Паралелно излезлите на български през изминалата година детски книги "Падаща звезда" и "Мишле на име Джулиън", както и поредицата "Митичната колекция Браунстоун", от Джо Тод-Стантън допълват вече познатото ни от "Тайната на черната скала" с нови образи и истории. Докато познатите досега книги са заредени с приключенска енергия и опознаване на голяма част от богатството на различни митологии като гръцката, скандинавската, египетската, новоизлезлите две книги са по-скоро фокусирани върху лични и наглед обикновени истории.

За "Падаща звезда" изображението на града, обвит от ярката следа на падащата звезда, е възможно най-добрият избор за корица, защото това е кулминационният момент в книгата: превръщането на монотонното и безприютно място - града - в дом, събиращ в себе си човешката топлина и мечти. Визуално това усещане се допълва от преливащите в синьо, зелено и златисто образи, създаващи спокойна и топла атмосфера.

Впечатлението за издигане на пространството се допълва от замечтаността и необятността на въображението и човешките възможности; следата, която оставя падащата звезда, съдържа в себе си уюта на предишния дом на Найла - цветя и звезди, които пак връщат спомена за щастието и възстановяват прекъснатата от живота в града връзка с природата; идеята, че човек сам създава щастието си, още повече чрез изкуството, тъй като изрисуваната от Найла стая по-късно в развитието на книгата оживява и се превръща в реалното и необятно пространство на космоса.

Разпростирането на следата навсякъде из града напомня, че историята на Найла е не само нейна собствена история, но и история на всеки - защото всеки е способен да намери щастието край себе си дори и в една едва видима, падаща през прозореца звезда.

В началото има портрет на Найла, татко ѝ и котето им, което въвежда главните герои директно в началото на историята; също така има и място, за да се напише чия е книгата, което усилва връзката на четящото дете с историята в нея и го прави пряк съучастник в случващото се. Създава се многосетивно възприятие у детето, рисунките се разпростират по страниците, като така създават дълбок, истински облик на света, в който всеки детайл е внимателно нарисуван и съобразен с останалите.

Историята е разказана от името на Найла, като тук виждаме нейната гледна точка (едно доближаване до детската гледна точка). В дълбочина са отразени епизодите от живота на малката Найла: как готви с баща си, как заедно рисуват, как заспива от шума на вълните... Изгражда се представата за дом: "Домът ми е там, където сутрин гледам как изгрява слънцето..." Също така има интертекстуални препратки по страниците към други детски книги, които бащата чете на Найла, като "Тайната градина" и "Питър Пан". Това свързва историята с реалното съществуване под формата на картинка-цитат.

Прави впечатление и навсякъде съпровождащият Найла неин приятел - рижавото коте. То сякаш увеличава интензивността на детските емоции, като ги отразява; така проблемът в историята се глобализира не само през очите на момичето, но и на всичко край него. Важен е и жестът на Найла при вида на новото място; тя се крие зад баща си, държейки крака му; всичко това се изразява в простата, но силна мисъл: "Това не е домът ми". Целият предишен живот за момичето е събран в кашони и опакован в миналото поради преместването на новото място.

Появяват се проблемите на града: бащата няма време от работа, тълпите закриват гледката и внасят хаос в досега хармоничния живот. Дори децата в училище смело са наречени "диваци", макар това да не е смислово натоварено с някакво приключенско усещане за времето, а напротив, поведението им е обрисувано с липса на чувство за общност и човешко общуване.

Настъпва сюжетен обрат с появата на падащата звезда. Тя става символ на промяната и следата ѝ е пътят към сбъдване на детското желание за сплотеност и хармония. Звездата е уютът извън рамките на мястото, където човек живее; където падне, там израства дървото, алегорично препращащо към сблъсъка на магичното и реалното.

Намирането на звездата е намиране на щастието, което отключва всички спомени за времето, което бащата преди е прекарвал с момиченцето; рижавото коте е щастлив наблюдател на всичко това и верен спътник е приключението. Магията за момент се разваля от ядосания баща, който вижда, че цялата стая е изрисувана: падащата звезда е била само полет на въображението.

Но за щастие, точно когато е готов да изчисти всичко, вижда звездата и от нея порастват вълшебството на любовта и споделеното щастие в малкото семейство. Значи все пак съществуват вълшебства. Домът е буквално разопакован от кашоните и превърнат в истинско място на уют, дори градът става светъл и приветлив, защото, както е казано в началото: "домът ми е там, където сутрин гледам как изгрява слънцето". На последните страници е изобразено цялото жилище, в което момичето живее, и щастливите му обитатели, готови да превърнат постройката в истински дом.