С Умберто Еко човек никога не бива да е сигурен. Нито че е разбрал всичко, нито че е прочел всичко. Италианският майстор на иронията се усмихва лукаво зад ъгъла всеки път, когато читателското самочувствие надигне глава. Аха да се чуе: "Прочетох целия Умберто Еко", и по витрините на книжарниците се появява нова книга, която да напомни, че творчеството на любимия семиотик, медиевист и романист трудно може да бъде обхванато изцяло.

Едно от ранните подозрения, които могат да се събудят у читателя още докато разглежда томчето в книжарницата, е това до каква степен сборникът е обстоятелствен. За разлика от "Нека спи под камък" на Итало Калвино, който задълбаваше в италианската политика и писателските моди след войната, "Кибритчета "Минерва" е много по-близка до нас книга и както може да се очаква, много по-развлекателна.

Да вземем например подзаглавието на първия раздел - "Между расизма, войната и политическата коректност". Три въпроса, които всекидневно предизвикват публичен дебат на Запад, а вече и у нас. Да не говорим за изучаването на религия в училище, което Еко описва с ясна морална преценка още през 1997 г., когато уточнява, че университетът е мястото за запознаване с всички гледни точки. ("Ето защо отдавна твърдя, че в едно добро училище трябва да се учи какво казва Библията, какво казват и Евангелията, и Коранът, и ученията на Буда.")

След което уточнява, че да се забранява говоренето за Библията "само защото този дискурс изключва Корана, е опасна форма на нетолерантност, замаскирана като уважение към различните мнения". Така с един куршум падат два заека - политическата коректност и религиозното късогледство.

Въпреки всичко някои от страниците навяват тъга. До такава степен сме се отчуждили от живота през 90-те, че всички текстове, които описват вълнението около новия век и бъдещите технологии, само напомнят за съвременния песимизъм и апатия. Дори чаровните открития на Еко, като например книгата на Тони Брици, която събира откъси от класически литературни произведения, в които се споменава всеки ден от годината, днес изисква усилие от наша страна, за да се впечатлим.

Еко е почти развълнуван от времето и енергията, които авторът е пожертвал за съставянето на един толкова чудат проект, но тъй като днес знаем, че можем да го направим за секунди с помощта на изкуствения интелект, остава единствено обаянието на миналото.

От друга страна, отварянето на тези кибритчета е опасно, защото може да възпламени желание да се втурнете към най-близката машина на времето и да се върнете незабавно 30 години назад в Италия или САЩ, където животът все още не е обезсмислен от технологиите. И все пак хубаво е, че кибритът не е мокър и все още пали.