс" благодари на поета Ясен Атанасов, създател-основател и директор на "София : Поетики" за това, че качи съвременната българска поезия на сцена.
И на поетите Румен Баросов, Иван Димитров, Иван Христов за това, че бяха най-близките съратници, съмишленици, селекционери, фоторепортери, но също и шофьори, и хамали защото един фестивал, който си тежи на мястото, няма как да мине без хамали.
И на всички поети, участвали и участващи, че заедно писаха историята на българската поезия през всичките тези години. Както е казал Юрий Андрухович, специален гост на "София : Поетики" през 2013 г., " нищо на тоя свят не е толкова излишно, безсмислено и смешно, колкото добрата поезия, но и нищо на този свят не е така необходимо, значимо и окончателно като нея. Погледнете историята на всички велики народи и ще се убедите, че това е историята на тяхната поезия".
Доротея Монова
Когато тази антология беше фестивал
Поетичната антология на един вече несъществуващ (макар и вечен) фестивал не би трябвало да е насочена единствено към тези, които през годините са го посещавали и преживявали, както и към участвалите в него. Една такава поетична антология трябва да надхвърли спомена и да се превърне в памет. Най-младите поетични поколения вече само са чували за "София : Поетики", а някои дори не са и чували.
Трети си мечтаят някой да създаде нещо толкова амбициозно, без да си дават сметка, че то е било създадено, просто вече го няма. Как можем да опишем на тези хора "София : Поетики"?
"София : Поетики" бяха и завинаги ще бъдат най-купонджийският български поетичен фестивал, който събираше едни от водещите съвременни български поети. Те четяха или изпълняваха по едно свое стихотворение, като чрез гласуване на публиката наградата на фестивала беше присъждана на един от тях. Фестивалът даваше сцена на някои от най-нашумелите музиканти от българския ъндърграунд: R.O.B.T.F, "Насекомикс", "Лепра де Лукс", "Амбиент Анархист", "Анимационерите", "Блуба Лу", "КсеТоФон", Help me Jones, The Bedlam Club, The Science и др. И всеки път, когато беше възможно, включваше пърформанси и други артистични акции.
Впрочем за това говори и названието на първото издание на фестивала през 2000 г. - "Поезия - пърформанс & електронен авангард", което се състоя в Археологическия музей. Второто издание, вече под името "София : Поетики", се проведе чак през 2008 г. От третото издание през 2010 г. (и първо международно) фестивалът стана ежегоден. През годините основната вечер и съпътстващите събития смениха различни локации като "Парти-център 4 км", Езерото с лилиите (с огромна сцена, гледаща в посока езерото Ариана), Лятната сцена в Борисова градина, Чешкия център, двора на Националната художествена академия, пространството пред Народния театър "Иван Вазов", Полския институт, градинката на "Кристал" и др. Състояха се две тематични издания - едно с тема "Утопии" и второ с тема "Америки". На три пъти на фестивала участваха автори на проза - Алек Попов, Елена Алексиева, Теодора Димова, Васил Георгиев, Радослав Парушев и др. И така до фаталното тринайсето издание на фестивала през 2018 г., впоследствие оказало се последно.
В антологията, освен с произведенията на авторите, всяко отделно издание на "София : Поетики" е придружено от техническата информация, която включва поетите, музикантите, участниците от други сфери на изкуството и локациите на фестивала през годините. Българските поети са представени с по едно стихотворение, защото такъв беше регламентът на основната състезателна програма на фестивала.
Стихотворенията на българските поети можете да откриете в годината на първото им участие. Ако някой от тях е спечелил някое от следващите издания, това е указано с бележка под линия. В антологията са публикувани произведения само на авторите, които изрично са дали съгласието си, или такова са дали техните наследници, когато авторите вече не са сред живите. Текстовете от тематичните издания на фестивала не са включени.
Утвърдената традиция на "София : Поетики" беше поетът, който победи, да даде идеи за нови участници. Сега, когато държим в ръцете си тази антология, можем лесно да видим как неголямата (като размер) българска поетична сцена сякаш малко по малко капсулира фестивала и се появяват години, в които в него има само по двама-трима нови участници. Може да се спори дали това би могло да се предотврати, но така или иначе "София : Поетики" вече не съществуват.
Ако тях още ги имаше, те със сигурност щяха да дадат поле за изява на авторите, които се утвърдиха или изгряха на поетичната сцена в последните осем години. В антологията дисбалансът от горепосоченото капсулиране е преодолян по естествен начин чрез текстовете на международните гости, подбрани от Иван Христов, на когото дължим и цялата международна програма на фестивала от 2010 г. до неговия край.
Трябва да благодарим и на Ясен Атанасов - главен идеолог на фестивала, негова душа, но и негови мускули. Без неговата очарователна лудост и безрезервна отдаденост "София : Поетики" не биха били възможни. Не всеки е в състояние да разбере какво е за един творец да влага толкова енергия в подобна дейност, вместо да я впрегне в работата по своите произведения - в търсенето на своя успех, в налагането на своето име, в преследването на своите лични цели.
Българската култура, а не само литература, има нужда от повече такива хора, които да са готови да подадат ръка и да се опитват да бутат цялата среда, а не само себе си. С всичко, което може да им коства това.
Не само с ненаписаните си и недописаните си стихотворения и романи, но и с влагането на собствени средства поради оскъдното финансиране от страна на държавата. От такива хора всички можем да се научим как да правим по-качествени културни събития, как да се борим за правото да българската култура да съществува и как да работим за общността си.
Иван Димитров
Как беше съставена тази антология?
Тази антология съдържа 60 чуждестранни поети от 22 страни, от 4 континента, преведени от 36 преводачи. Тя беше съставена в продължение на 8 години от Полския институт в София, Чешки център - София, Унгарския културен институт, Британски съвет, британската фондация "Литература през граници", Столична община, артистичния директор на Международния поетичен фестивал "Софи я: Поетики" Ясен Атанасов и моя милост, спечелил си прозвището "Селекционера". Авторите в тази антология са предимно от Балканите и Европа, но
има и такива от Северна и Южна Америка, и от Азия.
Темите на стихотворенията са изключително широки - от войната до любовта, от консуматорството до бедността, от фалшивата действителност, в която живеем до автентичността на субективния свят. Общите неща между всичките 59 поети са само две. Първото е "добрата поезия", каквото и да означава това. Второто - тяхното желание да посетят нашата красива, незаменима, едновременно древна и млада столица София. Но дори само тези две неща са достатъчни за съставянето на една чудесна антология!
Специални благодарности за преводачите Ванина Божикова, Ивайло Хранов, Драгомира Вълчева, Катина Георгиева, Людмил Димитров, Анджела Родел, Яна Букова, Петър Чухов, Кадрие Джесур, Лора Ненковска, Вера Деянова, Антоанета Попова, Иван Вълев, Ангел Игов, Албена Стаменова, Людмила Миндова, Димана Иванова, Адриана Ковачева, Роман Кисьов, Любов Костова, Антония Апостолова, Аксиния Михайлова, Емилия Миразчийска, Стефан Иванов, Каспер Салонен, Латинка Златна, Здравка Михайлова, Рада Панчовска, Айше Рубева, Елица Попова, Хайри Хамдан, Николай П. Бойков, Поли Муканова, Евелина Митева, Валентин Дишев!
Специални благодарности и за издателство "Парадокс", че инициира това вълнуващо антологично пътешествие! Приятно четене!
Иван Христов