- За мен четенето е като дишането, естествено, необходимо жизнено важно. Нещо, без което не мога да си представя живота си. Нещо, което не съм спирала да правя, откакто мога да го правя осъзнато.

- Те ме избират. Винаги намирам нещо като закодирано послание за мен в книгата, която чета, дори да е справочник или научен, нехудожествен текст. Но чета предимно художествена литература. Следя новите заглавия, следя любими автори, чета непопулярни автори, дебютанти, дори напоследък все по-често и ръкописи. Любопитството ми е незадоволимо. Като гладно зверче, което иска още и още. Имам своя читателска група в социалните мрежи "Ангелите на книгите", но следя и другите подобни - "Споделяй какво четеш", "Книгите, които ни събират", "Страницата" и др.

- Винаги поезия, книгата, която чета в момента, книгата, която съм изоставила, но мисля да й дам шанс, книгата, която следва, след настоящото четиво, книги, които ме пазят. Както гледам, поне 7, 8 са.

Ако трябва да бъдем конкретни: "Болката идва по-късно" от Антония Апостолова, Красимир Димовски "Тезеят в своя лабиринт", Уелбек "Елементарните частици", Халил Джубран "Пророкът", Ина Иванова " Нещата, за които мълчим", Кларис Лиспектор "Мигът на звездата".

- Последната прочетена - "Стълба към небето" на Джон Бойн, но тази, която ме разтърси, е "И леглото ни е зеленина" на Виолета Радкова. А тази, която не ми дава мира, е "Ти, подобие мое" на Радослав Бимбалов.

- Навсякъде, по всяко време, по колкото поеме. Но предпочитам сутрин рано в тишина. Мечтая е да е сред природата, но нямам нищо против и в старомодно транспортно средство, например влак.

- Хартия, хартия, хартия! Но се е случвало да чета и електронно. С аудиокнигите не се разбираме. Претенциозна съм какви да са гласовете, а и така не чувам собствения си глас.

- Чета, но рядко. Да, има разлика. Мелодията е различна. Винаги е добре да е в оригинал, но слава богу има добри преводачи.

- Всичко от това, но най-вече концентриран опит, въображние и магия.

- Психологически роман, магически реализъм, но го намирам в книги, които не са посочени като такива. Поезия също, и нея я откривам на неочаквани места. Въпрос на вътрешно сетиво и чувствителност.

- Всичко на Мери Оливър и поезията на Марк Странд. Мен рядко ми препоръчват, по-скоро е обратното - очаква се от мен аз да го правя.

Иначе, никога няма да забравя "Стадионът на старата госпожа" на Николай Петков, книга, граничеща с лабиринтите на Борхес. А авторът ми стана и приятел. Книгите събират.

- Лудият шапкар, Роня, дъщерята на разбойника, Герда от Снежната кралица, Фермина Даса, Милена, на която пише Кафка,

- Едва ли мога да ги изброя, мога да обобщя така - смелите, лудите, вярващите, ематичните, чувствителните, поетичните, философите, магьосниците. Но ще си позволя няколко имена - Анна Политковская, Сюзан Зонтаг, Исабел Алиенде, Екатерина Йосифова, Халил Джубран, Пабло Неруда, Маркес, Боб Дилън.

- Трудно. Стават толкова много, че заплашват да ме зазидат вкъщи. Но иначе те мен пазят.

- Май не чета такива книги. Меланхоличен тип съм аз, смея се на ситуации, в книгите търся остроумие, то те усмихва, а не те разсмива, и гъделичка интелекта, а не телесната долница, където се цели кикота.

- "Четири писма за любовта" на Найл Уилямс и събраните стихотворения на Марин Бодаков.

- От възпитание ще замълча.

- Сама. И е крайно време да почна!

- Позволявам си все по-често да го правя, има толкова още за четене, което може да е по-хубаво! Нещотърсачеството ми е непоправимо.

- "Война и мир".

- "Сто години самота".

- Както се променям и аз. Сега съм мъдра, но емоционална, по-взискателна съм и знам кое ме кара да се вълнувам.

- Че който владее информацията, владее света.