Ще се превърне ли Виена, променяйки своите възгледи, в един стандартен мегаполис, в Smart City или в огромен град, повлиян от глобалните икономически тенденции и променен до неузнаваемост? Колкото и модерна и ориентирана към световните тенденции да е станала Виена, този страх от промяната е неоснователен. Както вече споменахме, Виена преоткрива себе си чрез бурното развитие.

Докато във времена на упадък светлите образци и символи на виенската култура и начин на живот - истинското виенско кафене, традиционното австрийско заведение beisl, виенското кабаре, почти изчезнаха, днес всички тези типични за Виена заведения отново процъфтяват, дали в класическия си вид, или в по-модерен вариант, но във всеки случай също толкова жизненоважни, колкото винаги са били.

И както либералната Виена от периода Gründerzeit със своите ярки социални противоречия и неравенства, достигнали скандални размери, беше "укротена" през 20-те години от социалдемокрацията, така и днес развитието на града отново намира важна част от своята идентичност в "социалната мантра".

Просто е. Виена предизвиква копнеж и любопитство. Колкото и силен да е стремежът към нови заведения, джаз музика и нови лайфстайл тенденции, неизменно надделява интересът към богатото минало на този неповторим град - към лицата, прогонени от него, и към онези, които са споделили своето усещане за Виена далеч по света. Привлича ни неудовлетворената жажда за любовни авантюри сред лозята на Гринцинг, жаждата за съвършено концертно изживяване, както и коварният чар на виенчани и всичките им клишета и стереотипи.

Дори стереотипите тук са по-театрални, отколкото където и да е другаде - и зад тях се разкриват картини с необичайна красота. Липициански коне, галопиращи по "Херенгасе", двойка, танцуваща валс под звуците на музиката от балната зала на двореца Ауершперг, една очаквана целувка горе, на най-високата точка на виенското колело, демонстрация на файтони по "Рингщрасе".

Виена привлича с противоречивата наситена с история атмосфера така силно, че трябва да се радваш, ако останеш невредим след толкова бури. Познавам хора, които живеят във Виена и са дълбоко нещастни, но въпреки това никога не биха я напуснали. Познавам и такива, на които се е наложило да се върнат обратно, защото връзката им с града била прекалено силна - само за да изпаднат отново в безутешна тъга.

Такива настроения се наблюдават все по-често сред бившите и новите жители на Виена от трийсет години насам и най-накрая откриват тук своето истинско място. Защото новият период на икономически разцвет на Виена внася и ново усещане за живот. Отдавна виенчани не са били толкова жизнерадостни и доброжелателни, без капка завист и злоба към другия, както са днес. Изкуството и въображението се усещат на всяка крачка, с финес старото се преобразява в модерно, а новото с лекота мигом се превръща в нещо, което вече може да се нарече традиция.

Виена е като стара каменна кариера, пълна със съкровища от материали, които могат да се рециклират именно заради своята вековна история, когато често е била предимно център на власт, с богата култура, която се вижда на всяка крачка - по улиците, в музеите, църквите, галериите и театрите.

Тук живеят хора, които са по-общителни и отворени, отколкото където и да било другаде, които се свързват и "се побратимяват" (една особена форма на сближаване). Хора, които могат да разчитат на едно - тук всички се познават. Защото Виена, дори в процеса на бурното си разрастване и развитие, си остава селце. Разбира се, едно уютно селце.