Закономерно за всеки инсел е колкото по-широко е полето му за борба, толкова по-тясно да е това за мисълта. Терминът инсел (incel) е съкращение от involuntary celibate (недоброволно сексуално въздържание) и с него се назовават най-често хетеросексуални мъже, обединени от невъзможността да си намерят сексуален партньор и породената от този неуспех мизогиния.

С времето светогледът на инселите става все по-усложнен, като някои опитват да доказват себе си и идеите си чрез претенции за интелектуално надмощие, а други се обособяват в подобщности, които сливат инсел вижданията с десен екстремизъм. Макар и инсел културата да е най-силно разпространена в интернет пространството в сайтове като Reddit или 4chan, идеите ѝ се отразяват и върху действителността чрез тясната им свързаност с редица терористични актове. Пораждането на насилие от тази идеология присъства и в романа на Мишел Уелбек "По-широко поле за борбата" (1994), макар и действието му да се развива през 90-те години на XX в., когато поради липсата на широко употребявано онлайн пространство инсел идеите не са били особено разпространени. Навярно точно в анонимните интернет форуми, където могат да споделят и безкритично взаимно да утвърждават вижданията си, инселите са намерили предвещаното им от Уелбек поле.

Той обаче не това иска в действителност. Така в книгата е разкрит порочният кръг на инсел идеологията. Тя вещае социален провал, инселите започват да избягват социални ситуации или се държат враждебно със събеседниците си, което естествено води до сбъдване на предсказанието. Добър подход за самоутвърждаване на идеология, безполезен обаче при решаване на проблема. Един от многото опити за комуникация с жени, представени в романа, успява да илюстрира този проблем с изключителна точност за по-малко от страница.

Тисран, 28-годишният колега на повествователя, предлага на 15-годишно момиче да танцуват заедно в нощен клуб и то се съгласява (неочакван резултат, заплашващ да разклати представата, че Тисран е обречен на вечен неуспех заради външния си вид). Той обаче се възползва от нейното съгласие, като ѝ посяга сексуално, докато танцуват, след което тя бяга при свои приятелки. Освен очевидните проблеми около възрастта на момичето и сексуалното посегателство над нея, които са прекалено мащабни, за да бъдат коментирани по-задълбочено в тази рецензия, отново е видно как самоубеждението на героя в своята невъзможност да повтори "успеха" си води до насилие, а това насилие води до отблъскване на околните.

Друга черта, характерна за този тип поведение, е отчаянието, придружено от чувство за предопределеност и липса на контрол. Безнадеждността в "По-широко поле за борбата" има различни проявления - едно от тях е в коментарите на повествователя върху различни ситуации, хора и обществени проблеми, незасягащи го пряко. Той не пропуска възможност да отправи критика към тях, допълнена и от писаните от него социологически трактати и анималистични повествования, някои от които са представени и в романа. Прави впечатление превзетият и маниерен стил, в който са написани - жалък опит да прикрие липсата на смисъл и симптом на чувството за интелектуално, а и житейско превъзходство на героя, достигащо своя апогей в изказвания като: "Вярвайте ми, познавам живота".

Това чувство за надмощие противоречи с пасивността на повествователя, чиято критика е твърде слабо подкрепена с действие и опити за решаване на проблемите. И именно чрез това бездействие се разкрива липсата на контрол, породена от абсолютната невъзможност на главния герой да поеме отговорност, която си проличава още в една от първите сцени в романа - когато той губи колата си, но я обявява за открадната, за да избегне социалното неодобрение. Неизчерпаемият запас от забележки и оценки, които повествователят дава обаче има и компенсаторна функция - чрез тях той прикрива липсата на самокритичност, а и като цяло на каквато и да е форма на саморефлексия.

Така и от малкото сведения, които предоставя за личния си живот, става ясно, че централни в него са сексуалните отношения, в чийто неуспех той е предубеден. Тази хиперфиксация води до свръхсексуализиране на всички жени, с които той има отношения в романа - най-често работни - като постепенно, с радикализирането на вижданията си, той губи способността да вижда жените обективно, като представители на човешкия вид.

Подобно на главния герой и самият роман се насочва към важен проблем, който заслужава да има своето място в литературните пространства. В избора той да се представи именно през гледната точка на този герой, съвсем точно вписващ се в представата за инсел, въпреки че я предхожда, има много потенциал, който остава донякъде неосъществен.

Текстът на Уелбек не се отнася продуктивно към проблема, който иначе чудесно илюстрира, не предлага решение. Романът представя незадоволителния полов живот и социална изолация на разказвача като резултат от либералната сексуална система, а не от начина му на мислене, липсата на смисъл и задълбоченост, като така също като героя си бяга от отговорността.

И въпреки че чрез противоречивостта на повествователя се проявяват някои от проблемите в него и мисленето му, липсва втори план, с който да се съпостави той. Като не изразява ясна позиция по въпроса, текстът разчита на опита на читателя, за да се разкрие ненадеждността на разказвача - подход, който може да се окаже опасен, като превърне "По-широко поле за борбата" в утвърждаваща инсел идеологията книга.